Повече от 200 ръчно изработени мартеници показват в изложба базар дамите от Клуба по битова култура при читалище “Надежда”във В. Търново. Традиционната експозиция беше открита вчера в Регионална библиотека “П. Р. Славейков”. За първи път заедно с тях свои произведения представят и членове на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти.
Освен традиционните червено-бели символи на пролетта, жените са изработили и нови модели за деца, както и накити във формата на гривни, медальони, колиета, пръстени. “Нашите мартеници са съобразени с традицията и са направени само от естествени материали. Постарали сме се да покажем как е изглеждала мартеницата на древните българи, тогава те са връзвали усуканите конци на ръката. Жените пък са ги носили закичени в косите”, споделя търновката Светлозара Станева от Задругата на майсторите. Заедно с нея свои авторски мартеници показва и Величка Георгиева.
Станева разказа, че първите мартеници се правели от усукан бял и червен конец – червеното е символ на кръвта и живота, а бялото – на чистотата, късмета и сполуката. По-късно се появяват пискюлите и обичаните Пижо и Пенда, които са характерни за шопския край. Многоцветните мартеници пък са характерни за родопския край, а по правило върху едно украшение конците не трябва да бъдат повече от седем цвята.
Девет жени от клуба по битова култура показват своите творения тази година. Новост на базара са плетените бижута, картичките, направени по технологията стринг арт, сувенирите. Те са изработени от новото попълнение в клуба – Надежда Кула, която вече трета години посещава ежеседмичните срещи в читалище “Искра”.
“Моята баба ме научи да плета още като бях 5-годишна и от тогава не съм спирала, защото чрез ръкоделията си почивам. 2015-а е годината на овцата според китайския календар, затова реших да експериментирам с такива сувенири. Сега виждам, че хората много харесват моите овце, изплетени на една кука. Картичките пък са моя слабост, защото работата в стринг арт е истинска провокация. Тази техника има дълга история в изкуството. Още през XVIII век се правят картини, като изображенията с моливи и бои се допълват с линии от последователно наредени дупчици, пробити от двете страни на хартията. Тези опити са последвани от рисуване на абстрактни геометрични форми чрез опъване на конци, промушени през дупчиците, така че да наподобяват различни предмети. С тази техника самостоятелно или смесена например с декупаж се изработват и украсяват картички, картини, албуми, дребни предмети за подаръци”, обяснява Надежда Кула.
Клубът по битова култура е създаден през 1987 г., а него жените, които обичат българското народно творчество, влагат своя талант и сърце в създаването на плетива, мартеници и различни аксесоари. Над 20 са членовете на неформалната група, а ветерани сред тях са Мария Чертоянова и Петя Корфунозова. Изложбата базар ще гостува в библиотеката до края на седмицата.
З. ГЕОРГИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ