От началото на 2015 г. Регионален исторически музей – Велико Търново, даде началото на научноизследователски проект “Българи във “Форд”. Целта е да бъдат издирени българи, емигранти в САЩ, които са работили в автомобилните заводи на Хенри Форд. Събирането и обобщаването на предварителна информация за нашите сънародници, потърсили професионална реализация в страната на неограничените възможности, се извършва и обобщава от Емил Врежаков – уредник в отдел “Нова история” в РИМ.
Проектът “Българи във “Форд” първоначално беше планиран като историческо изследване на регионално ниво, което да проучи и събере сведения за българи от Търновска област, избрали да заживеят и работят зад океана. Получихме писма от различни населени места и с нас се свързаха лица и от други краища на страната. Това определи в хода на работа проучването да обхване цялата страна.
През януари 2016 г. стартира втората поредна година от реализацията на проекта. Отчетени са положителни и обещаващи резултати от изследователската работа. Беше събрано значително количество снимков и документален материал, придружен с любопитни разкази и интересни подробности относно живота и дейността на българите, работили в автомобилните заводи “Форд” в гр. Детройт. Значим принос за успеха през първата година от реализацията на проекта има медийният партньор “Янтра ДНЕС” и сайтът “Янтра ДНЕС LIVE”. Областният всекидневник публикува поредица от статии за хора от региона и от други краища на България и за техните любопитни истории, свързани със заводите “Форд”.

След като през 1903 г. Хенри Форд основава свое предприятие, което носи неговото име, той планира в близко бъдеще да създаде универсален автомобил за масова употреба. През 1905 г. Форд вече знае и най-малките подробности какъв трябва да бъде замисленият от него автомобил. Липсва му само необходимият материал, за да постигне нужната мощност при най-малко тегло. Скоро той открива в Англия човек, който знае как се произвежда фабрично ванадиева стомана, характерна със своята здравина. За целта е необходима температура от приблизително 17 000 градуса по целзий. Хенри Форд открива малка фабрика в гр. Кантон, намиращ се на около 13 км от Детройт, щата Мичиган, в която започва работа. Произведената там ванадиева стомана е с особена якост – от издръжливост 30 000 – 35 000 кг на квадратен сантиметър, тя нараства до 85 000 кг. След това Хенри Форд се заема със задачата да определи подходящата стомана за отделните части във всеки един от моделите автомобили – твърда, крехка или еластична.
“Ford Motor Company” е първото предприятие, което определя с научна точност необходимите качества на стоманата за своите производствени цели. В резултат на проучванията за различните части на автомобила се избират двадесет и два различни вида стомана. В състава на десет от тях влиза елементът ванадий, който се използва там, където е нужно малко тегло и голяма здравина. До този момент в автомобилното производство се употребяват не повече от четири вида стомана. Благодарение на използваната от Хенри Форд ванадиева стомана теглото на автомобила е значително намалено.
През 1908 г. американският предприемач обявява решението си да започне масово производство на “Форд Модел Т”, въпреки че преди това има разработени още осем други модела. През 1910 г. “Форд Модел Т” достига 10 000 броя продадени автомобила. Тогава Хенри Форд решава да построи нова фабрика в Хайленд Парк, Детройт, която да отговаря на нуждите и мащабите на неговата дейност.
В леярните, в които се произвеждат съответните видове стомана, постъпва на работа българинът от с. Самоводене, Великотърновска област, Петко Трифонов Ганцаров. За него разказва доцент Георги Митков – автор на редица книги, много от които са посветени на историята на с. Самоводене. Между тях са и книгите “Психологията и орисията на самоводските гурбетчии”, “313 самоводски прякора” и др.
Самоводчанинът Петко Ганцаров отпътува за САЩ през далечната 1910 г., в търсене на по-добри условия за работа. Той напуска пределите на България с турската железница. Пристига във Франция, от където се качва на параход, с който отплава за Америка. Пристигайки в страната на неограничените възможности, той решава да се установи в гр. Детройт. Много от българите, пристигащи през този период в САЩ, първоначално работят като строителни работници на железопътни линии, поради доброто заплащане, което получават там. Петко Ганцаров не прави изключение в това отношение. За известен период от време той работи на жп линия, но скоро след това решава да търси по-доходоносна работа. Житейският му път го отвежда до автомобилната компания “Ford Motor Company”. “Работил е в заводите “Форд” в Детройт – разказва доц. Георги Митков. Там постъпва на работа в леярски цех за производство на стоманата, използвана в автомобилите. Според информацията на доц. Георги Митков, Петко Ганцаров работи в САЩ приблизително 10 години. През 1920 г. носталгията си казва думата и той се връща в България. Прибрал се на родна земя, самоводчанинът не спира да разказва с ентусиазъм за впечатленията, които е придобил отвъд океана. “Ех, вие нищо не знаете за модерното производство в Америка!” – предава думите му доц. Георги Митков.
Говорейки за модерното производство, няма как да не бъде отправен поглед и към неговото развитие. В началото целият монтажен процес е съсредоточен в ръцете на един работник, който при това положение може да сглоби от тридесет и пет до четиридесет и пет автомобилни детайла за девет часа, т.е. отделя по двадесет минути за всяко едно парче. Хенри Форд стига до генералния извод, че с промяна в структурирането на този процес може да постигне оптимални резултати. Вдъхновен от подвижните ленти, които се използват в Чикаго за сортиране, приготвяне и подреждане на месото, американският предприемач решава да въведе конвейрното производство в автомобилната индустрия. Благодарение на поточната линия и разпределението на работата между много служители времето, необходимо за сглобяване и монтаж на автомобилите значително се съкращава. Сглобяването на двигателя е разделено на четиридесет и осем отделни операции. Оказва се, че времето за сглобяване на един детайл при новосъздадения монтажен процес се намалява до пет минути, а трудоспособността на работниците нараства три пъти. Същата практика е въведена и при сглобяването на шасито. За впечатленията си от този процес е разказвал и дошлият си от САЩ самоводчанин. Доц. Георги Митков предава историята на българския емигрант: “Разказваше ни как от леярския цех излизат върху поточната линия стоманени листове. “И ние – казваше – двама души ги вземаме с куки и ги преместваме. По-нататък преси оформят отделните елементи и всичко се сглобява в един автомобил.”
“Среден на ръст беше, с едни ей такива големи, издути мускули!” – продължава разказа си доц. Георги Митков и показва колко големи мускули на ръцете е имал Петко Ганцаров, резултат от усърдната работа в автомобилните заводи. Големите мускули са израз на голямата му физическа сила и се превръщат в повод за спечелване на прякора Бикт, отразен в книгата на доц. Георги Митков, озаглавена “313 самоводски прякора”. И до ден днешен самоводчани си спомнят голямата сила, която e притежавал Петко Трифонов Ганцаров – Бикт.
Емил ВРЕЖАКОВ,
уредник в отдел Нова история в РИМ – В. Търново