Още с появата си първите фотографи на старата столица са наречени благозвучно и романтично с думата “светлописци”. Това е най-точното определение за тези творци, които с помощта на светлината и сянката са ни оставили богато наследство, което ни дава безценна информация за историческите забележителности на Велико Търново, за ролята му на опора на българския възрожденски дух, за града – център на българския парламентарен живот, на държавността в следосвобожденските години. Тези достойни творци едва ли са си давали сметка от какво невероятно значение е техният труд. Снимките, овековечени на фотографските им плаки, уж застинали и стопирали мига, всъщност са свидетели на бурното движение на времето, на бесния бяг на техниката, на самата еволюция на човечеството.
Светлописците чрез своите фотографии са създателите на пощенските картички. Те може би, без да съзнават това на времето, се превръщат и в летописците на следосвобожденска България.
Първата пощенска картичка се появява през далечната 1892 г. и отразява Първото земеделческо-промишлено изложение в Пловдив. Масовото издаване на пощенски картички в България става в началото на ХХ в., когато фотографите документалисти заснемат изгледи от различни селища, запечатват природните красоти и архитектурни шедьоври, показват следосвобожденския подем в стопанската политика на страната.
Издаването на тези “посланици” става политика и на създаденото през 1902 г. Туристическо дружество “Трапезица” във Велико Търново. Тази обществена институция организира първата рекламна кампания в областта на туризма чрез поставянето на първите фототабла и фотовитрини. За целта е привлечен фотографът Цанко Хараламбиев. На заседание на настоятелството от 8 и от 22 май 1909 г. на арх. Козаров заедно с художниците Димитър Багрилов, Борис Денев, техника при Общината – Леон Филипов, и учителя Д. Петков се възлага задачата “да се фотографират интересни архитектурни, археологически и исторически паметници в града”. Снимките са направени от фотографа Филип Шламбора, работил в нашия град в началото на ХХ в. Това са едни от първите пощенски картички в по-голям тираж, издадени от Туристическото дружество, разпространявани в цялата страна и по света.
Историкът, който най-задълбочено се занимава с фотографите и издаването на пощенски картички във Велико Търново, е н.с. д-р Васил Мутафов. Според неговите изследвания първите картички с изгледи от български град са дело на Йозиф Кордиша – фотограф на Киевския университет. Той издава поредица от панорамни изгледи от Търново, които фотографира на 12 юли 1877 г., когато заедно с Предния отряд на ген. Гурко влиза с освободителните руски войски. Кога точно след това е издадена поредицата от пощенските картички не може да се установи, но от номерацията им личи, че са поне 15 на брой. Вероятно е съпътствал руските войски и е снимал всеки освободен град в България. Уголемени картичките са подарени на читалище “Надежда”, а след това постъпват в Търновския народен музей и до днес се съхраняват в неговите фондове като скъпи реликви.
Едуард Либих е фотограф, който започва да тиражира през 1897 г. снимки с изгледи от Търново в поредицата “Из Търновските околности”. Много любопитна е пощенската картичка, отразяваща голямото наводнение през 1897 г. на Асеновата махала, както и “Аптеката на Йордан Пенчев”, “Устето”, “Панорама на Велико Търново”, “Моста в Турската махала при наводнението през 1897 г”.
Почти всички издатели ползват невероятните фотографии на най-изявения фотолетописец на Търново Онорий Марколеско като прототипи на издаваните пощенски картички. Той е роден в град Тулча, Румъния, през 1844 г. В Търново пристига през 1877 г. и става свидетел на Руско-турската война, както и на толкова много събития от политически, държавен и културен характер, съпътствали живота на старата столица. Малко известен е фактът, че точно той заснема депутатите в Учредителното събрание през 1879 г. и от неговите бюстови и групови снимки са направени така известните табла с портретите на участниците. Същото се случва и с депутатите от I, III и IV Велики народни събрания, състояли се във Велико Търново. Марколеско документира архитектурното богатство на старата столица, редица културни, църковни, обществени прояви. Той прави първите следосвобожденски панорамни снимки. Особено популярна е голямата панорамна снимка на града, състояща се от четири сегмента. Почти всички търновски издатели я ползват – черно-бяла и оцветена, тя е запечатана на хиляди пощенски картички. Издателят Иван Ферманджиев използва фотографираните от Марколеско първи снимки на Митрополията, църквите “Св. Димитър”, “Св. Богородица”, “Св. Четиридесет мъченици”, манастира “Св. Троица” и печата първите пощенски картички на тези исторически забележителности.
През месец август 1887 г. Марколеско прави първата снимка на княз Фердинанд. Оттогава прибавя към името си на гърба на картоните, с които подлепя снимките – придворен фотограф. В нашия град Онорий Марколеско работи до 1903 г. и след това се преселва във Варна. Цели 25 г. той посвещава на Велико Търново и снимките, излезли от неговия фотоапарат, го правят крупна фигура на българската фотография и най-значимият търновски фотолетописец от края на ХIХ и самото начало на ХХ в.
Димитър Василев е светлописецът, който пръв започва да издава пощенски картички от свои снимки през 1901-1902 г., обединени под наслова “Поздрав от В.Търново”. Във фонда на Регионален исторически музей се съхраняват няколко – “Тунела “Цар Борис”, “Царевец и Трапезица”, “Градската градина с шадравана” и др.
“Поздрав от В. Търново” е и мотото на поредицата от пощенски картички на търновския фотограф Адолф Жозеф Бронфен, австриец по народност, пристигнал в нашия град през 1885 г. Обективът му е запечатал уникални снимки на личности и събития от историята на Велико Търново. Чрез своите пощенски картички Бронфен заслужено се нарежда сред най-добрите пропагандатори на природните и исторически забележителности на Търново. Издадената през 1900 г. поредица от 20 пощенски картички с панорами на града го нареждат сред най-добрите автори и издатели от началото на миналия век.
Настъпилата ера на илюстрованите пощенски картички води до следващия етап след заснемането на изображението – нейното художествено оформление и отпечатване. Идва ред на професионалните издатели. Самият процес на производство на изгледните пощенски картички е труден, костващ много усилия. За да стигне до получателя, той е трябвало да бъде отпечатан в печатница и предложен в съответната книжарница.
Иван Станчев Вителов е първият професионален издател на пощенски илюстровани картички. Роден е през 1869 г. в с. Боженци, Габровско. Като добър книжар, разпространител и търговец, Иван Вителов има възможността да предлага на търновските граждани и гости пощенски картички. За целта ползва снимките на известните фотографи Адолф Бронфен, Димитър Василев, Адолф Волфрам и най-вече на Онорий Марколеско.
Много достоен издател на търновските илюстровани пощенски картички, който работи в периода 1902-1903 г. е Иван Владов – собственик на книжарница “Просвещение”. Неговите “посланици” на града се познават по това, че повечето от тях са тонирани в зелено с надписи на френски език. На търновските пощенски картички, освен че изписва своето име на издател, изписва и фотографа, а това най-вече били Адолф Бронфен, Димитър Василев и Онорий Марколеско.
Книжарница “Теменуга” предлага много голям избор на пощенски картички за един не малък период от време – от 1920 до 1927 г. Тя е собственост на братята Димитър и Илия Ноеви, регистрирали Търговско събирателно дружество.
Иван Ферманджиев е друг известен търновски издател. Усетил необходимостта и ползата от предлагане на пощенски картички, още през 1903 г. започва това дело. Организира кампании и поръчва заснимания на старата столица. Той е издателят на първите пощенски картички, посветени на обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г., като ползва фотографиите на Цанко Хараламбиев, Никола Нанков и Филип Шламбора.
Петър Минчев и П. Д. Гаргаричев са издатели, които също оставят следа в търновската фотолетопис с помощта на пощенските си картички.
През 1926 г. в София се появява “империята Григор Пасков”, наречена така, защото се създава най-голямата фабрика за производство на фотографски пощенски картички. Основателят Григор Пасков, в съдружие със сина си Георги, започва производството на фотографска хартия и картон. Синът е страстен фотограф и прави изгледи на почти всички градове и забележителности в страната, в резултат на което излизат хиляди пощенски картички, част от които са със сюжет от Велико Търново.
Известните художници Христо Кабакчиев, Борис Денев, Стоян Василев, Ангел Каранешев, Иван Христов и други стават неоспорими посланици на града ни чрез първите рисувани цветни и графични пощенски картички.
Катя МИТОВА-ГАНЕВА
главен уредник в
РИМ – Велико Търново