Музикантът с вълнуваща изповед за живота и творчеството си пред “Янтра ДНЕС”
Димитър Андонов, познат на всички като Хисарския поп, пее от малък. Майка му била голяма певица. Наследил таланта си от нея. С усмивка споделя, че сигурно е пропял още в нейния корем. В родната му къща в пловдивското село Брестник всеки ден се пеело и играело.
Когато станал 12-13-годишен, чичо Митко започнал да танцува в танцовата трупа на селото. Музиката толкова лежала на сърцето му, че когато навършил 17, откраднал от родителите си 1500 лв. и отишъл в Куклен, за да си купи акордеон. Тъкмо заключвали магазина, но той успял да си купи едно 30-басово акордеонче.
Разстоянието беше около 3 км, с мен беше един приятел, който носеше куфара на акордеона, а аз още по пътя започнах да свиря, спомня си 75-годишният мъж, на който трудно можеш да дадеш годините. Докато си отидох до дома, се научих да свиря песента “Тежка беше нашата раздяла”. Беше ми достатъчно, никога не съм си мислил, че музиката ще стане моя съдба. Отивам си, майка ми тъчеше на един стан, а баща ми и калеко ми пиеха вино. Като ме видяха с акордеона, се развикаха. Калеко започна – нямате хляб да ядете, акордеон ще си купуваш. Аз се ядосах, вдигнах голяма врява, че не ми дават да уча. Заплаших ги, че ще отида да се хвърля в някой язовир. Стреснаха се и спряха да ми говорят за акордеона. Калеко ми заяви, че е добре преди кокошките да започнат да мътят в него, да им изсвиря нещо. Аз изпих една чаша вино за кураж и вземах да му пея “Тежка беше нашата раздяла”. Той се развълнува и започна да плаче, спомня си първите си стъпки в музиката Хисарския поп.
Сутрин ставах в 5 часа, слушах различните народни хора по радиото и започвах да свиря. Започнах да свиря по танцовите забави една седмица, след като си купих акордеона.
След няколко месеца Димитър Андонов се оженил за жената, с която живее и до днес. Откраднал я, както често се случвало едно време. Тя била на 16 години, а той на 18 години. Тя е невероятна жена, като сърна е. Не минава и ден, без да я целуна по бузите. Моята жена е богиня за мен. Пет песни съм направил за нея. Струва колкото три града като София, заявява с гордост всенародният любимец. Родили му се две момчета. Иначе жените много го обичали. Музикантите сме десертни мъже. Всяка една жена се влюбва в мъж, който може да свири и да пее. Всеки ден получавах десетки писма. Един ден жената и снахата отворили едно писмо. Дават ми го и се смеят. А в него една 17-годишна девойка обяснява, че става и ляга с моите песни, разказва с усмивка Димитър Андонов.
Дошъл в Хисаря и разбрал, че има конкурс за културномасовик и артист-оркестрант. Избрали него. Преминал през сериозно обучение. В продължение на 3 години по 45 дни ходел на обучение в София. Учеха ни на етика, естетика, как да се държим с хората. Пътувах с групите и като екскурзовод, толкова увлекателно им разказвах, че ме гледаха със зяпнала уста. 35 години работих в тази сфера, бях роден за тази работа. На смяна идваха по 25 000 души, в столовете се хранеха на 3 смени, спомня си чичо Митко.
Хисарския поп знае над 800 песни. Разказва, че песента “Назад, назад, моме Калино”, всъщност първоначално била “Назад, назад, моме Марийо”. Промениха я, но така е, песента няма господар, всеки я пее, както иска, обяснява Андонов.
Първият си албум направил 1975 година, записал песните на ролка на домашния си магнетофон. Най-популярен бил 1986 година. Песните му “Елена, Елена”, “Една цигара”, “Дай си сърцето”, “Обичам те”, “Звезди ли искаш да ти свалям” и “Аз от тебе спомен нямам” се знаели от всички. Тогава се появило и прозвището Хисарския поп. В Северна България се зародила легендата за свещеник, прогонен да се скита по пътищата на България, който пее своите песни, забранени от социалистическия режим по това време. Апаратурата ми беше такава, че придаваше на песните едно характерно ехо. Тогава дойдоха и проблемите. Забраниха ми да пея. От Окръжна дирекция “Музика” дойдоха на проверки в Хисаря, после на едни изпити за категория в панаирните палати ме разсипаха. Явяваме се с моя оркестър, облечени в бели костюми, всичко точно. Проф. Манол Тодоров ни пита – пял ли е Хисарския поп с нас. Веднага му обясниха, че това всъщност е Димитър Андонов. Проф. Тодоров ме срина със земята. Пред всички започна да нарежда, че ми забраняват да свиря и пея по сватби, панаири и събори. Ако го хванем, ще го арестуваме с партийния секретар и ще го изпратим да прави тухли във фабриката в Пловдив. Вечерта по радио “Свободна Европа” веднага обявиха, че в България забраняват на един певец да пее, разказва мъжът.
Преди да се случат всички тези събития е пял на почти всички партийни величия, които са идвали на почивка в Хисаря. Включително и на Тодор Живков. Имам много хубава песен за него. По неговото време беше добре за всички. Той не знаеше, че някакви кокошинки ме гонеха, защото съм замърсявал интонационната среда. Добри Джуров ми беше личен приятел. Жена ми 16 години му беше сервитьорка в станцията на УБО, обяснява Андонов.
Така се случило, че свирил и пял на Бойко Борисов в Хисаря във вечерта, в която гръмнаха Георги Илиев в Слънчев бряг.
В онези години се е случвало да пее на циганска сватба в Лудогорието пред 25 000 души. От живота съм доволен и предоволен, защото цял живот съм се занимавал с това, което най-много обичам да правя, а това е много важно, заключва 75-годишният мъж.
Весела КЪНЧЕВА, сн. личен архив
