“Натирвам в чужбина децата си. Превзела ни е лошотията”

– Г-н Мурад, казвате, че в момента се води политика по ликвидирането на България, какво ви дава основание за тези думи?
– Тази земя, върху която е прекрасната България, е териториално интересна и към нея имат апетити много богати хора от тайните световни общества. Те знаят, а ние само предполагаме, че в близко и не толкова близко бъдеще големи части от земната повърхност ще бъдат залети с вода и нашата част от Балканския полуостров и други територии ще останат на сушата. Привърженик съм на конспиративните теории, че обществата, които дърпат конците на световната политика от 17 век, си постилат и за още 200 години напред. Плюс това, дори и да не настъпи катаклизмът със заливането на сушата, на дневен ред ще излезе проблемът с недостига и дори липсата на питейна вода. На Балканите има много питейна вода, което също ни прави интересни. Нашата държава е богата със земеделската си земя, но за съжаление към днешна дата тя е на 50 % чужда и продължава да се завзема от чужди ръце. Лека-полека, без ние да разбираме, те ежедневно ни изкупуват. На път сме да си ликвидираме армията. Какво става с полицията – загубим ли и нея, следва крах, анархия. Как да съм оптимист?
– Можем ли да противодействаме?
– Докато Бойко Борисов казва: “Каквото казват началниците”, кой да им противодейства, с какво?
– Защо продължаваме да сме нация с робски манталитет, която слугува на интереса на началника и безропотно изпълняваме каквото ни казва Големият брат?
– Защото като колектив не струваме нищо. По единично сме много готини, кадърни, талантливи, обаче като колектив изобщо не ни бива.
 Много си завиждаме, злобеем един на друг,
гледаме кал да си направим. Превзела ни е лошотията.
– Защо е така, това част от народопсихологията ни ли е?
– Това е насадена народопсихология. Не бива да се забравя, че от българските земи са тръгнали най-чистите, най-просветените и най-човеколюбивите хора в лицето на богомилите, които обаче са били затрити по много жесток начин за сметка на тези, които са ни насадили тази народопсихология, която имаме в момента. Това положение днес не е изначално. Ние сме имали много светли периоди – по време на турското робство с Възраждането, след Оосвобождението, периода от 1923 до 1939 г. – това са положителни проблясъци, които не трябва да бъдат забравяни.
– Какво си мечтаете вие за вашите две дъщери?
– Аз ги пъдя от България, за съжаление. Натирвам ги! Казал съм им, че ако не направят всичко възможно да се реализират в някоя по-човешка страна, ще има много да си патят. По принцип не съм песимист, обаче действителността е такава. 22-годишната ми доведена дъщеря е студентка в Англия и няма намерение да се прибира в България. Не вижда никакъв смисъл от това, няма никакъв стимул. Подкрепям я. По-малката, която е на 12 години, също ще последва пътя на кака си. Сега и сега по-малката все ни казва: “Мамо, тате, хайде да ходим някъде другаде да живеем”. Тя направи две-три хип-хоп парчета, които станаха доста успешни и набраха скорост. От страна на съучениците, познатите и лъжеприятелите си тя получи много негативи. Много пострада психиката ѝ, тя беше на 10-11 г. тогава. Наложи се да ползваме услугите на психолози, много да си говорим. Така или иначе, детската психика и душа са много по-раними от нашите обръгнали груби, пиянски души.
– За толкова години какво се случва с приятелите ви, можете ли да ги изброите?
– Навремето, когато имах много пари, имах страшно много приятели. Като си празнувах рождените дни, от неканени и канени гости те ставаха като сватби от по 300-400 човека. Българинът обича да се топли на топлината на богатия, на известния. След това, когато се случи катаклизмът в личния ми живот, останах известен, но безпаричен. Тогава почти всички онези хора се отдръпнаха. Особено бизнесмените, започнахме да си говорим на Вие след това с тях. Говоря ви за крупни бизнесмени, които в момента са олигарси. Останаха най-верните приятели, събират се на пръстите на двете ми ръце. След това намерих и други приятели, защото работата ми е такава, постоянно общувам с хора. Научил съм се много правилно и бързо да преценявам хората и да елиминирам фалшивите.
– Какви бяха за вас тези избори, вие гласувахте ли?
– Гласувах, разбира се.
Изборите този път бяха най-фалшиви.
На вас какво ви говорят изборни протоколи, които са задрасквани и поправяни по няколко пъти, за да уйдурдисат резултата, който са им поръчали? Как протокол с цифром и словом 11 преференции за един кандидат изведнъж става след поправката със 112 гласа? Съсипващ е броят на недействителните бюлетини. С тези измами и машинации няма да вървим към по-добро.
– Защо незрящите хора продължават да имат тежки проблеми с кучетата си водачи?
– На много места хората лошо се отнасят към слепите и техните кучета водачи – не ги пускат в градския транспорт, в банки, че дори и в общински и държавни учреждения. Това е все едно да ти избодат очите! Кучетата водачи са перфектно обучени, възпитани и умни. Тези, които не ги допускат и са против тях, със сигурност са по-глупави от самите кучета.
– Защо не срещаме разбиране?
– Защото сме калпаво общество. Рибата се вмирисва от главата. Политиката е такава, законите са такива. Живеейки в тази среда с тези закони дълго, дълго време – от социализма до сега, нещата вървят все назад и все надолу. Нищо не се променя.
Хората с увреждания нямат усещането, че нещо за тях се променя към по-добро. Средата е толкова недостъпна. За хората с инвалидни колички изобщо да не говорим. Те много често буквално са каторжници в домовете си.
Имах един приятел от Габрово – Берти. Той почина. Живееше на третия етаж, там си е купил жилище, после е загубил краката си, така го орисала съдбата. Неговите съседи дума не даваха да се издума и не му позволиха да си направи външен асансьор, за да излезе от дома си до края на живота му. Защо не му дадоха – ей така, от лошотия. Такива примери, колкото искаш. Народът ни е такъв.
– Впечатлението за вас е, че сте лъчезарен човек, а сега сте много тъжен?
– Лъчезарен човек съм, но разискваме гадната действителност, в която живеем.
Здравка МАСЛЯНКОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ