Великотърновският писател Николай Иванов планира да създаде музей в Сухиндол, посветен на талантливата българска авторка Яна Язова. В него ще бъдат изложени интересни и ценни документи и снимки, свързани с живота на писателката, чиито корени са от малкото градче. За създаването на музея Николай Иванов купува сградата на бившата фурна в центъра на Сухиндол, която тепърва започва да ремонтира. Инициативата се подкрепя и от Община Сухиндол и кмета инж. Пламен Чернев. Сградата, която е построена през 1942 г., е на три етажа и се нуждае от сериозна инвестиция, за да се превърне в музей, но амбицията на писателя е на първия етаж да експонира всички налични документи, свързани с живота на Яна Язова. На втория етаж планира да подреди събраните документи и проучвания, свързани с убийството на поета революционер Христо Ботев и за това къде е гробът на идеолога и организатор на българската национална революция Васил Левски. В музея ще има също място, в което ще бъдат представени документи, свързани с българските лекари, репресирани от властта през годините. Малцина знаят, че първата организация у нас, чиято дейност е подобна до тази на Българския червен кръст, е създадена в Сухиндол. В подкрепа на това твърдение Николай Иванов успява да открие документи, които доказват спонтанното създаване на доброволческа организация още по време на Руско-турската война през 1877 г. Нейната дейност е насочена към подкрепа на болните войници и към бедните. Доказателства и документи за това са намерени в читалище “Трезвеност – 1870” в Сухиндол, в архиви и откупени от частни колекции. Всички те също ще бъдат експонирани в бъдещия музей, разказва изследователят.
Връзката на Яна Язова
със Сухиндол е нейният
баща, чийто род се заселва
в градчето след превземането на Търново от турците. Николай Иванов успява да проследи корените на бащиния ѝ род с 300-годишна история, представена с родословно дърво. Открива и венчалното свидетелство на родителите на Яна Язова от 1902 г.
Истинското име на Яна Язова е Люба Тодорова Ганчева. Родена е в Лом на 23 май 1912 г. и произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на известния търговец от квартал “Бешикташ” в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски.
Яна Язова учи в Лом, Видин и Пловдив. Завършва Първа девическа гимназия в София през 1930 г. и “Славянска филология” в Софийския университет през 1935 г. Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 г.
Знае се, че Яна Язова често е гостувала в Сухиндол, а някои от по-възрастните хора още помнят писателката. На мястото на дядовата ѝ къща е поставена паметна плоча. Известно е също, че част от емблематичния ѝ роман “Левски” е писана в Сухиндол. Книгата ѝ е част от историческата трилогия “Балкани”, която включва още романите “Бенковски” и “Шипка”. Трилогията е завършена през 1962 г. Предложен приживе от авторката за печат е само първият том, който макар и препоръчан с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отхвърлен. Романът е отпечатан едва 13 години след смъртта на писателката, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двата други романа от трилогията, също разчетени по запазени чернови, тъй като оригиналите изчезват и са в неизвестност и досега.
Животът на Яна Язова се преобръща, когато среща проф. Александър Балабанов. Той става неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, а почти целият ѝ “явен” период от творчеството преминава под напътствията му. В същото време отношенията между двамата са повече от скандални заради 33-годишната разлика във възрастта им и фактът, че проф. Балабанов е семеен. Гениалният литературовед, преводач и критик е бил известен с изключително чепат и буен характер, но в същото време оказвал голяма подкрепа. Освен че я препоръчва в “Литературен глас”, “Вестник за жената”, “Зора” и “Мир”, той ускорява излизането на нейните книги. Освен три стихосбирки до 1940 г. Яна Язова издава романите “Ана Дюлгерова” и “Капитан”, както и драмата “Последният езичник”.
Проф. Балабанов успява
да осуети сватбата на
Яна Язова с милионера Джон (Ганчо) Табаков,
разказва Николай Иванов. През 1937 г. Яна Язова заминава за Париж да учи в Сорбоната. Във френската столица среща милионера индустриалец Джон Табаков, който се влюбва в нея и веднага ѝ предлага брак. Тогава обаче се намесва проф. Балабанов, който заминава за Париж, за да разубеди красивата писателка. За любовта на индустриалеца към Яна Язова свидетелства писмо, което Николай Иванов успява да открие и също ще бъде експонирано в бъдещия музей.
В крайна сметка Яна Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио “София”, живял 16 години във Франция. След 1944 г. Язова отказва да се присъедини към писателите, които приемат т. нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. Талантливата писателка е поставена в изолация, а кореспонденцията ѝ е била следена от властта. Доказателства за това са хвалебствия към режима и към Сталин в писмата между писателката и нейния чичо, допълва Николай Иванов.
Яна Язова умира при неизяснени и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е намерено през август в дома ѝ в София, а по трупа са открити следи от насилие, но случаят остава неразрешен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Едва 48 г. след смъртта на писателката на гроба ѝ е поставен надгробен паметник. В инициативата участва и кметът на София Йорданка Фандъкова. Преди това Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и Община Сухиндол отбелязаха 110 години от рождението на Яна Язова с изложба, в която бяха представени всички събрани до момента документи от Николай Иванов. Събитието уважиха почитатели на творчеството на голямата българска писателка, а сред гостите бе и вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ
