През вековете Търново винаги се е славело като един от най-будните градски центрове в българските земи. В старата столица са се родили и едни от най-големите български дарители, чиито имена, за съжаление, са неизвестни на днешните поколения. Един от тези дарители е и Петър Дабков Петров. Той е роден около 1840 г. и наследява бащиния си обущарски занаят, като благодарение на уменията си успява да постигне добра печалба и да си спечели името на един от най-добрите майстори в бранша. Тъй като няма свои деца, през 1884 г., когато е вече в края на живота си, той прави завещание от 100 хиляди гроша на училището “Свети Кирил и Методий” в Търново, които да бъдат дадени на школото след неговата смърт. А средствата от продажбата на къщата му да се използват за финансово подпомагане на някой беден учител. За изпълнител на завещанието си избира училищното настоятелство, а контролът е поверен в ръцете на търновския владика. Освен това, занаятчията дарява и 6000 гроша за купуване на нов полилей на църквата “Св. Константин и Елена”. Единственото му желание е полилеят да бъде поставен в храма на годишнината от неговата смърт. Петър Дабков умира същата година.
С решение на училищното настоятелство няколко години по-късно с една част от средствата от дарението е построено училище, което се е намирало в района на днешния “Скай център”. Първоначално то е било построено като църковно. След Освобождението през 1878 г. става светско, а три години по-късно е открита и новата му сграда в двора на днешната църква “Света Марина”. Името на училището е било Народно първоначално училище “Петър Дабков”. Броят на децата обаче се увеличава и това налага строеж на нова сграда. Тя е открита през 1908 г. На входа на новото школо е поставен портретът на дарителя. Останалата част от завещанието на Петър Дабков е използвана от училищното настоятелство за подпомагане на бедни деца от всички търновски начални училища. В началото на 1937 г. недвижимите имоти от дарението на Петър Дабков са продадени, а общият капитал е 90 000 лв. За какво е бил използван той обаче днес не е ясно.
По време на Втората световна война училището “Петър Дабков” временно прекратява дейността си, тъй като е превърнато в място за квартируване на немска войскова част. Немците унищожават архива на школото, като го използват, за да си палят печките. Част от него после успешно е възстановена по чернови.
След преврата от 9 септември през 1949 г. новата власт преименува училището на “Бачо Киро”. А името на дарителя Петър Дабков постепенно е забравено. През 1963 г. е построен втори етаж на училището поради увеличения брой на учениците и паралелките. Търновци учили в онези години в това школо си спомнят, че сградата е била много просторна, с високи тавани и много прозорци, което правело класните стаи винаги слънчеви и много осветени. В двора имало макет на Търново с река Янтра, пред който учениците често се събирали, за да се снимат. Имало засадени много дървета и цветя, навсякъде било пълно със зеленина. На мястото, където сега е Службата по вписванията над Съдебната палата, се намирало игрището, на което учениците спортували и играели футбол. В двора на училището имало и красив шадраван.
С разрастването на Велико Търново на запад в края на 60-те години на миналия век в района е построено ново основно училище – “Вела Пискова” (днес “Св. Патриарх Евтимий”). В него се преместват 180 ученика от старото училище на Петър Дабков. През 70-те години създаденото със средствата от Дабковото дарение Основно училище “Бачо Киро” се премества в днешната си сграда, а старата е предоставена за нуждите на спортното училище.
След политическите промени от 1989 г. по време на демокрацията през 90-те години на XX век, сградата на бившото училище “Петър Дабков” е съборена, за да бъде построена нова модерна сграда за нуждите на една от многото нароили се по онова време частни банки. Сградата обаче така и не е достроена и въведена в експлоатация, тъй като междувременно в средата на 90-те години банката внезапно фалира, а парите на вложителите й изгарят.
Иван ГЕОРГИЕВ