Правят нов европейски маршрут “По пътя на българските градинари”

С разработването на нов европейски културен маршрут “По пътя на българските градинари” са се заели специалисти от Музея на гурбетчийското градинарство в Лясковец и Регионалния исторически музей във В. Търново. Той ще бъде създаден в рамките на българо-унгарски проект, посветен на живота на българските градинари, отишли на гурбет в Унгария преди повече от 100 г. Основна цел на проекта е готовият маршрут да получи сертификат от Съвета на Европа.
По трансграничната инициатива са ангажирани още две институции – Шуменският университет “Епископ Константин Преславски” и Изследователският институт на българите в Унгария. Международният проект беше представен в петък в музея в Лясковец, а дейностите по него ще продължат 4 г. “Искаме да се получи траен и развиващ се научноизследователски и туристически маршрут, показващ една много интересна, но недостатъчно позната за общото европейско културно-историческо наследство страна от историческите, стопанските и културни връзки между българи и унгарци”, обясни Галя Чохаджиева, която е уредник в търновския музей.
Идеята за проекта е на Изследователския институт на българите в Унгария с директор Моника Тютюнкова. Тя смята, че направеното от българските градинари в Унгария трябва да бъде проучено по-задълбочено и представено в Европа. “Искаме да проучим как българите са си взаимодействали с унгарците преди толкова години, как са били приети. Истината е, че точно българите гурбетчии са донесли в Унгария много съвременни начини за обработване на земята”, разказа гостенката.
Моника е наследник на български градинари от Поликраище. Дядо ѝ и баба ѝ преди много години са се преселили в Унгария, тя е родена там, но никога не е забравила българските си корени.
“Българското гурбетчийство е добре проучено, затова нашата най-голяма цел е сертификатът за европейски културен маршрут. Будапеща, Банат, В. Търново, Лясковец и Шумен са градовете, които ще бъдат включени.
Много градинари от Търновско са се преселили някога в Шумен заради плодородните земи, така той става вторият център, от който тръгват за Унгария много градинари”, каза още Чохаджиева.
През лятото ще бъде подредена мобилна изложба в няколко града в България и Унгария. Всички събрани материали от теренните проучвания ще бъдат представени в няколко международни форума. Проектът предвижда изготвянето на културно-образователни програми и интерактивни игри, издаването на сборници, документален албум на български, унгарски и английски, 3D изложба.
Златина ДИМИТРОВА, сн. архив