Плетенето с шушлопа, беленица или съвременно казано с царевична шума е позабравен в днешно време занаят. Есенно време, когато се обере царевицата, жените са заделяли най-хубавите листа, от които през зимата на седянки са плетели рогозки. Днес този занаят е артистично видоизмен и вместо постелки за пода Нели Бочукова от горнооряховското село Първомайци плете от шушлопа сервизи за кафе, кутии за бижута, вази, кани, рози.
Имам мерак за този занаят от преди 25 години. На Самоводската чаршия имаше една баба, която правеше уникални неща с царевична шума. Бях много млада и се впечатлих от майсторлъка на тази жена, разказва за началото по днешното си увлечение Нели Бочукова. Попитала бабата дали си търси ученичка и възрастната жена с охота приела да учи Нели как да плете слънца, панери и вази. Времената тогава бяха други, занаятът беше пошло нещо и аз не не се върнах при майсторката на чаршията. Днес животът ме завъртя и реших, че ще се върна към старата си мечта, разказва Нели. От две години основното й занимание е точно да майстори сувенири от натурална царевична шума.
Този път ходила на уроци при майсторка в Пловдив. Тя ми показа основните техники, а усъвършенстването стана вкъщи. Плетенето с шушлопа не е занаят или изкуство, което се учи по интернет. За рогозката и щорите не е проблем, защото е равна плетка, но не е същото, когато се майстори ваза или делва например. Трябва някой да ти хване ръката, да ти покаже как да завъртиш ликото, как да го препъхнеш, кога и как да направяш наметка и кога свивка, но най-важното е душата и сърцето да те водят, споделя за изкуството си Нели Бочукова.
Работи се основно с пръсти, не е плетене с куки. Не означава, че ако си майстор в дантелите и якичките на една кукичка, си готов да замениш преждата с беленица, пояснява майсторката на царевични съдове.
Като всяко ръчно изработено нещо и плетенето на кутии за бижута и вази е трудоемко и бавно занимание. Важно е да има мерак, тогава работата спори, разказва Нели Бочукова. Към произведенията й има интерес. Заглеждат ги както чужденци, така и нашенци. Нормално е, защото моят занаят е позабравен и тепърва интересът към него се възражда. Сбъднах мечтата си от 25 години и сега имам нова – да си имам мое ателиенце на Самоводската чаршия във Велико Търново, където не само духът, въздухът е друг, по-артистичен, по-креативен, обяснява бившата пощенска служителка. Нели предпочела да си дойде от лудницата в София и на село, където плете съдовете си от шушлопа.
В цялата работа най-трудно е да си набавя царевичната шума. Царевица вече отглеждат само кооперациите или арендаторите. Днес брането на царевица не е от времето на бабите ни. След като се събере реколтата, пускат вършачката и всичко се смила още на място за силаж. Шума за сувенири няма. Моята шушлопа си я събирам благодарение на Опитната станция в Самоведене, където хората ме пуснаха да си избера и събера най-хубавите листа. Миналата есен напълних 35 чувала от по 130 литра и материалът вече привършва. Когато преодолеем проблема с набавянето на материала, започва изчистването на шумата листо по листо. Отделя се от кочана, изчиства се от косичката на царевицата. След това следва стабилно изпиране на шушлопата, разказва за подготвителната технология майсторката. Царевичната шума се накисва във вряла вода, за да паднат всички буболечки, въшки и всякакви боклучета, които са по листата, и започва голямото мачкане на ръка. Бабите ни не са имали перални, така и аз днес на ръка си пера материала за сувенирите. После я простирам, суша, накъсвам, надиплям и прибирам вече готовия материал, продължава Нели.
Когато се започне да се плете даденият съд, накъсаните и подготвени лика леко се навлажняват, за да станат по-еластични.
Царевичната шума може и да се оцветява с текстилни бои. Предпочитам да плета с натуралния материал, така става по-истинско, и с някоя дървена мъниста или камъче, вплетени във вазата или кутията, съдът става по-красив, иначе ми е кичозно, казва майсторката.
Приятелките ми се радват, когато им подаря моя ваза или кутия, но на никоя не й се занимава да плете с царевична шума, защото е пипкаво. Днешните жени нямат време, но и не са възпитани на спокойствие. Например кана от шушлопа с височина към 40 сантиметра се изплита най-малко за два дена. Ама трябва плетене от сутрин до вечер, не помотване, предупреждава майсторката. Когато ти влезе мухата, ръцете сами се движат и не забелязваш как минава времето, идеята трябва да се осъществи, иначе нямам покой.
Интересно ми е, много ми е хубаво, така 48-годишната Нели Бочукова простичко обяснява защо е решила да се върне към старите корени и заниманията от бабиното време.
Майсторката сама си измисля моделите на съдовете. Изделията й се поддържат много лесно в домашни условия. Не ги мокрете и от време на време ги почиствайте от прах, и ще ви радват поне 20 години, съветва Нели Бочукова.
Здравка МАСЛЯНКОВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ