Известният състезател и треньор по спортна стрелба Николай Лечев е роден на 19 април 1941 г. в село Арбанаси. До четвърто отделение учи в тамошното училище “Софроний Врачански”. Първият спорт, с който се занимава като дете, е футболът. Той играе близо три години в местния отбор. След прогимназиалното си образование се записва във Великотърновската мъжка гимназия, днес Хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Там е привлечен от учителя по физкултура Димитър Тодоранов в отбора по волейбол. Този спорт е най-популярен в гимназията и конкуренцията е голяма, но Николай е спортна натура и се представя много добре. Благодарение на добрите си изяви е включен и в юношеския отбор по футбол на дружество “Етър” през 1950-60 г.
След завършване на гимназиалното си образование Николай Лечев влиза в казармата. Изкарва Школата за запасни офицери в град Шумен, където също се изявява като активен спортист. Играе волейбол в отбора на “Висшето народно артилерийско училище” в Шумен. След казармата решава да следва, но властите не му разрешават, защото семейството му отказва да влезе в ТКЗС, а и баща му не бил партиен член. Един ден “народната власт” взема всичко съградено от тях и то отива в ръцете на държавата. Водят го син на богат Арбанашки род и това става проблем за по-нататъшното му развитие, което той преодолява с много труд и упоритост.
Разочарован, Николай започва работа като работник в новопостроения Радиозавод в старата столица през 1964 г. Учи електроника в Електротехникума в град Горна Оряховица. До 1975 г., благодарение на своето трудолюбие, от работник става монтьор, ОТК началник-цех. И тук се включва в отборите по футбол и волейбол. С отбора по волейбол “Радиозавода” става републикански първенец на проведената спартакиада в град Русе.
Успоредно със спорта, Николай е примерен и в професията си. Седем пъти е удостоен със званието “Ударник на социалистическия труд”. Това е голямо признание, тъй като по онова време не можеше човек да стане началник на цех, ако е безпартиен. Него го награждават по изключение, защото е съзнателен, има качества и най-важното – обича професията си.
През 1962 г. известният търновски специалист по спортна стрелба Радослав Киров го запалва по този индивидуален спорт и Николай решава да се насочи към него. По този повод, в едно интервю той разказва защо започнал да тренира спортна стрелба: “Във волейбола и футбола, ако не играят с теб, трябва сам да търсиш топката и да доказваш, че си добър. А в стрелбата, като имаш устойчивост и психика, сам решаваш всичко. Даже съдиите не могат да повлияят на резултата. В стрелбата като пробия мишената в центъра никой не може да каже, че не е десятка”.
Изпращат го на едномесечен курс по стрелба с бойна пушка в село Мусачево. Още там впечатлява изпитващите с абсолютно точния си мерник. След приключване на курса се връща във Велико Търново и започва дълга и богата кариера на треньор по спортна стрелба. Изнася лекции, помага на обучението на офицери във военното училище (сега Национален военен университет “Васил Левски”). Става състезател на дружество “Етър” по спортна стрелба и печели множество награди. Не след дълго покрива нормата за “Кандидат майстор на спорта”, а след това придобива званието “Майстор на спорта”. Като такъв е включен в националния отбор. С много труд и упоритост Николай покрива нормативите за участие на Олимпийските игри в Монреал, Канада, през 1976 г. За съжаление, директорът на Радиозавода не го пуска, а и той е с аматьорски статут.
В новооткритото спортно училище в града е открита дисциплината “спортна стрелба”. Николай Лечев е поканен за преподавател и треньор. Тогава той взема при себе си 11-годишната си дъщеря Весела, която под ръководството на своя баща и в дружество “Етър” започва богатата на медали, титли и рекорди кариера. Тя става петкратен световен и осемкратен европейски шампион по стрелба. По-късно двамата са поканени в ЦСКА – тя като състезател, а той като треньор.
Негови възпитаници постигат високи резултати и той е назначен за треньор на националния отбор. Тук Николай работи близо двадесет години. Под негово ръководство Тодор Петров става световен армейски шампион, Петя Луканова – двукратна европейска шампионка, Славчо Николов – европейски шампион, а Милен Стоянов – балкански шампион.
И въпреки големите успехи, един ден той остава без работа. Така през 2000 г., останал без препитание в родината, той получава предложение за Катар. Тази страна се оказва гостоприемна, а домакините – с високи изисквания. В Катар Николай Лечев прилага своя опит и методика, плод на дългогодишния му труд. Успехите не закъсняват. Николай е удостоен с уважението и почитта на местните ръководители. Той е първият чуждестранен треньор по спортна стрелба в арабския свят.
Остава в Катар в продължение на 10 години като треньор на националния отбор и го класира на Олимпиадата на арабските страни. Запитан как се става шампион, той казва: “За да станеш шампион, в спорта са важни няколко фактора – конкуренция, дисциплина и треньор. Подготовката на състезателите е физическа, техническа и психологическа. Крайната цел е така да се подготви един състезател, че като застане на старта, да бъде готов да покаже всичко, на което е способен. Полага се нечовешки труд, с много лишения в името на успеха”.
През 2007 г. идва най-голямото признание в неговата спортна кариера. По повод 100-годишнината на международната федерация по спортна стрелба в Мюнхен Николай Лечев получава званието “Треньор на столетието”.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)