Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите: “Необходим е Закон за правата на пациентите”

Пламен Таушанов е един от учредителите на Българската асоциация за закрила на пациентите през 2002 г. Той е магистър по право и експерт по медицинско право, медицински инциденти, лекарски грешки, спорт и здраве. Участва в реализиране на проекти за спортуване, за здравословен начин на живот, превенция на заболяванията и наркотични зависимости. Участва в работна група по изработване на Закона за здравето 2002-2003 г. и в първия законопроект за правата на пациентите, внесен в Народното събрание от “Коалиция за България” през 2002 г. Член е на групата за разработване на втория и третия законопроект за правата на пациентите през 2009 и 2011 г., които и досега не са приети от Парламента.
През 2007 г. Таушанов организира за първи път в България провеждане на Европейски ден на пациента на 18 април, който тази година се чества у нас за осма поредна година. По този повод с пациентски организации БАЗП проведе кръгла маса по темите за приоритетите в здравеопазването, системата за контрол на лечебните заведения и мониторинг на медицинските дейности, профилактиката, ранното откриване и превенцията на заболяванията и др. Бе приет и меморандум за приоритетите в здравеопазването в интерес на пациентите през 2014-2020 г., който ще бъде изпратен до премиера, здравния министър, директора и Надзорния съвет на НЗОК.
– Г-н Таушанов, какво наложи пациентските организации у нас да излязат с меморандум, в който да настояват за реформи и да подскажат на властта, че в този вид здравеопазването не може да продължава?
– През последните години липсват всякакви реформи в здравеопазването, а все се говори от политиците, че има нужда от такива. Затова пациентските организации решихме да излезем с меморандум, който да изпратим до премиера, здравния министър и ръководството на НЗОК. Така тези институции ще бъдат запознати с вижданията на пациентите за бъдещото развитие на здравеопазването, които все повече изпитват на гърба си негативите на медицинските услуги.
Парадоксът в нас е, че непрекъснато се разкриват нови специализирани болници, които предлагат ограничен обем, но печеливши дейности. В същото време болниците са неравномерно разпределени и цели региони остават без болнична помощ заради многократните неуспешни опити на въвеждане на здравна карта. Всяка година нараства и относителният дял на лекарствата в общия бюджет на НЗОК, макар да има задържане, дори и спиране на някои медицински дейности. Държавата абдикира от диализата, онкоболните и диспансеризацията на психично болните, липсва и финансиране за долекуване и продължително лечение. Хосписите за тежко болните се броят на пръсти, те са частни и много скъпи. Освен това ежегодно нарастват парите за здравеопазване, а ефективност няма. Недоволни са както пациентите, така и лекарите и затова завършилите в чужбина български медици не се връщат в родината. При тях отиват и много новозавършили у нас медици, които търсят по-добри условия за работа и специализация.
От друга страна, пациентът има право на избор на лечебно заведение, но пък трудно би се ориентирал коя да избере, тъй като у нас има над 400 болници. В последните години у нас навлезе нова медицинска апаратура, диагностика и лечение и това дава възможност болниците да се конкурират. Но невинаги това е предпоставка за качественото лечение и излекуване на болните.
– Тогава какво предлагате в меморандума?
– Разделили сме условно документа на две части. Предлагаме какви да бъдат приоритетите в здравоепазването за тази година и за следващите 2014-2020 г. Във всяка част сме групирали предложения за промени в здравния модел, политиките, програмите и регистрите и консенсуса между заинтересованите страни.
За тази година смятаме, че най-после трябва да се приеме план за действие на националната здравна стратегия. От години апелираме да се отделя най-малко 5 % от БВП за здравеопазване, е не както е сега с процент по-малко.
Откакто е стартирало фондовото здравно осигуряване у нас, проблемът със здравнонеосигурените си остава. Ние смятаме, че МЗ трябва да излезе със своя програма за намаляване на този група с 10 % до края на годината. Освен това трябва да се разработи и система за контрол и качество на медицинската дейност и в тази връзка да се намалят контролиращите органи. Всеки минава и прави проверки, а в крайна сметка или няма виновни, или пък не настъпват никакви промени.
Повече от 10 г. се правят опити за приемане на Закон за правата на пациентите, но това не става. А ние предлагаме да бъде приет такъв закон и то с механизъм на фонд за обезщетение на увредени или заразени пациенти и застраховане на професионална отговорност на лекарите. В половината от европейските държави има такъв закон и фондове, които се финансират или от държавата, или от застраховките на докторите. Във Франция един лекар е застрахован за 3 млн. евро, а годишно постъпват над 400 000 жалби на пациенти и се отчитат 10 000 лекарски грешки. У нас всяка година се регистрират около 1000 лекарски грешки. Ако има Закон за правата на пациентите и истинско информирано съгласие при лечението, то държавата ще гарантира тези права, а не както е сега само да ги декларира. И болниците няма да назначават пенсионери и гастрольори само по документи, които не виждат с години, за да получават пари по клинични пътеки. Тогава отговорността за грешките ще бъде на цялата болница, а не докторите да се измъкват ненаказани.
В тази връзка е необходима коренна промяна на системата за съдебномедицинската експертиза и по-високо заплащане на лекарите експерти. Освен това е наложителен регистър на медицинските грешки и оптимизиране на регистрите за медицински услуги, социално значими заболявания, бременност, на лекари по специалност и др. От друга страна е необходима и програма за мотивиране на лекари и медицински сестри да не напускат България. А това ще стане с гарантирани и финансирани от държавата възможности за квалификация и преквалификация.
– Наскоро министър Таня Андреева заяви, че 400 болници на България са много. Според вас трябва ли да се закриват поетапно, или да се преструктурират?
– Според мен са необходими спешни промени в изискванията на лечебните заведения за болнична помощ, финансирани от НЗОК. А те са да се оптимизира броят на болниците, които ще оказват комплексно лечение на населението. Това ще се постигне, като се завишат нивата на компетентност, броят на отделенията, оборудването и хигиенните изисквания. Тези, които не отговарят на изискванията, няма да се закриват, а ще се преобразуват в друг вид лечебни заведения от по-ниско ниво на компетентност. Промените няма да засегнат дейността в общинското здравеопазване, тъй като не се предлагат промени в стандартите на терапевтичните специалности. Трябва да се спре порочната практика малки болници с ниски нива на компетентност да правят сложни операции. Така хирурзите ще отидат в голямата болница, където не достигат кадри и този недостиг ще бъде запълнен по естествен начин. Според мен трябва да се премине от чисто пазарно здравеопазване към регулиран пазар. Това означава МЗ и общините да се намесват в този пазар, с цел да се осигури основният пакет на денонощна медицинска помощ по водещите по заболеваемост медицински специалности – вътрешни и детски болести и неврология. Ако има повече сходни болници в един град, то нека работят на принципа за равни права и задължения, независимо от формата на собственост.
Трябва да спре и практиката болници с високо ниво на компетентност да се прехвърлят пациенти. Такова прехвърляне е допустимо от стационари с ограничен обем от дейности. За мен голямата медицина трябва да се прави в големите болници, без да се притискат малките, които покриват голям периметър от население и правят консултации и изследвания за филиалите на центровете за спешна помощ.
– А как да се спре свръххоспитализацията, която болници допускат и така източват здравната каса?
– Необходимо е хирургични процедури и дейности да бъдат извадени от болниците и се пренасочват към доболничната помощ при оптимизиране на стойността му. Една манипулация може да се направи за 50 лв. в медицински център, а не за 500 лв. по клинична пътека. Това води до изкуствен стремеж за свръх хоспитализации.
В нашия меморандум предлагаме и по-бързото въвеждане на електронна здравна карта на пациентите. Това ще проследи пътя на болния в системата на здравеопазване и ще намали възможността за фиктивно отчитане и заплащане на неизвършени дейности на всички нива – джипита, специалисти, зъболекари, болници, лекарства. Ще станат явни прегледите, изследванията, хоспитализациите, закупуването на лекарства, манипулациите. При нас заплащането на медицинската дейност става основно от здравната каса и такъв тип контрол е наложителен. Според мен сега прилаганият контрол от страна на НЗОК е неефективен и бюрократичен. И това се вижда от нарасналите хоспитализации, профилактични прегледи и употребени лекарства. Колкото по-бързо влезе електронното здравеопазване, толкова по-бързо ще намалее фиктивната дейност. Очаква се хоспитализациите от 1 800 000 сега да паднат до оптималния брой от 1 200 000.
Разбира се, всичките наши предложения в меморандума изискват нормативни промени. Едната промяна е чрез Закона за лечебните заведения да се обяви тригодишен мораториум за разкриване на нови болници, след като националната здравна карта стане задължителна. По този повод МЗ ще отказва разрешителни за инвестиционни намерения. Изключение да се прави само за райони, където не стигат такива лечебни заведения.
Други промени трябва да засегнат наредбите 49 и 40 на МЗ. В първата трябва да се регламентира, че на територията на болниците за активно лечение може да се разкрива отделение по образна диагностика и клинична лаборатория, които да извършват дейности, съобразени с нивото на компетентност на стационара и медицинските стандарти. Същото се отнася и за специализираните болници, които да разкриват клинични лаборатории.
В Наредба 40 трябва да се посочат минималните нива на структурите, които изпълняват клиничните пътеки и процедурите. И да се спазват правилата, че тежките операции трябва да се извършват в отделения с трето ниво на компетентност. Преглед на сегашното състояние за болниците показва, че около 80 от тях отговарят на новите изисквания за трето ниво. Това са университетските, областните, частните, големите общински и ведомствените болници. Останалите, ако не успеят да покрият стандартите, да работят дейности за първо и второ ниво. Няма да бъдат засегнати и бившите диспансери, сега превърнати в центрове и специализирани болници.
– Изпратихте ли вече меморандума до съответните институции?
– Още не, защото приемаме нови предложения за промени в здравеопазването. Дискусиите продължават и в тях участват също директори на болници, национални консултанти и здравни експерти и други, а не само пациентски организации. Реформите в здравеопазването касаят всички и те са спешни. Най-болезнените проблеми трябва да се решават сега, а не след 5-10 години какво щяло да се случи. Тогава много хора няма да ги има.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив