Трябва да спрем гурбета на лекарите с по-добри заплати и гарантиран достъп до специализацията

Пламен Таушанов е председател и един от учредителите на Българската асоциация за закрила на пациентите и член на Надзорния съвет на НЗОК. Завършва спортен мениджмънт, педагогика и право в УНСС. Работи в областта на спорта и преподава в НСА. В момента е адвокат.
Таушанов участва в работна група по разработването на Закона за здравето през 2002-2003 г., а също и на първия законопроект за правата на пациентите през 2002 г. През 2007 г. за първи път в страната организира провеждането на Европейския ден на пациента на 18 април. Автор е на идеята за създаване на фонд за обезщетение на пациентите, пострадали от лекарски грешки.
Сега Пламен Таушанов участва в обществения съвет по здравеопазване, помощен орган на здравното министерство. Здравният борд вече набеляза първите 34 мерки за решаване, които са в интерес на пациентите.

– Г-н Таушанов,с какво точно ще се занимава общественият съвет по здравеопазване?
– Общественият съвет е консултативен орган към здравното министерство. Вече приехме правилника за работа, а на второто си заседание ще обсъждаме проектонаредбата на здравното министерство за цените и реимбурсирането на лекарствата.
Всички важни въпроси за здравето ще минават през съвета, в който членуват по четирима представители на пациентите и на лекарите. Председател на органа е зам.-министърът на МЗ д-р Мирослав Ненков. В момента общественият съвет няма законодателна инициатива. Всички негови дейности, предложения и решения ще бъдат достъпни на сайта на МЗ. Решения ще се взимат с 2/3 мнозинство, а съветът ще заседава веднъж месечно. Независимо че съветът няма законодателни функции, ще настояваме пред здравния министър да предлага нашите решения като законопроекти. Имаме право да поискаме от министъра да даде отчет по особено важни проблеми за нацията.
– Много правителства не успяха да се преборят с високите цени на лекарствата. Смятате ли, че общественият съвет би могъл да повлияе медикаментите да поевтинеят?
– Касае се основно за медикаментите, които се продават без рецепти. При тях 65 на сто от цената се формира от производителя. Други 7 % си слага дистрибуторът и останалото е на аптеката. Според проекта за изменение на наредбата за цените на лекарствата Фармацевтичните фирми ще могат да променят цените на медикаментите само заради инфлацията, докато в момента това се прави по всяко време. Замразяването ще засегне повече от 2230 вида медикаменти, сред които витамини, болкоуспокояващи, противогрипни и др. В момента този проект се обсъжда и се очаква да влезе в сила през този месец.
– Вие сте член на Надзорния съвет на НЗОК, който определя цялата политика на здравната каса. Миналата година гласувахте доста спорни по отношение на тазгодишните бюджети на болниците. Правилата за изкуствените стави, импланти и протези направо също разбуниха духовете. Бюджетите така бяха орязани, че някои болници ги усвоиха още първите месеци на тази година. При медицинските средства забранихте на пациентите да си доплащат за по-качествен имплант, касата осигурява най-евтиния.
– Проблемът е в ръководството на касата, което ни предоставя късно всички материали и предложения за обсъждане и решения. Дори ни ги дават в същия ден на заседанието, и то в непълен комплект. 15 дена нищо не правим, а после ни пришпорват да решаваме важни проблеми от раз.
Например, трябва да се гласува бюджетът на дадена болница, но не ни посочват какъв е бил той за миналата година, за да направим сравнение. На следващото заседание ни дават сумата, но липсва справка за действителното изпълнение. Казват ни, че ще дойде някой от касата да ни обясни. Няма какво да чакаме, ние искаме документи. Аз съм адвокат и работя с документи, обяснения не ми трябват.
Ето пример, ако една болница е имала бюджет 30 млн. лв., а е изпълнила 40 млн. лв., няма как да й залагаме за тази година 20 млн. лв. Явно е, че тези пари са недостатъчни. По този начин ни връзват ръцете да взимаме обективни решения, защото няма време и всичко се решава в последния момент. Истината е, че ние решаваме нещо, а след това от касата то не се изпълнява или пък има пропуски.
Що се отнася до медицинските изделия, това е един от основните въпроси, който бързо трябва да променим. Тя ограничава правото на достъп на пациентите до по-качествените изделия. Касата плаща определен вид, ако болният иска по-добър имплант, трябва да си го купи. За тази безумна методика, която беше приета през ноември м.г. Сезирахме здравната комисия в последния парламент, но нямаше никаква реакция.
– След като касата вече има приет бюджет, възможни ли са промени в методиката за разпределение на медицинските изделия?
– Възможни са. М.г. бюджетът за тях беше 70 млн. лв. и сега е приблизително толкова. Възможно е някои от цените на едро да бъдат предоговаряни и изделията да поевтинеят. Трябва да се върне старият начин при осигуряване на имплантите. Здравната каса плаща за определен вид, а пациентът си доплаща за по-качественото изделие. Ако няма пари, все пак му е осигурен някакъв имплант. Така е по-справедливо, но не бива болните да се лишават от по-добрите възможности в медицината. Не трябва да се слагат всички пациенти под един общ знаменател. Какво е най-подходящо за един болен, в зависимост от възрастта му, заболяването и здравословното състояние, преценява лекарят.
– Освен че болниците се оплакват от орязаните бюджети, от години те настояват и за увеличение на цените на клиничните пътеки. Нищо обаче не се случва, а напротив. Поевтинели са реанимационните грижи, където има парадокси, като този, че ако човек умре до 24 часа от постъпването в реанимацията, касата няма да плати лечението. Възможна ли е промяна в цените?
– Да, може, преди месец касата даде на болниците 20 млн. лв. допълнително, а бяха необходими два пъти повече. На заседание на Надзорния съвет аз дадох такова предложение, но то не бе одобрено. Вярно е, че някои болници са закъсали още отсега и не е нормално на реанимациите да се дават 60-70 % от действителните разходи за легло. Това са структури, където или те спасяват, или умираш. Не е нормално да бъде намален техният бюджет и това го разбира много добре сегашният здравен министър.
Затова аз настоявам парите за болниците да се дават в пълен обем, да се използва резервът на касата и да се покрият изцяло реанимациите с 20 или 40 млн. лв. Проблемът е, че този резерв трябва да се отблокира след 1 юли 2013 г.
– Г-н Таушанов, вие, като адвокат на много пациенти, пострадали от лекарски грешки, знаете ли да има осъдени ефективно доктори? През последните дни се чу за такъв случай, но все пак има обжалване?
– Няма такава статистика и не се знае колко точно досъдебни производства се водят. Основният проблем е, че няма система за съдебномедицинска експертиза и няма желание тя да бъде създадена. Вие виждате, че разследвания се точат с години именно заради това. Или експертизата не е точна, или пък неподписана от всичките лекари, или пък връщана по няколко пъти за доразследване и така годините минават. Няма и списък на лекари, които да бъдат повиквани при необходимост. Има и парадокси, при които се оказва, че липсват дори специалисти и прокуратурата не може да се произнесе има или няма вина, защото няма експертна оценка.
И друго, имаме една агенция за медицински одит, която прави проверки по покана на прокуратурата. А това според мен е най-порочното, тъй като тази агенция не отчита качеството на медицинския труд, а търси документални грешки. Накрая докладите не посочват какво е трябвало да бъде направено, за да не умре пациентът, например, а се посочват липса на подписи, пропуснати запетаи и какво ли не още. Как тогава пострадалите да спечелят делата?
Пример за липса за контрол на качеството е и лечението на диабет. Кой държи сметка за контрола на кръвната захар, дали е висок и колко точно. А всяка единица влияе на тялото и усложненията от заболяването идват по-скоро. Смешно е, че на един диабетик му дават 110 тест-лентички именно за този контрол, а той се нуждае от 10 пъти повече.
Да вземем и контрола на хепатит С. Няма пари за профилактика, а след това здравната каса плаща хиляди левове за скъпото лечение и интерферон, което в повечето от случаите се оказва неефикасно. Има и пример при урологично болните, на които им е изграден анус претер. Те се нуждаят от повече торбички дневно, а касата им плаща само една.
От години аз апелирам за създаването на фонд за обезщетение на увредените пациенти, какъвто има във Франция. Там лекарите са застраховани. Когато възникне инцидент и някой от тях е виновен, застрахователят плаща на пострадалия. Когато пациентът умре и няма лекарска грешка, плаща здравноосигурителният фонд. Тази система действа добре, може да се поучим от нея, няма защо да измисляме нова. Затова аз апелирам бъдещия парламент да одобри фонд, който да плаща заради лекарските грешки.
– В България има над 400 болници и непрекъснато се откриват нови, но предимно в големите градове, които вече са пренаситени с медицински услуги. За малките болници непрекъснато се твърди, че няма пари. Те са в отдалечени райони, където все пак живеят хора и имат нужда от медицинско обслужване. Нито едно правителство не посмя да закрие болница открито, а ги остави да фалират. Трябва ли да има толкова много болници у нас?
– Не, не трябва и това се надявам да го разбере новото правителство след изборите през май. Трябва да се прецени много добре къде има нужда от болница и къде не. В много райони са достатъчни медицински центрове с десетина легла и лекари от няколко специалности. Но при условие да има добре работещ филиал на спешната помощ.
– Да, това няколко правителства тръгнаха да го правят и в нашата област се самозакриха болниците в Елена и Полски Тръмбеш. В края на управлението на Бойко Борисов дори Министерският съвет се опита да приеме здравната карта на страната, която районира медицинската помощ. Тогава Лекарският съюз започна протести. Каквото и да се опита да направи всяко управление, винаги има протести и недоволство от страна на докторите. В крайна сметка какво искат те?
– Преди да се закрият болниците, трябва да има условия за медицинско обслужване като медицински центрове с легла и специалисти. Иначе няма кой да поеме обслужването на хората. Преди 10 г. имаше проект в страната да останат 150 болници, вместо сегашните 400, но нищо не стана. Говорим за национална здравна карта. Ние си я имаме, но тя бе замислена погрешно и не изигра своята роля. В София има 90 болници, а трябва да остават 40. Но това само се говори.
– Тревожен е фактът, че много лекари и сестри напускат страната ни и след десетина години може да се окажем без български специалисти. Има ли начини да ги спрем?
– Лекарите напускат, защото заплатите им са ниски – между 600 и 800 лв. средно. Във Франция един квалифициран доктор започва със заплата от 6000 евро. Защо българските специалисти тогава да стоят тук? Преди няколко месеца предложихме на Надзорния съвет да финансира допълнително дейността на джипитата в отдалечените райони. Не се прие, защото здравната каса щяла да обеднее с 6 млн. лв. В случая касата само имитира защита на обществените интереси. Нали от тази финансова подкрепа ще имат полза както лекарите, така и пациентите. Сега много от селата нямат медицинско обслужване, докторите са напуснали, и се налага да ходят в градовете. Като знаем какви са пенсиите, смятайте, че това се случва при много тежко заболяване, при което няма накъде, трябва лекар да помогне.
Да вземем и специализацията на лекарите – по време на обучението държавата им дава мизерни средства и ги откъсва от работа и семейства. И друго, все пак докторите искат да специализират, но местата са малко. Миналата година 42 лекари избраха реанимацията, а местата бяха 24. Затова трябва да спрем гурбета на лекарите с по-добри заплати и гарантиран достъп до специализацията.
Вася ТЕРЗИЕВА