След Освобождението на България от османско владичество немалко търновци успяват да достигнат до върховете на управлението на възродената българска държава. Достатъчно е да споменем като пример името на ханджийския син Стефан Стамболов, който, навършил едва 30 години, се издига до поста председател на Народното събрание. Търновци заемат министерски и генералски постове, като прославят името на страната ни в мирно и военно време. Eдин от тези достойни търновци, взел участие в освобождението и в изграждането на новата българска държава, е и Георги Живков.

Той е роден през 1844 г. в семейството на търговеца Атанас Басмаджията. Брат му Никола е просветен деец, а сестра му Вела е писателка, публицистка и основателка на женското социалистическо движение. Самият Георги, след като завършва гимназиално образование в родния си град, известно време учи във Военномедицинското училище в Цариград, но не го завършва. След завръщането си у нас е назначен за учител първо в Ески Джумая, а след това във Варна и Русчук. Младият едва навършил 18 години учител поема по пътя на революционната борба, като участва във въстанието, останало известно в българската история като Хаджиставревата буна. Въстанието е част от плана на Георги Раковски за освобождение на България. След разформироването на Първата българска легия през 1862 г. от сръбските власти, хаджи Ставри Койнов създава чета от 150 човека, чиято цел е да вдигне на въстание народа първо в Търновско, Горнооряховско и Габровско, а след това и в останалите български земи. Четата тръгва от Лясковския манастир и се отправя с бърз ход към Балкана, но в района между Трявна и Габрово бързо е разбита. Георги Живков е сред оцелелите четници и през Дунава напуска страната ни. Неуспехът на въстанието обаче не го отчайва и той продължава да участва в подготовката за освобождението на България. Взема участие в подготовката на чети, както и в Сръбско-османската война от 1876 г. и в Априлското въстание.

След Освобождението Георги Живков се завръща в България и се включва в изграждане на структурите на новата българска държава. Избран е за първи кмет на родното Търново, като на тази длъжност прекарва по-малко от две години. През 1879 г. той е назначен за окръжен управител на София. През първата половина на 80-те години Георги Живков се насочва към образователното поприще. Назначаван е за окръжен училищен инспектор във Варна и Русе, за директор на мъжките гимназии във Варна и Одрин. Докато е директор във Варна, той е председател на местната “книжевна дружина”, която е първообразът на бъдещата градска библиотека. Наред с обществените постове след Освобождението Живков активно участва и в политическите борби и организиране на държавното управление на Княжество България. Неизменен депутат е в три велики и седем обикновени народни събрания. Като на Третото Велико народно събрание през 1893 г. и на Седмото обикновено през 1894 г. е и председател. През август 1886 г. той е назначен за министър на народното просвещение в правителството на новия министър-председател Васил Радославов.

След повторната окончателна абдикация на първия български княз Александър Батенберг през август 1886 г. е избран регентски съвет, който да управлява страната ни до избора на нов държавен владетел. Членове на регентството са Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. На 1 ноември 1886 г. обаче Каравелов подава оставката си и на неговото място е назначен Георги Живков. В този състав регентството управлява девет месеца, до избора на новия български княз Фердинанд Сакскобургготски, след което се саморазпуска.

След сдаването на регентския пост кариерата на Георги Живков във върховете на властта и държавното управление продължава. Той е назначен отново за министър на народното просвещение в кабинета на своя верен приятел, съгражданин и политически лидер Стефан Стамболов и остава на този пост до 1893 г., когато правителството на Стамболов пада от власт. По време на неговото управление в София е основан Висшият педагогически курс, на основите на който е създаден днешният Софийски университет. През 1890 г. за кратко на Живков е поверено и управлението на министерството на финансите. През 1894 г след навършване на половин вековен юбилей, Георги Живков се пенсионира и участието му в държавното управление е прекратено. Пет години по-късно, на 24 април 1899 г. той умира на 55-годишна възраст. Приживе Георги Живков е един от тримата българи, удостоени с най-високата степен на ордена “За храброст”. Останалите двама са Стефан Стамболов и ген. Сава Муткуров. Днес името на Георги Живков носят улици във Велико Търново и Варна. А във В. Търново от 2020 г. имто на бившия министър на просветата носи още и спортното училище в града.

Георги Живков има един брат и три сестри. Братът Никола Живков е просветен деец. През 1882 г. в Свищов той създава първата детска градина в България. Автор е и на текста на песента “Шуми Марица”, която е официален химн на българската държава между 1886-1944 г. Вероятно за мнозина би прозвучало твърде любопитно, но една от сестрите на Георги и Никола Живкови е Вела Благоева, чието име днес носи едно от училищата във В. Търново. Всъщност нейните рождени имена са Виктория Живкова. Фамилията, с която е известна днес, тя приема, след като се омъжва за социалистическия лидер Димитър Благоев – Дядото. Макар в българската история да е известна повече със социалистическите идеи, Виктория (Вела) развива и широка просветна дейност в Македония. Заради политическите си убеждения тя многократно е уволнявана от работа и след това отново е назначавана. До края на живота си обаче тя си остава убедена социалистка.

Иван ГЕОРГИЕВ