Паметна плоча на министър от селото откриха в Поликраище

Публикувано на чт, 21 сеп. 2023
1075 четения

Паметна плоча на Димитър Кушев, министър на земеделието и държавните имоти в правителството на проф. Богдан Филов и народен представител в 24-то Обикновено народно събрание, откриха в Поликраище. Тя е поставена на мястото, където е живял той, а поводът е 125-годишнината от неговото рождение. Инициативата е на библиотеката към местното читалище “Развитие”, с подкрепата и активното съдействие на Кметството, в лицето на кмета Марин Тодоранов и с помощта на спонсори.
“Като човек, Димитър Кушев е бил трудолюбив, с авторитет, общителен и добронамерен, обичан и уважаван от своите съселяни. Със значимите си и благородни дела той е оставил дълбоки следи в историята на Поликраище. На нас, неговите потомци, се пада задачата и честта да се погрижим тези следи никога да не бъдат заличени”, каза в словото си Татяна Кушева, библиотекар в читалището и потомка на Кушев.
Димитър Кушев е роден на 15 септември 1898 г. в Поликраище, Горнооряховска околия, в заможно селско семейство. Юношеството му преминава през годините на войните (1912-1918 г.). Записва и завършва с висок успех престижната Великотърновска мъжка гимназия, която тогава е място за прогресивни идеи, а след това незабавно е призован да отбие редовната си войнишка повинност в школата за запасни офицери в Княжево. Оттам отива на фронта, където е взводен командир по време на Първата световна война. След демобилизирането си от армията през 1919 г. се завръща на село. Това са години, когато стотици поликраищенци, бивши гурбетчии градинари, търсят пътища да се върнат в своите градини, в разпадналата се Австро-Унгарска империя. С група такива хора той се озовава в околностите на Виена. Те поемат неговата издръжка като студент, а средствата им в австрийски шилинги в български левове получават неговите родители в Поликраище. Кушев се записва да учи агрономия във Виенския университет, а през следващата година се прехвърля в град Ганзенхайхам, Германия, където завършва висшето си образование и получава диплома за инженер-агроном. Началото на агрономската му кариера през 1928 г. съвпада с период на дълбоки промени в законодателното уреждане и проблемите за подобряването на земеделието в България и в частност на градинарството. Когато министър на земеделието става водачът на дясното крило на БЗНС Константин Муравиев, той назначава за свой главен секретар Кушев. Успоредно с това, с голям успех Димитър взема участие в работите на Българския градинарски професионален съюз като представител на Градинарското дружество в Поликраище. Той полага системни грижи и за гурбетчиите градинари, работещи в Унгария, Чехословакия и Австрия, като ежегодно посещава градинарските дружества там, подпомагайки ги всячески. През 30-те години на 20 век към централата на БГПС била създадена Централна семепроизводителна кооперация “Елит” за внос на елитни семена от различни растениевъдни култури и собствено производство на зеленчукови семена. За нейн председател е назначен Кушев, който лично оглавява такава кооперация в Г. Оряховица. След избирането му за председател на БГПС, той се намесва активно в политическия живот на околоията, окръга и страната. Използвайки своята популярност в горнооряховския избирателен район, се кандидатира в изборите за депутати на Народното събрание през 1939 г. и е избран за народен представител, но те биват касирани. Издигането му на върха на политическата йерархия е повод за назначаването му за министър на земеделието и държавните имоти на 5 февруари 1941 г. в правителството на Богдан Филов. Въпреки краткия срок на неговото министерстване (малко повече от година), по това време е извършена немалко полезна за българското градинарство работа. Тогава той осигурява проектирането и финансирането на водоснабдяването на Поликраище и закупуването на тръби за главния водопровод, чиито основни клонове се използват и до днес, разказа Кушева.
Просветителската дейност на Димитър Кушев също била упорита и последователна. Той предприема решителни мерки за подобряване на научното обслужване на градинарството и разширяване на подготовката на агрономи по зеленчукопроизводството чрез създаване на самостоятелна катедра към агрономическия факултет. През учебната 1939 г. е издадена заповед за разкриване на две практически градинарски училища в Г. Оряховица и в Пловдив, но в града под тепетата това не се случва. През първата мирна 1946 г. школото в Г. Оряховица е преобразувано в тригодишен курс на обучение, а от 1950 г. – в Селскостопански техникум по градинарство и лозарство “Иван Владимирович Мичурин” и пребазирано в Лясковец. През 1940 г. Кушев отпуска солидна парична сума за изграждането на учебни сгради, общежития, материално снобдяване както на Градинарското училище в Г. Оряховица (днес ПГ по хранителни технологии “Проф. Асен Златаров”), така и за практическото земеделско училище “Боруш” край Поликраище.
След избирането на Кушев за председател на БГПС, той става и главен редактор на в. “Български градинар”, създаден през 1928 г., в който също така пише кратки, общостопански и организационни материали. Осъден е на смърт от първия Народен съд, образуван за съдене на бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25-ото Обикновено народно събрание. Присъдата е изпълнена на 1 февруари 1945 г. На 26 август 1996 г. тя е отменена с решение на Върховния съд на Република България, завърши разказа си Кушева.
Николай ВЕНКОВ, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново