Килифарево се готви за своя празник в края тази седмица, а всички събития през 2018 година са посветени на 45-годишнина от обявяването на селището за град.
Историята на населеното място е стара. Първите сведения за живот по тези земи датират от 6-7 хилядолетие преди Христа, разказва кметът на града Димитър Събев. От това време е и тракийското съкровището от 1000 предмета, което беше открито от Иван Църов през 1991 г. в село Големаните. В гроба, където е намерено, най-вероятно е бил погребан местен владетел.
Събев допълва, че има артефакти, които сочат, че още през II век преди Христа районът е бил обитаем. Своя апогей селището изживява през Второто българско царство и Възраждането. По време на Средновековието силно развита е книжовната школа в Килифаревския манастир, от която излизат двама патриарси – българският св. Теодосий Търновски и руският св. Киприан. От 1364 г. датират и първите сведения за града, когато тогавашния патриарх Калист пише житие за Теодосий и споменава, че книжовната школа се намира на място, което се намира до Кефаларево.
По време на Османската империя в Килифарево се изработвали гайтани, които били закрепяни на униформата на войниците. Така било в продължение на три века. Килифаревските майстори ги правели изключително добре, били еталон за качество. Но в един момент вече произведеното количество гайтани не стигали за
нуждите на армията, затова било разрешено да ги правят и в други населени места.
Условието било да са усукани по килифарски. От там тръгнал и израза “усукано по килифарски”, обяснява Митко Събев. По време на османската империя в района били развити още мутафчийство, грънчарство, коларо-железарската
дейност, била създадена и първата консервна кооперация в България.
Килифарево е обявено за град през 1973 г., а поводът е, че тогава се е чествала 50-годишнина от юнските и септемврийските събития на 1923 г., в които местните жители взели дейно участие, дори дали жертви.
Тогавашното градско ръководство, в лицето на кмета, директора на училището, партийния секретар, дълго време правили неуспешни опити да се свържат с държавните власти, но накрая се намесил Пенчо Кубадински, който много помогнал, защото добре познавал района от времето на бригадирското движение.
“На тържествата през 1973 г. дойде лично Тодор Живков. Тогава бях ученик в Габрово, но си дойдох , за да стана свидетел на този важен момент от историята на Килифарево”, разказва Събев, който с усмивка обяснява, че до стотно коляно е кореняк килифаревец. При посещението си държавният глава отива в Килифаревския манастир. След визитата му там била създадена организация за построяването на новото крило на манастира.
Години наред Килифарево е административен, културен, туристически, индустриален, стопански център. Построени са жилищните блокове в центъра на града, ТКЗС е преструктурирано в АПК. Основно в Килифарево са се правили машини за хранително-вкусовата промишленост. Тогава усилено работи и консервната фабрика, впоследствие телферен завод, а накрая завод за отбранителната промишленост, разказва още кметът
Много добре било развито и пепиниерството. Този поминък е свързан с обработката и ашладисването на лозички. Правели се около 12 млн. броя растения. Продукцията се изнасяла за целия социалистически лагер, най-вече за републиките от бившия Съветски съюз. В Килифарево идвали приемчици, които избирали растенията по вида и качеството
им и правели заявка.
Събев обясни още, че за развитието на града днес е добре, че своята дейност възстанови Механо-монтажният завод, в който работят около 280 души. Радващ е и факта, че “Волво” ще направи свой серзизен център в базата на бизнесмена Иво Табаков. В града работят и няколко малки цеха, които произвеждат катерачески стени и алуминиева дограма.
Най-много жители в Килифарево имало през 1943 г., когато само в селото живеели 3700 жители, а като център на селищна система жителите били около 5000 души. Сега, без да е община, целия район до Предела е административно, технически и бюджетно е към кметство Килифарево. Около 60 селца и махалички днес се водят към нас, пояснява кметът, който е поста от 2011 г.
Сравнено с други населени места, в Килифарево не живеят много чужденци. Има няколко семейства англичани, а в Габровци дори са се засели румънци. Другото специфично е, че за разлика от тревненския или еленския край, тук липсват къщи за гости, но пък много хора възстановяват наследствените си имоти.
За празника много хора си дошли от чужбина, където си изкарват прехраната. Димитър Събев призова всички килифарчани да излязат на площада в събота, да покажат колко са много и колко много мястото, където са родени.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ