Пламен Деянофф връща автентичния вид на Попмариновата къща в Арбанаси, прави я музей

Да възстанови в автентичен вид архитектурата и интериора на Попмариновата къща в Арбанаси се е заел световноизвестният скулптор Пламен Деянофф. Творецът вече 7-8 г. работи активно, за да върне старинния блясък на имота, който е паметник на културата и архитектурата от национално значение. Готовите проекти за реставрация и строителни дейности от поне 2 г. са внесени за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), но решение няма. Това бави възстановителните работи, а сградата все повече се руши.
“Мечтата ми е да превърна тази къща в музей за историята на България, но с фокус върху В. Търново и Арбанаси. Тя е построена през 1480 г. и е сред малкото запазени сгради от късното средновековие у нас. Къщата се отличава със забележителни дърворезби, каменни и бронзови произведения. Заедно с нея притежавам и голям архив от около 50 000 исторически документи от Средновековието до наши дни. Те трудно могат да бъдат показани наведнъж, затова ще ги подредим в няколко тематични изложби една след друга. Наясно съм, че такъв музей без помощ от държавата или общината ще стане трудно и бавно, но съм убеден, че ще се получи”, сподели пред “Янтра ДНЕС” при последното си завръщане във В. Търново Пламен Деянофф.
Скулпторът е роден в старопрестолния град и е наследник на стар търновски род, но от години е гражданин на света. Той живее и твори в австрийската столица Виена, а негови произведения на изкуството излагат най-престижните световни музеи и галерии. Негово дело е и прочутата “Бронзова къща”, която се издига на мястото на бившия мавзолей в центъра на София. Първоначалното намерение на твореца бе най-високата скулптурна сграда в света да бъде разположена в родния му град, но проектът на Деянофф не получи подкрепа от НИНКН и от местната власт.
“Много старинни сгради в България през последните 20 г. бяха възстановени така, че вече нямат нищо общо с оригинала. Не искам това да се случи и с Митрополитската къща в Арбанаси. Затова водим спорове с експертите за възстановяване на някои части от сградата. За да съм по-убедителен, издирвам исторически описания в литературата от XVI-XVII век. Събрал съм тонове с литература. Как да докажа на НИНКН, че в Арбанаси старите дувари винаги са били по 4-5 м, през 80-те години са ги направили по 1,5 м и така си остава, а това не е автентично. Но който и старинен текст да вземете, ще видите, че там описват къщите с дувари от 4-5 м”, обяснява артистът.
Той не пожела да сподели колко би струвало възстановяването на къщата в автентичен вид и превръщането ѝ в работещ музей. “Но съм решил, че ако не мога да намеря фирма, която с любов и старание да работи по такъв проект, да създам отбор от скулптори и реставратори и сами да се заемем с къщата. Иначе трябва да сме зависими от строителните фирми, които по днешната логика искат максимално бързо да приключат с даден обект. А аз искам да се спази абсолютно всичко по отношение на технологията на изпълнение”, споделя Пламен Деянофф.
В своите ателиета той вече е започнал да реставрира врати, тавани, прозорци, подове, ламперии. Прави всичко по старинни технологии и без машини, изцяло на ръка, като за сглобяване на отделните елементи не използва лепила и болтове, а специални сглобки, създадени от древните майстори. Над една врата например работим по 4-5 човека в продължение на 6 месеца, а преди това има дълъг период на проучване в архивите, усмихва се търновецът. Реставрираните фрагменти от интериора той вече излага като скулптури по музеите, а приходите от изложбите ще вложи във възстановяването на арбанашката къща.
Според Деянофф дълбоката му връзка с В. Търново е предопределила пътя му на творец. Най-чистите му детски спомени са свързани със Самоводската чаршия, където се намира и неговият роден дом. “Като дете имах две желания – едното беше да стана футболист, а другото – да съм художник. Това с футбола се изпари още в 3-4 клас, другото продължи да се развива. От малък много обичах да ходя по чаршията и да общувам със занаятчиите и творците там. Благодарен съм на моите родители, които подкрепиха желанието ми да кандидатствам дърворезба в гимназията в Трявна. Година и половина ходих на уроци, за да се подготвя за изпитите. Приеха ме и така на 13 години напуснах Търново. Цели пет години живях и учих в Трявна. Това време е много ценно за мен, защото по пет часа всеки ден се занимавах с композиция, пространствено оформление, пластика, а това са основите за всяко изкуство”, връща се към младежките си спомени Пламен.
Развитието на твореца продължава в Художествената академия в София, а отношението към детайла и към занаята, придобито в тревненската гимназия, у него надграждат професорите Антон Дончев и Кънчо Цанев. “След това отношението към скулптурата развих благодарение на моя професор във Виена – Микеланджело Пистолето, който ми помогна да разбера какъв е следващият етап в моето развитие – да се освободя от занаята, рисунката, акта и да премина към концептуалното”, разказва скулпторът. След едногодишно обучение в едно от най-престижните училища за съвременно изкуство в Ню Йорк се дипломира и в Академията за изящни изкуства във Виена. После специализира в Центъра за изкуство и архитектура МАК – Лос Анджелис, в Университета по изкуствата “Мусашино” – Токио, и в рамките на международна програма за художествени ателиета в Швеция.
“Истинското ми отдалечаване от занаята и свързването ми с изкуството обаче стана, след като започнах да посещавам галериите за изящни изкуства в Ню Йорк, после във Виена, в Токио. Изкуството винаги се развива. Гарантирам ви, че нито един творец не е бил разбиран и оценяван по достойнство във времето, в което е живял. Почти всички художници, за чиито произведения хората сега стоят на опашки пред музеите, винаги са били отричани, оспорвани, дискутирани и изхвърляни от изложби”, твърди известният българин.
Най-голямата му болка е, че в родното В. Търново и България не се правят много международни изложби. Докато в Европа и навсякъде по света на изкуството се гледа като на нещо наддържавно. “Във Виена се представят големи американски, английски, немски художници, в Ню Йорк се изграждат скулптури на френски, английски, австрийски творци. Без значение в кой град на света се намирате, разделението на наши и чужди е неуместно. Има ниво на развитие на изкуството и това е критерият, по който се представят произведенията. Не се гледа кой от коя държава е, а се обсъждат най-интересните произведения и течения в момента на световно ниво. Докато у нас по-трудно допускаме интересни външни автори”, обяснява Пламен Деянофф.
Според него това е и една от причините, поради които българинът не разбира от модерно изкуство. “Музеите в Западна Европа например дават милиони годишно, за да правят изложби. А какво се случва при нас, в Търново например? Понеже няма пари, се прави една изложба, която стои по 20-30 г. Туристите идват само един път, защото вече няма какво ново да видят. За хората от града също няма полза, защото не могат да се докоснат до световното изкуство. Ползата е всеки месец да има нова изложба, да се канят артисти от цял свят. Може да не ходят всички, но колкото повече, толкова по-голяма ще става и публиката. Във Виена има около 20 музея за съвременно изкуство, всеки от тях прави по една изложба на месец, а всяка струва поне половин милион лева – транспорт, застраховки, каталози, автори, пресконференции, изграждане, монтаж. Една голяма самостоятелна изложба в музей започва от половин милион евро. В един музей има по 5-6 изложби едновременно, една се разваля, но се прави друга. Винаги има нещо ново”, разказва Пламен.
След това с огорчение признава, че не харесва как се променя градът на неговото детство. “В. Търново се унищожава. Къщите се рушат, нищо не се пази. Старото се събаря, а новата архитектура е дразнеща. Много искам това нещо да се спре. В моя архив пазя няколко текста на Льо Корбюзие, в които наред с писанията си за средновековната българска архитектура той споделя с възторг, че В. Търново е най-чистият град в Европа, с най-бели къщи. Защото търновчани два пъти годишно си варосвали домовете – по Нова година и за Великден. Толкова било чисто, че всеки германец би се впечатлил. И споменава, че е имало две сини къщи. Сега, ако се разходите, ще видите, че една бяла къща няма. Те са розови, жълти, зелени… С моята фондация искаме да възстановим белите къщи както някога, да им върнем старите керемиди и старите прозорци с дограми по старата технология. Да върнем автентичния облик на града”, споделя Пламен Деянофф.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Бранимир БОНЕВ