Крепост, строена по времето на Руско-турската освободителна война, беше открита на хълма Гарга баир край В. Търново. Турската табия е отлично запазена и се простира на площ от 600 кв.м. Около нея има ров, дълбок около 1,5 м.
Докато подрязвали храстите по пътеката, работници по чистотата се натъкнали на масивните каменни зидове. Археолози от Регионалния исторически музей, установили, че паметникът датира от 70-те години на XIX век. “Крепостта е била част от мащабно землено укрепление, което е имало за цел да отблъсне руските войски. Турците очаквали, че русите ще настъпят към Търново откъм Русе, затова са се подготвили. От стари документи и фотоси знаем, че на отсрещния хълм, където сега е кв. “Картала”, е имало още една крепост. В ниското, покрай пътя около Янтра, е бил вдигнат висок зид”, обясни директорът на РИМ Иван Църов.
По думите на музейния шеф двете крепости и зидът между тях са съществували до 20-те години на миналия век. Те могат да се видят върху старите снимки във фондовете на музея. “Идеята на турските военачалници била да затруднят максимално руските войски. Докато русите преодолявали зида покрай Янтра, турците трябвало да ги подложат на масиран обстрел с оръдия. Такава битка обаче не се е състояла, тъй като руснаците били предупредени за капана. Така на 7 юли 1877 г. вместо от север, братушките влезли в Търново от северозапад. След 30-минутна престрелка в района на Марно поле и след разрушаването на турски топ завоевателите се предали”, разказа археологът.
Тъй като до бойни действия не се е стигнало, табията в района на Гарга баир е напълно запазена. Тя е с размери 20 на 30 м, а крепостните й стени са по 3 м високи. В тях има 6 отвора за оръдия.
В края на март от музея ще организират бригада, за да почистят находката. След това Църов ще внесе предложение до кмета Даниел Панов за процедура по обявяването на турската табия за паметник на културата. “Знам, че за района има инвестиционни намерения, затова ще действаме бързо, за да не съборят строителите нещо, което е оцеляло 135 г.”, сподели Иван Църов.
Златина ДИМИТРОВА