Комисар Йордан Йорданов е роден през 1958 г. в Горна Оряховица. Син е на пожарникар и сам решава да продължи по стъпките на баща си. Има повече от 30 години стаж в системата. Управлява областната противопожарна служба във В. Търново от 1993 г. От януари 2011 г. е началник на Областно управление “Пожарна безопасност и защита на населението”, след сливането с “Гражданска защита”. 

– Комисар Йорданов, как премина работата на ОУ “ПБЗН” през първото полугодие на тази година? Имаше ли стресови ситуации, висока ли бе натовареността на огнеборците и спасителите? 
– Първото шестмесечие засега върви нормално, работата е повече рутинна, без сериозни произшествия. Зимата бе с по-малко валежи, пролетта мина без прииждане на реки и наводнения. Нямаше и големи пожари. Ако продължи така засушаването, можем да очакваме по-тежки моменти през август и септември. Сега излизанията ни са нормални – 15-20 на седмица. В сравнение с това през летните месеци стигаме до 70-80 за същия период от време. По-тежък бе пожарът във Военния клуб. Тежък от тази гледна точка, че бе много силно задимяването, а обектът не се познава. Не го обслужваме ние и самите служители на ДНА също не можаха добре да ни обяснят в началото каква е точно обстановката. Все пак се радвам, че се ограничи пожарът, защото имаше сериозна опасност да обхване покрива. Ако това се беше случило, щеше да стане много тежко. В това отношение, мисля, че спасихме сградата. Ако минете покрай нея сега, не личи, че е горяла.
– При гасенето на ДНА имаше липса на налягане в новите хидрантни кранове. Подобно беше положението при гасенето и на друг пожар в кв. “Варуша”. Има ли сериозен проблем с крановете в града? 
– Не мога да кажа, че има такъв. Смятам, че тези кранове са модерни, от типа, който се използва в Европа. Налягане си има достатъчно, затрудненията възникнаха от проблем, свързан със специфичен ключ, който се ползва. Не забравяйте, че все още тези кранове не са приети с Акт 16. Ние ги бяхме проверявали и след това със заповед на кмета се направи втора проверка и работеха всичките. Тези кранове са хубаво нещо, едно е да търсиш подземен кран, особено в зимно време, друго е хидрантът да ти е пред очите.
– Разполагате ли с достатъчно гориво, с техника и оборудване? 
– Имаме лимит на горивото, но като цяло той за региона е достатъчен. Дори в тежките месеци като август и септември не сме превишавали това, което ни е отпуснато, макар че се е налагало да се прехвърлят количества между отделните районни служби в зависимост от тежестта на обстановката. По отношение на техниката – тя е стара, налага се често да се правят ремонти и ни става все по-трудно да я поддържаме. Имаме автомобили от 1968 г., които в други държави са в музея, но при нас са действащи. Това е за съжаление действителността. Същото се отнася и за екипировката. Въздушните апарати са на над 20 г., личните предпазни средства също.
– Има ли някакви проблеми с попълването на личния състав в областната служба? 
– Към момента имаме около 8-9 % недокомплект. Дал съм заявка да се обявят конкурси и се надявам те да бъдат обявени до август. Получи се разлика в заплащането между отделите в службата, което принципно си е вътрешен проблем. Но стана така, че докато преди години всеки искаше да работи по линия на контрола, сега всеки иска да е в гасенето. От една страна, защото при отдел “Пожарогасене и спасителна дейност” се дава денонощно дежурство, след което има 72 часа почивка. Отделно се плаща извънреден труд и бонуси, а и самата работа е с повече адреналин (смее се). Като добавите и 100 лв. разлика в заплащането, попълването на отдела по контрола става все по-трудно.
– Често провеждате съвместни учения с пожарникари и спасители от други държави. Как оценявате нивото на българските огнеборци спрямо техните колеги от ЕС? 
– Нашите пожарникари са по-добри от тях, защото се налага да работят с допотопна техника. Представете си да работите на компютър “Правец”, а колегите ви – на съвременна система, и същевременно резултатите ви са същите, че и по-добри. Налага се доста да се импровизира. Представете си “ЗиЛ” от 1968 г. с дървените врати. Аз имам автомобили, на които моят баща се е пенсионирал, а аз съм в службата от 30 г., и още работим с тях. Получават се куриози понякога. Примерно този автомобил “Рено”, който получихме преди четири години, работи на 300 бара, но ние имаме само стар компресор, който зарежда на 200 бара. Така се оказва, че сме получили някаква съвременна техника, но не можем да я ползваме, защото защитните средства са стари. Надяваме се, че с реализацията на европейските програми това ще се промени окончателно.
– Изминаха няколко години от сливането на “Пожарна безопасност” и “Гражданска защита”. Доказа ли се това решение като правилно? 
– Да, това беше правилно и според мен трябваше да се случи много по-рано. Няма държава в света, която да поддържа две паралелни структури за еднакъв тип дейност. Не може да се търси решение на това кои къщи ще отводнява пожарната и кои – “Гражданска защита”. След сливането при нас не е имало някакви проблеми. Хората го приеха, работим съвместно. Друг е въпросът, че трябва да се развива доброволческата дейност.
– Всъщност бяха предприети стъпки в тази посока и още в началото на годината започнаха да се създават такива отряди в региона. 
– Да, но все още нямаме действащи отряди с необходимата екипировка и оборудване. Мисля, че когато приключат тези програми, всичко, което е годно от старата техника, трябва да отиде при тях. А не да го даваме за скрап или на частни фирми, които да правят от пожарните камиони за превоз на дърва. Тези машини трябва да се дадат на доброволните отреди по малките населени места. Дори и градинките да си поливат с тях, знаем, че ако стане нещо, те разполагат с адекватна техника, за да реагират преди пристигането на пожарна от града. Според мен трябва да се увеличи и заплащането, и правата, които имат самите доброволци, за да имат повече желание да се включват. Във Франция, Белгия, Австрия, Германия имат такива отряди във всяко населено място. Има една стара истина, че в началния стадий на пожара той може да бъде загасен с една чаша вода. Обаче трябва да има кой да я хвърли. А не ние с нашата техника да пътуваме по 35-40 км до там. Трябва хората да разберат, че тези пожарни не летят. Новите машини дори имат ограничение до 90 км/ч. и няма как да е иначе. 25-тонна кола не може да се движи със 160 км/ч. Представете си тази машина да тръгне от В. Търново към Ресен при пожар на къща, особено по време на задръстванията. Докато стигнем до там – покривът е паднал. А ако има отряд на място, може да гаси веднага, преди огънят да се е разраснал и причинил такива големи щети.
– Оценява ли се достатъчно работата на пожарникарите и спасителите? 
– Аз мисля, че ако се направи едно социологическо проучване в тази насока, пожарната служба ще бъде на първо място. Ние не сме репресивна структура, гледаме да помогнем на всички хора според възможностите си. Дори не само на хора, преди две седмици ловихме папагали, котки спасяваме ежедневно, едно куче вадихме от шахта… и те са живинки, помагаме и на тях (смее се). Е, има и хора, които казват “Пожарната дойде без вода”, “Пожарната се забави много”, но аз мога да ви кажа, че един “ЗиЛ” вози 2 тона вода. Помпата му я изхвърля за 2 минути. Критики има понякога, но считам, че като цяло отношението към нас и работата ни е положително.
Пламен КАРАИВАНОВ
сн. авторът