Самарското знаме на Българското опълчение ще бъде показано за първи път във В. Търново, а знаковото събитие организира “Янтра ДНЕС”. Копие на националната светиня ще гостува в старата столица само за седмица и ще е част от изложбата “Търново, Освобождението и възкресението на България”, която подготвя областният всекидневник. Флагът ще бъде посрещнат с военен ритуал пред сградата на музей “Възраждане и Учредително събрание” на 16 февруари от 11 часа, а след това там ще се открие и експозицията. По молба на “Янтра ДНЕС”, специално за изложбата Регионалният исторически музей в Стара Загора ще предостави Самарското знаме.
Изложбата е част от кампанията “Търново, Освобождението и възкресението на България” на “Янтра ДНЕС”, посветена на 140-годишнината от Освобождението на България и 20-ия рожден ден на областния всекидневник. Инициативен комитет от общественици подкрепи идеята на вестника. Сред тях са кметът Даниел Панов, областният управител проф. Любомира Попова, председателят на Общинския съвет Венцислав Спирдонов, ректорът на НВУ “Васил Левски”, шефът на библиотеката Иван Александров и на РУО Розалия Личева, както известни историци и др. Сред съпътстващи събития са конкурс за ученическо и студентско творчество и Младежка научна сесия.
До националния празник 3 март на страниците на вестника ще предоставим възможност на водещи историци, интелектуалци и общественици да изразят свободно своето мнение за знаковото историческо събитие.

“Дядо Петър Комитата е бил легендарна личност. Познавал е Левски и Ботев. Бил е инструктор по бойна подготовка в руската армия по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Обучавал е новоприетите български опълченци. Подготвените от дядо Петър воини като резерв, удържат връх Шипка.”
Историята на своя прославен родственик разказва о.з. полковник инж. Пейчо Тодоров, който е бил началник на Централен военен архив във Велико Търново в периода 1990-2000 г. Неговият дядо Тодор по бащина линия е брат на Петър Михов Витанов – Комитата. По повод 140-годишнината от Освобождението на България и в знак на възхищение и благодарност към подвига на смелия воин, той е финансирал издаването на малка книжка. В брошурата е представен интересният житейски път на Комитата, който задълбочено са проучили неговите наследници. Автор на изданието е историкът и възпитаник на ВТУ Росен Йосифов. Сега той работи като главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово.
Историята на Петър Михайлов (Михов) Витанов (Комитата) започва в търновското село Големаните, където е роден на 15 март 1851 г. Произхожда от семейството на хайдутина дядо Витан. Израства като пастир на овце и кози в Балкана. Между 1865-1870 г. той заминава за Браила, Румъния. По това време градът е огнище на българското революционно движение. Няколко месеца в Браила пребивава и Иван Вазов, който по-късно написва “Немили-недраги”. Поетът революционер Христо Ботев живее в града през 1867-1868 г., 1871-1872 г. и там издава знаменития си вестник “Дума на българските емигранти”. По същото време в Браила пристига и Васил Левски, а местната българска колония разгръща разностранна дейност. Там Петър Витанов работи като градинар и се свързва с българските емигранти – революционери. Не ще да е била лека съдбата му в чужбина, изпълнена с много труд и лишения, обяснява Росен Йосифов.
Не е известна съдбата на Комитата по време на Априлското въстание през 1876 г., но последвалите събития със сигурност го подтикват да се включи активно в борбата за освобождението на Родината. В края на април 1877 г. Българското опълчение е прехвърлено в Плоещ, а там към него се присъединяват много доброволци. На 10 юни то се дислоцира в гр. Руше-де-веде (днес Рошиори-де-Веде). Три дни по-късно в Трета знаменосна дружина, чийто командир е подполковник Павел Калитин, се записва Петър Витанов. Дружината е част от Втора опълченска бригада, а мъжът от Големаните е назначен в Четвърта рота с командир българинът поручик Димитър Филов, бъдещ деец на Съединението и герой от Сръбско-българската война през 1885 г. В ротата той преминава интензивна системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери, която се води по 12 часа на ден. Целта на опълченците е да докажат годността си за военни действия наравно с руските воини и да оправдаят оказаното доверие на руското командване. На 18 юни Българското опълчение е включено в състава на Предния отряд, а негов командир е генерал-лейтенант Йосиф Гурко.
На 19 юни 1877 г. в лагер край Зимнич заедно с цялата рота и командира поручик Филов, общо 115 човека, Петър Витанов е определен за кадър на формиращите се дружини от Втора серия на Опълчението. На тях е възложено приемането, обмундирването, снаряжението и обучението на новопостъпващите в редовете на Опълчението български доброволци. Новобранците се обучават в продължение на 3 седмици, докато не бъдат признати за годни за строя. Всяка рота трябва да стане ядро за формиране на нова дружина, като всеки полувзвод от 8 българи се обособява в рота.
На 21 юни 1877 г., като част от Българското опълчение и Трета дружина, Комитата преминава река Дунав. Заедно с руските войски той преминава през Свищов, Търново и Габрово. На 3 август 1877 г. Петър Витанов е зачислен към Първа рота с командир щабскапитан Мерчански, която се формира в Търново.
“По време на епичните боеве през август 1877 г. на Шипка, дядо Петър Комитата строи отбранителната позиция. При евентуален пробив на турците на Шипка, моят дядо заедно със своите другари, е трябвало да възстановят отбраната и с контраатаки да унищожат турските войски. Вижте само какво доверие са му гласували руснаците”, с нескрита гордост обяснява Пейчо Тодоров.
На 28 декември дядо Петър охранява тила на генерал Скобелев в боя за Шейново. През декември 1877 и януари 1878 г., под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки, Българското опълчение, където служи и Комитата, на два пъти преминава Стара планина. “Това е било безпримерно геройство. Турците не са си представяли, че опълченци и руси ще се решат да пресекат Балкана при зимни условия. Тук е налице оперативната изненада на нашите опълченци заедно с руснаците за спечелването на войната”, споделя полковникът от резерва.
Неговият дядо се е познавал и е воювал рамо до рамо с Хаджи Димитър и Жельо войвода срещу турците край Сливен. През март 1878 г., като част от състава на Трета дружина, участва в обезоръжаването на размирните съседни турски села.
“За попълване на опълченските дружини (до 1000 души всяка) в периода 24 март – 23 май 1878 г. е свикан първият войнишки набор в свободните български територии. За облекчаване на процеса, Българското опълчение е разквартирувано в шест града, като първите три дружини остават в София. Там Петър Витанов се включва в обучението на новобранците. В средата на юни той е в Пловдив, където се събират осем дружини и се провеждат интензивни занятия. Уволнява се на 24 юни 1878 г.”, пише Росен Йосифов.
Непосредствено след войната Комитата заминава за Румъния, но наскоро след това се завръща. Заселва се в с. Горски Горен Тръмбеш, където създава семейство. Препитава се като земеделец и градинар. Не търси облаги за жертвите, които е направил за Отечеството. Едва след 1900 г. му е отпусната скромна пенсия. Неговите съселяни си спомнят как с разплакани от вълнение очи той често разказвал за героичните дни на 1877 г. Така получава и прозвището “Комитата”.
От април 1915 г. до средата на 1918 г. е на работа като градинар в Кубанска област, Русия. На 7 февруари 1923 г. Петър Витанов е обявен за почетен гражданин на Габрово. Опълченецът достига дълбока старост и умира на 29 юли 1946 г. в Горски Горен Тръмбеш на 95-годишна възраст. В негова чест след смъртта му съселяните му построяват мемориална чешма в двора на къщата му.
Златина ДИМИТРОВА
сн. архив