Николай Гагов е роден на 01.12.1945 г. във Велико Търново в семейство, в което музиката била на голяма почит. Баща му е уважаваният български адвокат Дончо Гагов, а майка му – професионален музикант на акордеон и контрабас. Влечението към музиката идва от дядо му; той свирел на тарамбука, която си бил направил сам. Вуйчо му пък бил добър цигулар и преподавал на майка му. В празнични дни звучали песни под акомпанимента на акордеона на майка му, на неговата леля, на първи братовчеди и на колоритния му чичо Спас, който изпълнявал валсове, полки, аржентински танга и стари градски песни.
Преди да започне да свири, малкият Николай бил само слушател. От всички инструменти безспорен фаворит му била цигулката. Той тайничко отварял калъфа на цигулката на вуйчо си и с трепет докосвал струните, опитвайки се да я настрои и да намаже лъка с колофон.
Един ден, виждайки неговото влечение, семейният съвет решава да го запише да учи цигулка в детската музикална школа в града. Там Николай останал изненадан, че толкова много деца желаели да свирят на този инструмент. Оказало се, че за него нямало малка цигулка и чакал повече от два месеца казанлъшката фирма “Кремона” да достави подходяща в Търново.
През това време два пъти седмично Николай посещавал уроците на свой съученик и след това се опитвал да свири на неговата цигулка. Благодарение на желанието и постоянството си, той бързо напреднал и успял да изсвири едно упражнение на първото си представяне. В школата учел цигулка при Димитър Славов – добър цигулар, акордеонист и диригент. Много скоро Николай става солист на оркестъра на детската музикална школа в “Концерт за четири цигулки” на Вивалди. След няколко години в “Дома на армията” той изнася този концерт заедно с Тодор Михайлов, Антон Абаджиев и Добри Герджиков, под акомпанимента на пианистката Лили Наумова.
Освен в детската музикална школа, по-късно Николай свирел и в училищния оркестър, но силно го изкушавали ресторантските състави. В такива свирела майка му с много добри музиканти. Свирели джаз и Николай неусетно се запалил по този стил музика. За да свири джаз, той се насочва към кларинета. Започва сериозно да се занимава; свирел в училищния духов оркестър на г-н Пенков. Образували училищен джаз състав: Енчо Пашов, Филип Михнев, Ангел Ангелов, Николай Гагов, Милко Сидеров, Божидар Сотиров и Митко Димитров. Кръщават го “БЕФМАНД”. Съставът свири на ученическите забави, които стават в салона на Градската градина и в малкия салон на читалище “Искра”. По време на забавите е изписана емблемата – логото на състава “БЕФМАНД” – изработена от техния съученик Стефчо Челавров.
Всичко това говори за съзнанието, което тези млади таланти са имали за своето призвание и за бъдещата си мисия като музиканти – очакване, потвърдено в живота на повечето от тях. След първото съприкосновение с музиката, случайно или целенасочено от родителите им, за петима от тях тя става съдба, професия и любов за цял живот. В покоряване на нови хоризонти в музикалната си кариера съдбата ги отвежда от София до Виена, Германия и Норвегия.
Паралелно с кларинета, Николай учел и саксофон. Това било време, когато латино песните и танците били на мода. Пословична била упоритостта, с която той изучавал инструментите. Негови колеги и до днес си спомнят лятото на морето, където майка му свирела в едно казино. Всеки ден той преследвал един от музикантите в него, за да го учи да свири на кларинет, и хотелът, където оркестърът спял, се огласял от звуците на малкия кларинетист. И до днес се говори, че под силното влияние на майка му джазът загубил един прекрасен бъдещ джазмен, но пък камерната музика в България спечелила един от най-добрите си цигулари, прославили страната ни по света.
След прогимназиалното си образование музикантите се разделят и всеки тръгва по своя път. Николай Гагов се записва в Държавното музикално училище “Проф. Веселин Стоянов” в Русе. Тук, сред русенските бохеми, се усеща не само артистичен дух, но и висок професионализъм в правенето на изкуство. Тук Николай открива своето удоволствие и призвание да свири в струнен квартет. С един от ученическите състави, в който участва, изнася и първият си клавирен концерт за широката публика в училището. След дипломирането си през 1966 г., постъпва в Държавната консерватория.
Обучението му по цигулка се ръководи от проф. А. Хаджи-Атанасов, а по камерна музика – от проф. Константин Кугийски и В. Николов. Като студент Николай Гагов участва в учебни квартети, които изнасят концерти в София, Русе, Велико Търново и Сливен. Започват първите записи в радиото и телевизията. През 1969 г. проф. К. Кугийски изпраща академичния квартет в Будапеща на семинара “Бела Барток”. Там квартетът учи при проф. Вилмощ Татрай – примариус на “Татрай квартет” и преподавател по цигулка и камерна музика в Академията “Ференц Лист”.
Тогава квартетът свири с инструменти на българския лютиер Иван Калоферов, спечелил бронзов медал и диплом за изработка на комплект струнен квартет и златен медал за звучност на международния конкурс в Лиеж, Белгия, през 1957 г. Студентски квартет с комплект инструменти от български лютиер, при това с награда от международен конкурс, направило впечатление. Още по-любопитно е, че след 40 г., на честването 100 г. на Иван Калоферов, квартет “София”, в който участва Николай Гагов, свири със същите инструменти, съхранени от сина му, известния лютиер Апостол Калоферов.
През 1973 г. Николай Гагов заедно с колеги създава квартет “Вълчев”, който получава артистично гражданство в Сливен. Квартетът съчетава специализации, майсторски курсове и семинари с интензивна концертна и звукозаписна дейност. Работи с проф. Татрай, многократно с проф. Ж. Калве, с квартет “Сметана” в Прага, с проф. Фр. Самохил във Виена и многократно във Ваймар с проф. Рудолф Нел.
По повод познанството му с проф. Нел, Николай споделя: “Запознахме се във Ваймар, където той преподаваше камерна музика. Холандец, виолист и цигулар, учредител на концертиралия между двете световни войни квартет “Бреро-Нел”. В началото на четиридесетте години създали със своята съпруга – известната певица Лори Фишер – и големия пианист Едвин Фишер трио за съвременна музика. В младежките си години Нел учил композиция при Арнолд Шьонберг – основател на Виенската школа.
През 1974 г. квартет “Вълчев” става лауреат на международния конкурс за струнни квартети на Римската академия “Санта Чечилия” – получава втора награда, при неприсъдена първа, както и специална награда. От 1982 г. квартетът се преименува на квартет “Сливен” с водач Дора Бръчкова. В края на 1988 г. с името и състава на квартета отново стават промени – той вече се нарича “София” при БНР и в него участват В. Вълчев, Н. Гагов, О. Станчев (В. Геров) и Н. Беспалов. Следват многобройни записи в радиото и телевизията. През 1993 г. проф. Димов води “Нов Димов квартет” при БНР, а впоследствие – при Софийската филхармония.
На 14-15 ноември 2007 г. квартет “София” изнася с голям успех два концерта в Страсбург, в Съвета на Европа. През октомври 2011 г. квартетът е удостоен с годишната награда “Български будители”. Голямо признание за концертната си дейност и високи изпълнителски постижения квартет “София” получава с най-високото музикално отличие, “Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
С различни квартети Николай Гагов е концертирал в почти всички европейски страни, както и в Япония, Куба и Сирия. Участвал е в 28 музикални фестивала в България. От 1988 г. е преподавател по камерна музика в Държавната музикална академия, където възпитава качеството у бъдещите професионални музиканти да имат свое собствено отношение към музиката.
С успехите си в България и в чужбина той се нарежда сред най-талантливите съвременни музиканти на нашата страна, разнесъл славата ѝ по света и достигнал върхове.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)