Ужасите на разрушителното земетресение от 1913 г. във Велико Търново ще бъдат представени в снимки. Изложбата с 61 фотоси от фондовете на Регионалния исторически музей в старата столица ще бъде подредена върху тротоара пред Факултета по изобразително изкуство. Тя се открива на 1 юни – деня, когато се навършват точно 100 години от природното бедствие, взело десетки жертви.
Изложбата е подготвена от отдел “Нова и най-нова история” и разкриват в пълнота щетите от катастрофалното земетресение. Част от снимките се показват за първи път, а сред тях има и пощенски картички, благодарение на които тогава жителите на България, а и на Европа, се запознават с нещастието, сполетяло сторопрестолния Търновград. Великотърновци и гостите на града ще могат да видят руините на емблематични за нас сгради, сред които са държавната мъжка гимназия “Свети Кирил”, църквите “Свети 40 мъченици”, “Свети Спас”, Св. св. Петър и Павел”, “Света Троица”, “Св. Димитър Солунски”, “Св. Успение Богородично”, “Св. Рождество Богородично”, католическата (арменската) църква. Разрушените сгради на улиците “Търговска”, “Юнашка” и “Индустриална”, на “Баждарлък” и в други райони допълват апокалиптичната картина на “мъртвия град”.
Експозицията под надслов “Преди 100 години. Ужасите на едно страшно землетресение” цели не само да покаже разрушения град и трагизма на старостоличани през лятото на 1913 година, но и визията на пострадалите обекти преди природното бедствие и след тяхното възстановяване през следващите десетилетия. Изложбата доказва, че въпреки преживения ужас и нанесените щети, възлизащи на 12 316 000 лева, старостоличани намират сили и воля да възстановят най-българския град, разрушен до 80 % през юни 1913 г.
Паралелно с изложбата, в събота търновският музей стартира и специален сайт, посветен на 100-годишнината от земетресението. Материалите за интернет портала се събират от началото на 2013-та, а по сайта се работи от началото на май. В него е публикувана подробна информация за трагичните събития, белязали Търново преди един век. Показани са и над сто снимки, които са част от фондовете на РИМ – Велико Търново, и Историческия музей в Горна Оряховица. Те отразяват земетресението и визията на старата столица, Горна Оряховица и Лясковец в първите дни след трагедията. За да се разгледа електронното издание, е предоставен линк в сайта на Регионален исторически музей – Велико Търново.
Само за 17-20 секунди на 1 юни 1913 г. Велико Търново се превръща в руини. Злокобният ден отново се пада събота, а първият трус е регистриран около 11 часа и 28 минути. След него следват още два. “В периода от 1 до 13 юни денем и нощем в старата столица са били регистрирани 79 труса с различен интензитет. В резултат на тяхното доразрушително действие градът е станал напълно необитаем. Съсипаните от природното бедствие търновци са били принудени да се разпръснат по различни места извън града – Марно поле, лозята, най-близките околни хълмове”, разказва главният уредник в отдел “Нова и най-нова история” в РИМ Тодорка Недева. За трагедията, сполетяла предшествениците ни, свидетелстват и данните в регистъра на актовете за смърт от 1913 година. Според тях на 1 юни на място умират 20 души, а един издъхва около 3 часа по-късно. Броят на ранените и починалите след това трудно може да се установи.
Безпристрастната статистика сочи, че в резултат на бедствието всички масивни сгради са били силно пропукани, а горните части на стените им, особено подтаванните – разрушени. В развалини са се превърнали историческите църкви “Св. св. Петър и Павел”, “Свети 40 мъченици”, “Св. Димитър Солунски”, “Св. Успение Богородично”, а катедралата “Св. Рождество Богородично” е била сравнена със земята. В различна степен са пострадали и храмовете – шедьоврите на Кольо Фичето “Св. св. Константин и Елена”, “Свети Никола”, “Св. св. Кирил и Методий”, “Св. Спас”. Напълно необитаеми са станали и много административни и жилищни сгради. “Сред най-засегнатите сгради е тази на мъжката гимназия “Свети Кирил”, която тогава е служила за лазарет. Под руините й са останали десетки войници, ранени в Балканските войни”, допълва историкът.
По думите на Тодорка Недева животът в столицата на Асеневци се е превърнал в истински кошмар, но след първоначалния ужас и паника градът бързо е започнал да организира новия си начин на живот. Местната власт също е предприела редица мерки за нормализиране на обстановката и излизане от критичната ситуация. “До Градската градина например е била построена дъсчена барака, в която се е настанило общинското управление. То е подготвило документи за регулиране временния живот на града. Имената на всички пострадали са били събрани в подробен регистър, а за тях се издавали уверения за безплатно пътуване по железниците. За да се облекчи страданието на населението, а и за да се спаси от гладна смърт, местната власт доставяла хляб главно от Русе, Плевен и Шумен. Той се раздавал публично по предварително изготвен списък. Всяка сутрин на по-личните места приготвяли чай в големи казани и го разнасяли на всички пострадали семейства”, възстановява част от събитията от преди 100 г. специалистът от музея.
Само за няколко дена на Марно поле са били построени бараки, в които са се настанили 793 души, останали без подслон. “Освен общинския съвет, под председателството на митрополит Антим в града действал и Общограждански комитет за подпомагане на пострадалите. В нещастието си великотърновци не са останали сами. Почти непосредствено след земетресението започнали да пристигат и първите помощи. Старостоличани били подпомогнати от Комитета за издържане на Търновската болница в София, Централната европейска консистория, женското дружество “Майчина любов” – Кюстендил, много частни лица, сред които живеещият във Виена Евстати Паница, и много други”, каза г-жа Недева.
В този трагичен момент великотърновци са се уповавали и на вярата си в Бога. Местните свещеници извършвали ежедневни служби в специално направена в средата на Марно поле землянка.
Златина ДИМИТРОВА, сн. архив
