Сръбски журналист написа книга за ужасяващия инцидент

Сръбски журналист написа книга за ужасяващата трагедия в река Лим, случила се на 4 април 2004 г. Мухарем Мутабджия е един от първите репортери, който изпраща известия за нея от мястото на събитието. А 21 години по-късно той се оказва и първият, който събира смелостта да пренесе впечатленията си на белия лист. В книгата му са тясно преплетени ужаса от случилото се, предадена през очите на оцелелите участници и очевидците с мъката и скръбта на близките, родителите и приятелите на загиналите деца. На белите листи са намерили място и разказите на местните жители, превърнали се по волята на съдбата в герои спасители. Те твърдят, че няма да забравят разигралата се трагедия докато са живи и не приемат да бъдат наричани герои. “Ние просто изпълнихме човешкия си дълг. Всеки на наше място би реагирал по същия начин. Става въпрос за деца, нуждаещи се от помощ. Кой не би се притекъл на помощ в такъв решаващ за живота им момент”, категорични са спасителите. Това е книга за “ужаса и болката, за мъката и страданието, за съпричастността и безсилието като рефрен от най-тъжната песен на истинския живот”, пишат в анонса към изданието нейните редактори. Книгата е билингва, разделена е на две части, написани на български и на сръбски език. В приложението ѝ в края са публикувани и снимки, някои от които досега все още не са публикувани в България.
Трагедията, потресла милиони хора и превърнала се в топ новина не само в българските, но и в европейските, а и във водещите световни медии, се разигра на 4 април 2004 г. Автобус, пълен с ученици, учители и други възрастни от Свищов, се връща от екскурзия до Дубровник, Хърватия. В автобуса пътуват 34 ученици и 16 възрастни. Зад волана е професионалният шофьор Илия Измирлиев. Към 22,00 ч. българско време на завой на тесен планински път край сръбското село Гостун, автобусът внезапно напуска пътното платно, спуска се по склона и бавно започва да потъва в придошлите води на река Лим. В следващите минути загиват 10 деца, а други 2 са обявени за изчезнали. Техните тела са намерени дни по-късно далече от мястото на трагедията. Минути след катастрофата двамата шофьори – Илия Измирлиев и Димитър Керкелов, успяват да разбият и да отворят люковете, през които повечето от пътниците успяват да се изкачат на покрива на автобуса. В акцията по спасяването на българските деца тогава се включват и местни жители от Гостун и от намиращите се в съседство градове Приеполе и Биело поле. Благодарение на тяхната намеса останалите деца остават живи. В истински герой се превръща 18-годишният футболист Юлиян Манзаров. Младежът е един от първите, които успяват да излязат на покрива. Вместо да дочака идването на спасителите там обаче, той решава да помогне и на останалите и се връща обратно в автобуса ковчег, където намира смъртта си. Повечето от децата и младежите, загинали в автобуса, са пътували на задните седалки. Останалите живи споделиха, че след като автобусът паднал в реката, учителите и останалите възрастни вместо да помогнат на малките деца, бързали да спасят своя живот. А в стремежа си да се измъкнат по-бързо навън задръстили люковете и така обрекли останалите вътре деца на мъчителна смърт. Заради тези обвинения някои от учителите, участвали в екскурзията, бяха принудени да се изселят от Свищов, за да се спасят от гнева на почернените родители.
На погребенията на загиналите свищовски ученици присъстват хиляди хора от цялата страна. В крайдунавския град специално идва и президентът Георги Първанов. Поклонението се извършва в Съборната църква “Св. Троица” в центъра на града. Десет от децата бяха погребани едно до друго в градския гробищен парк, а останалите две в родното им село Царевец.
Като виновен за трагичния инцидент на подсъдимата скамейка е изправен шофьорът Измирлиев. Той е признат за виновен и е осъден на 7 години затвор ефективно за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице при пътен инцидент. След последвалото обжалване присъдата му е намалена на 4 години, които той излежава в Трудово-поправително общежитие. До края на живота си шофьорът твърди, че не е заспивал зад волана, каквото е обвинението, а причината за инцидента е повреда в кормилната уредба. Счупен ябълковиден болт е направил воланът неуправляем и поради това той не е могъл да спре автобуса и да предотврати падането му във водата. Самият шофьор почина през 2017 г. от инфаркт.
Родителите на загиналите деца обаче и тогава и днес продължават да обвиняват като виновник за ужасяващата трагедия фирмата “Пампорово” АД, организатор на екскурзията. “Шофьорът беше изкупителната жертва. Истинските виновници се спасиха и се измъкнаха безнаказано”, твърдят почернените роднини. Някои от семействата на загиналите деца така и не успяха да се преборят с мъката от непрежалимата загуба и напуснаха България. А родителите създадоха фондацията “Ангелите от Лим”, която вече 21 години с поредица от културни и спортни прояви отбелязва черната дата и продължава да пази в сърцата на хората споменът за загиналите 12 бели ангела. На мястото на трагедията, край водите на река Лим, днес е изграден паметник, изобразяващ 12 пречупени криле, символ на 12-те прекършени невинни млади животи. Паметникът е дело на скулптора Вежди Рашидов и архитект Георги Бачев. Построен е със средства, събрани изцяло от местните хора. Той беше открит от държавните глави на България, Сърбия и Черна гора – Георги Първанов, Борис Тадич и Филип Вуянович. В черногорския град Биело поле пък е изграден друг паметник за българските деца, наречен “12 рози”.

Александра Маринчева Гергова – 17 г.
Антония Тодорова Братова – 14 г.
Антоана Венциславова Евтимова – 13 г.
Боряна Петкова Петкова – 11 г.
Валентин Христов Маринов – 14 г.
Виктор Николаев Маринов – 14 г.
Глория Хараламбиева Георгиева – 11 г.
Женя Ангелова Ангелова – 11 г.
Лора Илиянова Николова – 14 г.
Светослав Радев Колев – 15 г.
Светослава Светославова Пантелеева – 12 г.
Юлиян Георгиев Манзаров – 18 г.

Иван ГЕОРГИЕВ