Сериозен скандал назрява около възстановяване на двореца на Асеневци на крепостта “Трапезица” във Велико Търново. Над 500 българи се обявиха против проекта, темата е широко дискутирана в социалните мрежи, сред археолози, музейни работници и др. В интернет започна подписка, в която са се присъединили хора от всички краища на страната, както и българи, които живеят в Чехия, Германия, Кувейт, Великобритания, Норвегия, Канада, Франция, САЩ и Швейцария. “Нека не позволяваме поредното изграждане на увеселителен парк, който да бъде наричан копие на двореца на първите Асеневци. Няма как да възстановим нещо, за което почти не знаем как е изглеждало. Проектът все още не е одобрен и подписът на всеки един от вас би помогнал това безумие да спре, преди да е започнало.” Това призовават в своята петиция гражданите.
Както “Янтра ДНЕС” писа, премиерът Бойко Борисов обеща финансиране за реставрацията на двореца на Трапезица. Историческият хълм в старата столица е сред трите суперобекти от национално и световно значение у нас, за които ще бъдат отпуснати държавни средства за цялостната им реконструкция. Чаканата субсидия за историческия хълм в старата столица е в размер на 3 млн. лв. Парите ще бъдат отпуснати на Министерството на културата, а изпълнител на проекта ще бъде Националният исторически музей, съобщи неговият директор проф. Божидар Димитров. Той заяви, че в НИМ вече е постъпил идейният проект на арх. Пламен Цанев, който следва стриктно археологическите останки, а в някои участъци те са запазени на 6-8 метра височина.
Против възстановяването на двореца на Асеневци се обяви и археологът проф. Диана Гергова, която е член на управителния съвет на ИКОМОС в България и координатор на Световния археологически конгрес за Централна и Източна Европа. “Новата инициатива за възстановяване на двореца на Трапезица противоречи на фундаменталните европейски и световни принципи за опазване на културното наследство, както и на националния ни интерес да съхраним автентичния дух на историята си и да социализираме най-ярките си паметници от всички епохи.
Изборът на най-подходящите проекти следва да бъде правен на базата на сериозен експертен анализ, при конкурсно начало и широка дискусия за качеството на проектите и необходимите за реализирането им средства”, се казва в официалното становище на проф. Гергова.
“Министерството на културата, което ежегодно намалява средствата за археологическото проучване, на практика обективно възпрепятства ритмичността на нормалната изследователска и консервационно-реставрационна работа на Трапезица.
Поради обстоятелството, че не разполагаме с необходимите изчерпателни данни, блясъкът на епохата на Асеневци не е възможно да бъде автентично възстановен.
Съобщението, че проектът е внесен в НИМ, допринася за поддържането на медийния имидж на тази институция, но създава невярна представа за правомощията и възможностите ѝ сферата на опазването на недвижимите ценности”, твърди още професорът. “Архитектурно-историческият резерват “Трапезица” се управлява от министъра на културата. Основната изследователска работа в него се осъществява от специалисти на филиала на Националния археологически институт с музей при БАН във В. Търново, сред които водеща роля има проф. Константин Тотев, както и от специалисти от града. Проучвателят на двореца на Асеневци има и своите права на интелектуална собственост. Изпълнителите на отделните аспекти на консервационно-реставрационните дейности се избират съгласно изискванията на ЗОП. Представянето на НИМ като изпълнител на проекта буди съмнения в законосъобразността на цялата инициатива, тъй като НИМ се очаква да получи огромни суми не като основна, а като посредническа институция”, заявява още българският представител на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.
“Готов проект за възстановяване на дворцовия ансамбъл все още няма, защото обектът не е проучен докрай. За да можем да довършим разкопките, трябва да се направят подпорни стени за укрепване на скалния венец, на който са разположени дворецът и военните сгради към него. Наложително е и монтирането на защитни мрежи, които да задържат камъните от градежа. Докато не се направят тези укрепващи конструкции, ние не можем да продължим работа, защото сега обектът е опасен не само за археолозите и работниците, които ни помагат при разкопките, но и за живеещите в района на Асенова махала”, обясни откривателят на феодалния замък проф. Константин Тотев.
“Преди да продължим работа, трябва да завършат консервацията и реставрацията по Северната кула, охранявала царския дворец. Тя е част от главния вход на крепостта и военно-административния ансамбъл. Консервацията започна през 2010 г., но не беше довършена. Тогава беше отпусната специална субсидия, а с парите бяха укрепени военната сграда с конюшнята и новооткритата Църква № 19. Започнаха работа и по кулата, но не я завършиха заради липсата на т.нар. джоб за падащи камъни”, каза още археологът. Той поясни, че военният комплекс и главният вход са проучени напълно, а цялата документация е официално предадена в МК с подписа и лиценза на реставраторската фирма, работила на обекта.
Златина ДИМИТРОВА