Писателят Николай Иванов: “Документи доказват къде е гробът на Христо Ботев”

Публикувано на пт, 2 юни 2023
798 четения

Къде е гробът на поета революционер Христо Ботев разкрива в последната си книга великотърновският писател Николай Иванов. Година по-рано той издаде книгата “Убиецът на Ботев – нови архивни документи”, а последният му труд е като продължение на търсенето му за истината за това къде са погребани тленните останки на големия българин. Тя съдържа непубликувани досега документи, които разкриват кой е погребал тялото на Ботев, както и много други неизвестни досега факти. Книгата започва с разказа на овчаря Петър Мазнов, който дава показания пред съставената на 10 януари 1934 г. тричленна комисия към читалището във Враца. Тя е създадена, за да разследва смъртта на Христо Ботев и в нея участват Васил Бояджиев, Никола Димитров и Димитър Бучински, разказва Николай Иванов. Именно Петър Мазнов се явява в качеството си на непосредствен свидетел, арестуван от турската власт и присъствал на съобщаването за убийството на Ботев.
Петър Мазнов, по прякор Мазната, и неговият братовчед Димитър били овчари, които отглеждали стадото в района на някогашното село Дърводелци, унищожено преди години от кърджалиите. То се е намирало на изток от Враца, в района, където е построен заводът “Химко”. По време на размирните събития и преследване на четата Петър бил един от задържаните българи заедно с овчаря Вълко Очиндолски, който разбирал турски и черкезки и превеждал на останалите какво се говорело около тях. Това се случва на 20 май 1876 г. Четата е преследвана от потеря, предвождана от Джамбаз Мустафа, наричан още Мустафето. В спомените си Петър Мазнов разказал пред комисията “Они наседаа, за да ядат млеко у кошарата и готвеха агнешки манджи. Помаяха се, каквото се помаяха доста време, а по едно време гледам къде назе тича един черкезин с пушка. Дойде при Мустафето и каза нещо. Всички се зарадваа и взеа нещо весело да си хортуват. Дедо Вълко ни каза, че тоя черкезин е бил пратен от Мустафето след боя да види накъде ще хванат комитите. Черкезинът разузнавач се бил приближил доста близо до една група комити, които били наседали. Скришом черкезинот се прицелил у един от комитите, по който имало разни работи, бамбашка от другите комити, по което черкезинот се досетил, че може това да е бимбашията – войводата на комитите. Прицелил се”, пише в доклада на комисията от разпита на Петър Мазнов. В останалата част от протокола, който се съхранява в БАН, става ясно и кой е погребал костите на Ботев четири дни след убийството му.
След като е освободен от турците, Петър Мазнов разказал, че е тръгнал да търси братовчед си Петър. Междувременно се среща с Вълко Очиндолски, който му казал “Момче, видиш ли ги орлите, де се вият. Они сега кинат месата на войводата, дека го уби черкезинот. Оно е греота така да се пилеят християнски кости. Ама ти ела тука, та гледай овците, па я ще ида да вида какво ще да права.”

Разказът продължава с това, че Вълко Очиндолски тръгва с
магарето си към местността Йолковица,

където е убит войводата. Връща се чак привечер, допълва Петър. След което обяснява “…. он ми рече, че е забрал колкото намерил кости от войводата, увил ги у вехтия опанджак, па ги завъразал с вървите на бала, качил ги на магарето си лека- полека слезнал по пътечката, та чак доле у Манастирски дол. Там ги разтоварил, изкопал един гроб до църквата и в този гроб сложил костите на войводата, така както са били вързани на денка, барабар с вехтио опанджак. После заринал гроба със земя, прекръстил са и си тръгнал по пътеката накъде кошарата” – АИИ – БАН, В, арх.сб.28688/1968, л. 5-6.
Това се е случило на 24 май 1876 г. около 17,00 ч., а църквата, спомената от овчаря, е полуразрушеният храм “Света Троица”, която се намира в Манастирски дол, на северозапд от връх Вола.
За достоверността на разказа към книгата е приложено и становището на инж.Валери Младенов относно маршрута, по който е минал Вълко Очиндолски, за да стигне до лобното място на войводата и след това до църквата. Всичко това според направените изчисления е отнело повече от 8 часа, предвид терена и разстоянието между отделните точки.
По думите на Петър Мазнов за случилото се знаели и други хора във Враца, най-вече от близкото село Медковец. Тази история е разказана и от други местни хора пред комисията, един от тях е Вачо Пиронков. Думите му съвпадат напълно с тези на Петър Мазнов. Показанията на Пиронков са дадени на 18 август 1940 г. пред комисията към врачанското читалище.
А по спомени на Никола Димитров, който е член на читалищната комисия и син на врачанския народен представител Тодор Димитров, ежегодно непосредствено след Освобождението множество хора са присъствали на организираните край разрушения храм “Св. Троица” молебени, на които е имало и свещеници. Те били организирани от Младен Димитров по прякор Благио. Тези отбелязвания на годишнините от смъртта на Ботев продължили край църквата до назначаването на Никола Обретенов за околийски началник във Враца, което е около 1882-1883 г. След това отбелязването на годишнините започнали да се правят в местностите Селището и Камарата, където са се водили част от сраженията на четата с потерята. След това на 25-годишнината през 1901 г., на която присъства и Никола Димитров, се събират много хора, включително и четници от Ботевата чета. Те разказали, че войводата е убит в подножието на Камарата, но тъй като се пада в трап, е взето решение почитането на паметта му да става на Околчица, от където се разкрива красива панорама. Тогава се взима решение и за издигането на паметник на Околчица.

Относно отсечената глава на Ботев,
свидетел разказва пред комисията,

че на следващия ден след битката – 21 май 1876 г., турците показали пред врачани 8 отрязани глави на въстаници и 6 на убити овчари от близките села. Думите са отново на Вачо Пиронков, който тогава бил на 12 г., но помнел в детайли случилото се. Сред тях била и главата на Ботев, която един от турците гордо обяснявал, че е на “войводата на комитите”. Спомените му също са документирани от комисията – АИИ на БАН, В, арх. сб.2868/1968, л. 11.
“Загадката с черепа на войводата се явява последица от половинвековното потулване на архиви в БАН, които сочат с неопровержими доказателства кой е убиецът на Ботев. Сведенията за черепа се явяват като допълнение към колекцията от протоколи на разпитани свидетели за гибелта на войводата”, категоричен е Николай Иванов.
Друг от членовете на читалищната комисия – Димитър Бучински, разказва, че при него през 1938 г. идват поп Лука Шошев и баба Мика Иванова. Възрастната жена му разказала, че отрязаните глави на четниците били оставени за назидание няколко дни на площада, след което били хвърлени в река Лева в края на Враца. Нейната майка – баба Съба, ги извадила от реката и ги заровила в двора на Кипорийската църква. Жената споделила, че майка ѝ много пъти я е водила на това място. След Освобождението съборили тази църква, за да изградят нова – “Св. 12 апостоли”. Тогава изровили 7 черепа, които след това били погребани отново в едно преддверие, издигнато като тераска и покрито с плочи пред южната врата на църквата. Защо са 7, а не 8, както свидетелства Вачо Пиронков, не е ясно и има различни хипотези. Една от тях е, че една от главите е възможно да е била отнесена от водите на реката, когато са били захвърлени от турците. Факт е обаче, че всички тези събития по онова време показват нестихващия интерес на хората към дейността на читалищната комисия. Всички тези показания на свидетели, дадени пред нея обаче, остават забравени така, както и някогашният стремеж на редица родолюбци за това истината за смъртта на един от най-великите синове на България да излезе на бял свят.
Весела БАЙЧЕВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново