Неизвестен проект на Колю Фичето откриха великотърновски архитект и османисти от ВТУ

На неизвестен досега проект на църква, дело на Колю Фичето, се натъкнаха великотърновският архитект Милен Маринов и група османисти от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Чертежът на възрожденския майстор е придружен с писмо с дата 1 март 1873 г. То е резюме от османската администрация на молбата на българското население за нова църква. От същия документ, преведен от д-р Николай Тодоров от ВТУ, научаваме, че селяните от Беляковче, Беляковица, Търновско, искат да си направят или поправят старата църква с размери: 30 аршина дължина, 14 аршина ширина и 15 аршина височина. Сградата да има 18 прозореца и 3 врати. Датата на документа е 28 април 1874г. Към него има и графична част с бележки, разяснения на османотурски език, графика-план и фасада на църковна сграда.
“След събиране на допълнителна информация и архитектурен анализ се установи, че графичната част представлява проект на църквата “Св. Параскева” в село Беляковец. Той е изработен най-вероятно през зимата на 1873г.-1874г. от първомайстор Никола Фичев”, разказва арх. Маринов, който е регионален инспектор към Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на културата.
Архитект Маринов и групата османисти от ВТУ, начело с доц. д-р Гергана Георгиева, изследвайки османските архиви в Истанбул попадат на преписка, съдържаща проекта на църквата “Св. Параскева” в Беляковец. Търсенето в османските архивохранилища е сложно и изисква опит, езикови познания, а може би и малко късмет. Не всичко е дигитализирано и обработено, не всичко е подредено и проучено, не всичко се открива с търсачките и съвременните средства за информация, казва архитектът. Цялата група от преписки съдържа редица документи, искания за построяването на църковни сгради от Търновския край от 1860г. до 1870г. Така екипът попада и на преписката с проекта на възрожденския строител.
“Много хора смятат, че Колю Фичето е самоук майстор, който прави само макети от восък и дърво на бъдещите си строежи. Това не е така и проектът, който намерихме, е доказателство за това”, казва арх. Маринов. Проектите са били необходими, за да може в султанския ферман да се укажат параметрите на строителния обект. Те включват дължина, ширина и височина на сградата, а при по-големите постройки и брой врати и прозорци, допълва арх. Маринов. Това се налагало, за да се получи разрешение за строителството, като проектът бил придружен и с още 7-8 до 14-15 документа, наречени вакъвски писма.
Досега процедурата по искането на султански фермани е слабо изследвана. Изследователите им до момента са се задоволявали с намирането на самото разрешително за строежа. За първи път сега е потърсено и проучено искането за строителството на нови църкви. По онова време това е било дълга и сложна процедура, траеща с години и минаваща през различни етапи и канцеларии на османската администрация. За да конкретизират искането си, инициаторите са прилагали и планове за онагледяване на желания строеж. Именно в тези искания са открити и проектите на българските първомайстори, сред които и този на Колю Фичето, обяснява арх. Маринов. Всички те може да ви изглеждат наивни, чертани на ръка с карандаш на хартия, но са проекти с графичен мащаб и ориентация. Неслучайно на нашите първомайстори османската държава предоставя званието архитектон, като по този начин им дава право да изработват проекти и сметки, добавя архитектът.
Арх. Маринов смята, че има и няколко други причини за това известните ни възрожденски майстори да изработват проекти. Една от тях е наемането на много обекти. Когато майсторът се е прочул със своя усталък, той е търсен от много села да им направи проект за църква и после да надзирава строежа. Освен това той има много ученици, които след време се отделят от него и започват самостоятелно работа. Така било и с първомайстор Никола Фичев, който оставил най-много последователи след себе си, научени да работят и с проекти. Друга причина са обществените средства за строежа на големи църковни сгради през Българското възраждане и нуждата да се знае за какво се разходват събраните средства. Като причина може да се изтъкне и влиянието от страна на западните и чуждестранни проектанти архитекти.
Днес църквата “Св. Параскева” в село Беляковец е здрава, устояла на времето и бедите. Не е изследвана достатъчно и не е реставрирана. Откритият притвор е затворен, а покривът тече от покритието с едноулучни керемиди. Над южния вход на църквата е изграден дървен навес. От главния корниз и ниши на западната фасада е изпопадала мазилка. Вътре цялата църква е белосана. В интериора се виждат 4 колони, маркиращи сляп купол, който единствен е запазил изписването си. Иконостасът е тревненски. Царските двери са ранни, може би донесени от по-стара църква, както е станало с дверите, сложени като дяконски в южната част на иконостаса. Особено внимание изискват пластичните колонки между големите царски икони и лозницата с вплетени медалиони. Същите са изписани и неравномерно разположени, по три в краищата, на север и юг. Владишкият трон е оригинален и също е дело на тревненски майстори.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив