Община Павликени иска държавата да й предостави за период от 10 години безвъзмездното право да стопанисва каменния феномен Лесичерски стълб. В момента територията, върху която се намира стълбът, представлява публична държавна собственост и се използва като земеделска земя. Общината в Павликени и досега не е преставала да проявява грижа към древния обелиск. Тя системно извършва почистване на района. Предвиждат се и дейности, насочени към повече популяризиране на историческата му стойност чрез различни рекламни кампании и включването му в образователни и културни инициативи. През 2021 г. е поставена и информационна табела. Извършено е и геодезическо заснемане на обекта. Чрез всички тези действия Общината в Павликени показва ангажираността си към съхраняването на каменния артефакт и включването му в местната туристическа карта.
Лесичерският стълб е каменна колона с височина 13,8 м, известен е още и като Марков камък и Дикил таш. Според археолозите той се издига на това място още от римско време. Първият, който споменава за него, е Петко Славейков, а по-късно той е включен в съчиненията и на други наши и европейски пътешественици. Австрийският археолог и етнограф Феликс Каниц включва стълба в пътеписа си “Дунавска България и Балканът” заедно с приложена графика на обекта, рисувана от самия него. От изображението се вижда, че по онова време – краят на XIX век, до този е имало и втори по-малък стълб.
За издигането на каменния обелиск учените са единодушни, че е от римско време. Сериозен дебат през годините обаче предизвиква въпросът какво е било предназначението му. В тази посока има няколко групи мнения. Първият, който прави опит да даде отговор на този въпрос, е Каниц. Според него каменният стълб в древността е бил част от акведукт или от храмов комплекс на богинята Диана. Според братята Шкорпил пък колоната е част от триумфална колонада, която е била издигната на това място в чест на победата на римския император Траян над даките. Има и мнение, че обелискът е останка от мавзолей, построен през II или III век от нашата ера по време на римския император Септимий Север.
В края на ХХ век в района са извършени археологически разкопки, при които е била открита и част от втория по-малък стълб. Върху него има надпис на латински език, чийто текст епиграфите разчитат като: “Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си.” От този надпис става ясно, че на това място в древността се е издигал семеен мавзолей на въпросното семейство, което очевидно е било доста популярно и знатно в Римската империя.
Има и предположение, че Лесичерският стълб е свързан не с римската цивилизация, а с нашата – тракийската. Според археолога Тодор Герасимов обелискът е свързан с култа към Тракийския конник Херос. Свидетелство за това била откритата при разкопки в района мраморна глава на лъв, а също и част от статуя на конник.
Освен историците и археолозите интерес към Лесичерския стълб са проявявали и короновани особи. Запазена до днес е снимка, на която се вижда цар Борис Трети, увековечен в основата на каменния обелиск. Според запознати снимката най-вероятно е направена през пролетта на 1931 г., когато величеството е извършвало обиколка из селищата на Северна България.
Лесичерският стълб е най-високият подобен каменен монумент в българските земи. Любопитно е обаче, че подобен каменен стълб, но по-нисък, се издига в Турция, между градовете Изник и Измит. През годините многократно са правени опити Лесичерският стълб да бъде разрушен. В един от случаите той дори бил завързан със синджири и теглен от трактори, но оцелял. Една от причините за опитите за унищожаването му е да бъде увеличена обработваемата земя и да не се налага при оран, сеитба или прибиране на реколтата той да бъде непрекъснато заобикалян от машините. Втората причина е, че според иманярския фолклор в земята под основите на стълба имало заровено римско златно съкровище. При това положение цяло чудо е, че досега родните златотърсачи не са взривили и вдигнали във въздуха артефакта, достигнал до нас чак от римско време.
Иван ГЕОРГИЕВ