„Паметниците на Велико Търново“ се нарича поредната книга на великотърновския журналист и краевед Ангел Ганцаров. В 224 страници авторът е събрал любопитна информация и снимки за всички паметници в старата столица, както и за паметните плочи и знаци.

„Когато човек прави нещо, той си поставя цел. Моята цел е на да откривам неоткрити досега неща – за това си има дипломирани историци, на повечето от които това им е работата, хоби и с това се занимават. Моята цел е една единствена – да събера в една книга всички паметници и паметни знаци в родния ми град Велико Търново и да напиша в известен обем повода за появяването им, посочва още в предговора Ангел Ганцаров.

Идеята му за книгата е още от 2019 г., когато издаде „Спортната слава на В. Търново“. Започнал е да събира материали и снимки, но се налага да я остави на заден план, защото я изместват четири други книги – „Великотърновската журналистика“, „Болярките“ (за женския футболен тим), „Великотърновският хандбал“ и „100 години „Етър“. Сега вече е ред и на книгата за паметниците. Много от снимките са негови авторски – на паметниците и плочите, има и на други съвременни фотографи, а за архивните снимки разчита на РНБ „Петко Р. Славейков“, на Регионалния исторически музей, на Държавния архив, на колекциите на Иван Панайотов, Росен Т. Иванов, Тихомир Манев, Николай Венков, Любомир Юруков…
Подтик за това издание е и книгата на Иван Първанов „Българските паметници“. „Радвам се, че този мой материал, който бях събрал от години, най-после излезе. Такова издание досега не бе излизало“, казва Ангел Ганцаров.

Книгата започва с първия паметник-пирамида, открит през 1878 г. на „Света гора“. Това е първият паметник в историята на града. Следва Паметникът на загиналите за българската свобода, открит на 24 юни 1884 г. Днес е известен на всички като Паметникът на обесените, защото там през 1876 г. са били обесени заловените в битката при с. Върбовка четници на войводата Филип Тотю. Следват статии и снимки за паметника „Велчовата завера“, откритият на 6 май 1935 г. Паметник на загиналите във войните, който днес великотърновци знаят като „Майка България“ и т.н. Всички те са в първата глава на книгата, наречена „Първите паметници на В. Търново“.

Втората глава е посветена на паметниците от по-новата история на града. Сред тях емблематичен е паметникът на Васил Левски, открит на 1 юни 1947 г., тези на Димитър Благоев, ген. Гурко, Петко Славейков, Кольо Фичето и др., и се стигне до открития преди 40 години Паметник на Асеневци. Не са пропуснати и най-новите – на Христо Ботев, ген. Сава Муткуров…
„Паметници при обществени институции“ се нарича третата глава, в която са тези пред болницата, пред двете висши учебни заведения, пред училища, на Царевец и т.н.
На паметните плочи и знаци в старата столица е посветена следващата глава, а петата част е за Арката на генералите. Много любопитна е последната част, наречена „Паметта на улиците“. Улиците в града получават имена чак през 1900 г., като първите са „Максим Райкович“, „Никола Пиколо“, „Гурко“, „Зеленка“, „Силвестър“, „Въстаническа“, „Медникарска“ и др.
„Тази част ми дойде на ум в последния момент, защото имената на улиците също са памет. А книгата завършва с „Движение на просветителите“ на Стефан Стефанов и Мартин Карагеоргиев. То прави бюстове на български национални герои, част от тях даряват на висшите учебни заведения.

Първите екземпляри от новата си книга авторът подари на двама души, които са му помагали изключително много през последните 25 години. Не само за тази книга, но и за предишните осем – лично и чрез ръководените от тях институции: Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей – Велико Търново, и Иван Александров, директор на Регионалната библиотека “Петко Рачев Славейков”, както и техните изключително любезни служители.
Официалното представяне на книгата “Паметниците на Велико Търново” ще бъде на 24 юли (четвъртък), в механа “Хаджи Минчо” от 10:30 часа, като ще има и коктейл. „Благодарен съм на двама души, които поехаха ангажимента да представят книгата – д-р Иван Първанов, автор на излязлата през 2018 г. книга “Българските паметници”, и Почетният гражданин на Велико Търново проф. Панайот Димитров – Понката, създал най-много паметници и паметни плочи в нашия град“, казва Ангел Ганцаров.

„Паметниците на Велико Търново“ е деветата книга на Ангел Ганцаров. Той е роден на 9 юни 1951 г. във Велико Търново. Завършил е ПГЕ „Александър Попов“, после Националния военен университет „Васил Левски“ и Военна академия „Георги С. Раковски“, както и задочно Стопанския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. През 1986 г. започва да се занимава със спортна журналистика, сътрудничи и е кореспондент на редица национални вестници, паралелно прави и спортните страници на няколко вестника в областта. Спортен репортер-редактор е бил и на Радио „Велико Търново“ и „Фокус“, автор и водещ на първото спортно предаване по Кабелна телевизия „Видеосат“. Правил е филма „Виолетови шампиони“, 20 г. издава и в-к „Футбол“.
През 2004 г. излиза първата му книга „80 години „Етър“, а през 2009 г. – „100 години футбол във Велико Търново“. През 2014 г. се появава „90 години „Етър“, а през 2019 – първата книга за историята на спорта в старата сторица „Спортната слава на Велико Търново“. През 2020 г. излиза първата книга за историята на журналистиката н града „Великотърновската журналистика 1878-2020“. През 2023 г. излизат още две негови книги – „Болярките“ и „Великотърновският хандбал“, а м.г. и изданието „100 години „Етър“. Ангел Ганцаров е носител на Наградата „Велико Търново“ през 2014 година.

Анатоли ПЕТРОВ