Петко Славейков е една от енциклопедичните личности на Българското възраждане. Той е поет, публицист, фолклорист и политик. Наред с писателската дейност дядо Славейков е председател на Народното събрание, министър в две правителства и един от водачите на Либералната партия в Княжество България. Наред с писането и политиката третата слабост на Петко Славейков са жените. Сам той казва за тях: “Жените са дяволи, които ни проваждат в пъкъла през райските врати”. Макар и за него нежните половинки на човечеството да са шейтани, обаче писателят няма нищо против да бъде изкушаван от тях. Подобно и на други известни личности той има не една и две тайни прегрешения, споменът за които се носи днес като легенда.
В личния си живот Петко Славейков е женен за чорбаджийската дъщеря Ирина Райкова, която е особено плодовита и му ражда седем деца – петима сина и две дъщери. За пред хората двамата живеят в мир и разбирателство и са създали едно здраво патриархално семейство. Дядо Петко обаче, по думите на съвременниците му, си падал малко ориенталец. За него съпругата трябвало да си стои кротко вкъщи, да готви, да пере и да отглежда домочадието. А за навън мъжът имал нужда от друга жена, която да го развеселява и да кара кръвта му да кипва.
Един ден наближаващият вече 50 лазарника писател се запознава с племенницата на идеолога на българското революционно движение Раковски, Катерина Стойоглу. Това се случва, когато тя отива да търси от поета помощ за запрения в турските зандани свой съпруг. Катерина завърта главата на писателя. Тя е всичко онова, което съпругата му вече не е: млада, красива, стройна, с кръшна снага и отгоре на всичко и интелигентна. Пише стихове и се интересува от политика. Самата Катерина очевидно също ще е останала впечатлена от доста по-възрастния от нея Петко. Те започват да се срещат под предлог писателят да даде мнението си за стиховете ѝ. Скоро обаче стиховете остават на заден план, а отношенията между Славейков и племенницата на Раковски стават интимни. За сближаването им помага и фактът, че по това време Славейков е принуден да напусне Търново заради конфликт с местния владика и отива да живее в Царирад. Той взема при себе си и младата си изгора. Съжителството между двамата в османската столица продължава цели 9 години, между 1867 и 1876 г. като то не се приема никак добре от местните българи. Верни на патриархалните норми и бит, те не могат да приемат, че един мъж, християнин, може да има две жени едновременно. Та това за българите е нещо като харем, какъвто те познават при турците. След няколко подмятания и открито отправени упреци Славейков наема за Катерина и сестра ѝ къща в цариградския квартал Ортакьой, като не минава ден да не прескочи да ги посети. Напук на общественото неодобрение отношенията между двамата се задълбочават. Славейков взема любимата на работа в своята печатница и издава на свои разноски две нейни книжки.
“Тя е съжителний другар и съветник на мъжа. И поради това тряубва да бъде и доста развита умствено”, смята писателят за своята любима. През 1872 г. в издавания от Славейков вестник “Македония” излиза статията “Двете власти и двете касти”, под която стоят неговото име и това на Катерина Стойоглу. Заради съдържанието на тази статия вестникът е спрян, печатницата е унищожена, а двамата автори са арестувани. А междувременно облаците над главата на Петко започват да се сгъстяват.
През есента на 1873 г. Петко Рачов е привикан в Българската екзархия в Цариград. Там директно му е поставен ултиматум – да прекрати незабавно незаконната си и неморална връзка с далеч по-младата от него жена, която спокойно би могла да му бъде дъщеря, и да се върне обратно при съпругата си в Търново. Или пък да доведе в Цариград цялото си семейство. А след като отказва, е уволнен от работа. Писателят е изпратен като учител първо в Македония, а след това в Одрин. През време на цялата му странстваща одисея Катерина е плътно до него. Двамата все по-открито афишират своята любов и своите чувства. През 1876 г. Петко и Катерина заживяват тихо и мирно в Цариград. Безоблачното им щастие обаче продължава само няколко месеца. Научавайки, че неверният ѝ съпруг е там с любовницата, една прекрасна утрин баба Ирина похлопва на вратата на любовното гнезденце на Петко. При това не е сама, а води със себе си и децата им. “Аз съм твоята законна съпруга пред Бога и хората, а това са нашите деца. Ти си мой съпруг и техен баща и ако продължаваш да ни отбягваш, ще направя всичко, за да ти вгорча живота”, заплашва го тя. Незабравяйки, че съпругата му е все пак чорбаджийска щерка и не желаейки да задълбочава неприятностите си, Петко Славейков взема соломоновско решение. Той наема къщи на съседни улици, в които настанява двете жени – съпругата и любовницата си. А самият той непрекъснато снове между тях. Петко обаче разбира, че това не може да продължава така до безкрай и един ден обявява на съпругата си, че иска развод. Тя обаче не е съгласна и му вдига семеен скандал, който оглася цялата махала. Синовете на писателя също застават на страната на майка си, като дори се заканват да хвърлят един як бой на баща си, ако продължава да се подиграва с тяхната майка. Поставен да се пържи между два огъня, Петко е в безизходица. По-късно признава, че в онзи момент му се е искало сам да сложи край на живота си. И както в много подобни заплетени случаи най-накрая се намесва съдбата, която решава проблема. В случая решението идва по един изключително болезнен за Славейков начин.
След избухването на Руско-османската война през 1877 г. Стара Загора е нападната от войските на Сюлейман паша и е подложена на разграбване и опожаряване, а голяма част от жителите ѝ на заколение. Съпругата на Славейков, Ирина, успява да спазари една каруца, на която натоварва себе си и децата си и успява да напусне града, преди османските войски да нахлуят в него. Катерина обаче не желае да избяга. Тя е категорична, че ще остане вкъщи и ще чака любимият Петко да дойде и да избягат двамата. Уви, не го дочаква. Подробности за смъртта ѝ не се знаят, но тя най-вероятно е била убита. “Беше ти юнак жена, и с револвер в ръката за народа ти умря”, пише в стихотворението си за нея опечаленият поет. Така спокойствието отново се връща в дома на семейство Славейкови. Той се събира със съпругата и децата си и заживяват заедно. Градските легенди приписват и други по-скромни любовни авантюри на дядо Славейков в по-късните години от живота му, когато той се издига в политиката. Но както е казано: “Шило в торба не стои.” А що се отнася до отношението към законната му съпруга, най-добре говори следният случай, разказван от самия Петко пред приятелите му.
Една вечер, докато четял любимия си вестник, баба Ирина се приближила до него и с тъга в гласа му казала: “Ех, защо не съм сега един вестник, та да ме носиш всеки ден на ръце”. Петко свалил поглед от вестника, погледнал я, помълчал малко, пък отговорил: “Ех, Ирино, Ириноо, що не си ти един календар, та да те сменям всяка година!”
Иван ГЕОРГИЕВ