Румен Василев представи своята книга “Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство” в Регионална библиотека “П. Р. Славейков” във Велико Търново. Той е дългогодишен журналист и е преминал през всички стъпала в журналистическата йерархия. Бил е отговорен секретар на всекидневниците “Подкрепа”, “Новинар”, “Стандарт”, както и на седмичниците “Паралели”, “Мисия”, “Бизнес България”, “Поглед” и др. Създател е на сайта lira.bg, а до декември 2015 г. е и негов редактор. Автор е на книгите “Масонската ложа и братството на Левски”, “Масонският код на българското възраждане” и “Свобода или смърт”.
Книгата “Свещеният триъгълник” позволява няколко прочита. Първият е историческият – авторът е намерил свидетелства, с помощта на които рисува завършена картина на оцеляването на древната общност на строителите в бурните процеси на човешката история. Василев проследява приемствеността им, благодарение на която членове на едно и също братство, зародило се при строежа на пирамидите, строят Соломоновия храм, Партенона, Пантеона в Рим, църквата “Св. София” в Константинопол, готическите катедрали в Западна Европа, джамиите в Османската империя, както и десетки църкви, манастири, къщи и мостове по българските земи през ХIХ век. Книгата разбива митовете на българската историческа наука за това, че Колю Фичето и плеядата майстори, построили възрожденска България, са били самоуки и неграмотни. Техните “дипломни работи” и до днес се извисяват непоклатими в цялата страна. В “Свещеният триъгълник” авторът им отдава дължимото.
Вторият прочит, който книгата позволява, е изследователският. Той граничи с приключение, тъй като подтиква читателя да грабне фотоапарата и да се впусне в обиколка на произведенията на майсторите, за да намери знаците, които те са оставили.
– Г-н Василев, какво ви накара да започнете да търсите масонски символи в българските храмове?
– Близо до Търново има малко градче – Бяла черква, и всички знаем неговото значение в българската история. Там има храм, който носи името на св. Димитър. На Великден 2006 г., въпреки че бях влизал много пъти там, докато палих свещичка, видях символ, който представлява триъгълник и око. Стъписах се, ускорих пулс, вдигнах кръвно, почувствах се неудобно, сякаш съм направил или видял нещо нередно. Веднага попитах местните кой е строил църквата, кой е правил иконостаса, но никой нищо не знаеше. На другия ден отскочих до Павликени, директно влязох в храма, за да проверя дали този знак е случаен. Явно там хората, които са градили църквата, са били по-бедни, затова иконостасът беше по-обикновен. Нямаше нищо по него, но преди да тръгна, погледнах свода и между паяжините на светлосин фон видях същия символ. Тогава си казах, че това не е случайно. Този символ доби друго значение за мен, не бях го забелязал преди това в християнската символика. Така започнах да разплитам кълбото и да разбера кой го е поставил, дали е случайно и кои са тези хора. Така поех на дълго пътуване във времето и в изследване на храмовото строителство.
– Какво открихте? Установихте ли къде за първи път се появява този символ с т.нар. всевиждащо око?
– Оказа се, че то е поставено за първи път на пирамида в Древен Египет през 1956 г. пр. Хр. Помня тази дата, защото е свързана с Априлския пленум (смее си). Оказа се, че хората, които са строили пирамидите, не са случайни, а с тях от векове са свързани много загадки. Попаднах на проучване на френски египтолог, който ситуира и доказва съществуването на строително братство с тристепенна организация, което обаче е съществувало в затворена общност. Охранявани от стражите на фараона, тези хора са ходили до обекта, който строят, се връщали пак под охрана. Така това знание било капсуловано, а организацията се е самопроизвеждала.
– Как този символ достига до българските земи?
– Търговските пътища към Азия минават през Финикия, след това и през Елада. През X век пр. Хр. се случва фундаментално събитие – цар Соломон строи своя храм, и това е описано в Библията. Разбрах, че след това строителите започват да пътуват свободно и да им се плаща на ръка, защото това е робовладелско общество все пак. Така познанието на строителното братство и организацията да се строи с цялата символика и тайни минава през Древна Гърция и Древен Рим. А какви са тези тайни? Познанията по физика, астрономия, геометрия и т.н. Този инструментариум от знания е необходим, за да се строят култови съоръжения. Освен знаците и пропорциите, които използват тези майстори през древността, от тях е останало и т.нар. златно сечение. Със същите тези пропорции работят и българските възрожденски строители. Така стигнах до изводите, че тези древни тайни са познати и по българските земи.
– Повечето храмове у нас са строени през Възраждането от самоуки майстори, какъвто е например Колю Фичето?
– Винаги полагам огромни усилия, за да прочета възможно най-много извори, преди да съставя текста. Така в процеса на проучване ме учуди фактът, че в научни публикации се казват три неща – самоуки, самобитни и неграмотни. Отварям една скоба. Преди месец ми подариха книга за майстор Георги от Великотърновско. Писана е от неговите наследници в памет на техния родственик. Там изрично се подчертава, че той е бил неграмотен. Но как, при положение че е строил десетки църкви, можеш да твърдиш, че един човек е неграмотен?
– Възможно ли е старите майстори сами да са достигнали до това познание?
– Не, те са част от познанието, което се съхранява и се предава през поколенията. Биографията на българските строители е почти идентична. 8-10-годишни те стават чираци, а 95 % от тях са синове на майсторите дюлгери. Следва 10-годишен период на обучение, който съвпада до навършването на пълнолетие. Тогава те стават калфи и започват да обикалят различни школи или както аз ги наричам, ложи – ходили са при различни специалисти. Колю Фичето например, който е най-известният български възрожденски строител, е бил калфа в Трявна, където учи дърворезбарство, после и в Брацигово. Така че тази тристепенна организация всъщност е една академия. Затова не можем да си наричаме тези хора самоуки. Аз самият съм се опитвал да бъда самоук – купил съм си мистрия и други такива инструменти и виждам колко съм безсилен. Мога да правя съвсем елементарни неща. Но да строиш храмове, мостове, които стоят с векове, не е случайно.
– А известно ли е къде се е учил Уста Колю Фичето?
– Колю Фичето е роден в Дряново и баща му също е строител, но умира рано. Името Фиче означава птичка и идва като прякор от баща му. След като се обучил в различните строителни занаяти, калфенският период изкарва в различни обекти, учейки се да работи с дърво, с камък, да прави варов разтвор, а тогава това ставало по едни особени формули, което си е цяла наука. Той е ученик на Константин Пещереца и тази кобилица, която казваме, че е негов патент, всъщност е заимствал от учителя си. Интересно е, че при него има периоди на 3-4 г., в които знаем какво е работил, но след това изчезва. Има един спомен, че си е пазел цървулите. На въпроса: “Майсторе, защо?”, той отговарял: “За да ми напомнят къде съм ходил и какво съм видял. Че има по-големи мостове и по-високи храмове от тези, които за съм строил”. Няма точни данни къде е странствал Колю Фичето, но има косвени. Предполагам, че е пътувал в Европа и е работил във Франция, Далмация и Германия. Има една легенда, която идва от наследниците на рода Фичеви, че е участвал в ремонта на парижката катедрала “Света Богородица”. Според тази история той бил изпратен от Митхад паша да консултира конструктивните проблеми на църквата, тъй като тя е построена върху влажна почва с високи подпочвени води. Няма как роднините да знаят всички тези подробности, което ме навява на мисълта, че е истина. Мостът му в Ловеч е едно уникално постижение, което ние, неговите потомци, постепенно унищожаваме. Той е реплика на моста на р. Арно във Флоренция и е построен изцяло от дърво без нито един метален пирон.
Има много хубав спомен от Каниц, който разказва за срещата си с Колю Фичето. На въпроса къде се е научил да строи такива мостове, той се изчервява, сбръчква лицето, казва нещо на гръцки, а след това отсича: “На байова ливада”.
Каниц естествено нищо не разбрал, но селяните наоколо започнали да се смеят и той се заразил с техния смях. За мен беше важно, че той се смущава да отговори на този въпрос. Той дава чертежите на подмайсторите, а самият той ги надзирава. Когато строи моста в Белене, работи и в църквата в Свищов. Как този човек е знаел, че това е земетръсна зона с льосова почва и е хванал основите на църквата на 12 м под земята. Сложени са тези колони, които до ден днешен показват има ли отклонение. Ако се въртят – бъдете спокойни граждани, няма страшно…
Златина ДИМИТРОВА
