Поклонничеството, наред с дарителството са изява не само на престиж и стремеж към покаяние, опрощаване на греховете и спасение на душата, но и на висока гражданска активност. Будните и заможни първенци – известните еленски чорбаджии, с присъщия си дълг към род и отечество, натрупват значителни финансови средства. Те редовно се отправят на поклонение до двата Еленски манастира Плаковския “Св. пророк Илия” и Капиновския “Св. Николай Чудотворец”. И тогава правят и дарения. В много манастирски книги поменици са записани имената на ктитори и дарители, които се четат не само на големите църковни празници, но и всеки ден.

Освен до близките еленски манастири те отиват и на поклонение до далечните свети земи на Божи гроб, до Света гора Атонска и до най-голямата българска светиня – Рилския манастир.
Важна роля за духовното развитие на Елена изиграват пътуващите православни монаси от Светогорския метох на Хилендарския манастир “Въведение Богородично”. Метохът на тази света обител се превръща в своеобразен духовен, културен, просветен, революционен и съдебен център на живота в селището през XVIII и XIX в. Главната грижа на монасите е да събират милостиня и да организират изпращането на поклонници до Света гора. Едновременно с това те са изповедници и едни от първите преподаватели на грамотност по българските земи.

Системни и трайни са взаимоотношенията на еленчани с Хилендар. Многобройни са сведенията в манастирските хроники за дарения, прояви на щедрост и благотворителност. През 1766 г. в манастирската книга на светата обител, наричана кондика, e отбелязано направено дарение на еленчани със следния текст:
“1766 година. От Елена се връща кир [господин] поп Нил с поклонници и предават аспри 340 гроша и седем мулета”.

Така от кондиката на Хилендар разбираме, че през 1766 – 1768 г. йеромонах Нил изпълнява изповедническа мисия в Елена, откъдето довежда поклонници и донася внушително количество милостиня под формата на пари и вещи.

Само в рамките на едно десетилетие ставаме свидетели на интензивно поклонничество и дарителство на еленчани към Хилендарската света обител. На 25 януари 1772 г. проигумен Партений донася в Хилендар милостиня на стойност 1500 гроша. Довежда като поклонник чорбаджи Лазар от Елена, който прави голямо дарение на манастира. С дата от 4 декември 1774 г. йеромонах Партений за втори път се връща от Елена, като общо дарената сума е в размер на 4060 гроша. За нов престой на отец Партений в нашето селище е отбелязано в Хилендарската кондика:
“1777, месеца ноеври 17 ден. Преиде проигумен кир Партениа от Елена, придади [събраното] от бившия ковчежник кир Висарион […] гроша 1 110 и десет кандилу гроша 280; мулета 6, коня 2, пищови 25, мулета и кон 1…”

През 1781 г. друг хилендарски изповедник, йеромонах Йона, таксидиот в Елена донася дарения на обща сума от 1750 гроша.

Израз на дълбока религиозност, на родолюбие и патриотичен дълг е поклонничеството – пътуването до големите манастири – Рилския, Зограф, Хилендар и до Божи гроб на Йерусалим. Тези две общобългарски движения – дарителство и поклонничество изразяват високия нравствен хоризонт на еленчани. Израз на нараснало самочувствие и стопански напредък, наред с тяхното вродено гостоприемство. Грижливо е възпитан в еленчани култът към просветата, откриване на училище, благоговеене към книгата, поддръжката за храма и близката света обител. Благодарение на тази дарителска дейност, тогава наричано “иждивение”, са множеството записани имена на ктитори и дарители при строеж или благоустрояване на храм, обновяване на стенописи, икони, свещници и друга църковна утвар, подаряване на скъпо евангелие – и всичко това за душевно спасение и вечно възпоменание.

В началото на ХIХ в. с дарения на еленчани се построяват обществени сгради за училища, а първенците – известните еленски чорбаджии са водещите в общинските дела, на училищните и църковни настоятелства.
Точно 250 години след първото писмено сведение за дарение на еленчани, нашият уважаван съгражданин Стоян Димитров прибави и една трета благочестива дейност към стародавните две – това на доброволния дарен труд в полза на Зографската света обител – т. нар. харизанство (от харизано – подарено, даром).

Два пъти в годината редовно групата на еленските харизани в състав: Иван Ботушанов, Стоян Димитров, Николай Наумов, Веселин Стойков и Валери Тончев се трудят безвъзмездно в Зографския манастир “Св. Георги Победоносец”. Помагат за една седмица в трудното и изпълнено с ежедневен пост и молитви на монашеското братство с разнообразна дейност – освен прибирането на маслиновата реколта, поддържането на градината с редовно косене на тревата, подрязване на овощните дръвчета и приготвянето на тамян. Изявяват се като умели и добри лозари в отглеждането на младите сортове лози при новото манастирско лозе.

Благодарение на съзнателната работа и високо оценения труд еленската група харизани е добре посрещана винаги от игумена на манастира Негово високопреподобие архимандрит Амвросий и радушно приети в денонощните църковни служби в делник и празник. Топло са приветствани за добре дошли от отец Георги в новия архондарик – гостната стая, с традиционната манастирска мастика и локум. В прекрасно подредената от отец Исак и грижливо стопанисвана манастирска изба, харизаните редовно помагат и оценяват качеството на миналогодишната реколта от вина и ракии.
Вратите на библиотеката на манастира винаги са отворени и с нетърпение се очакват беседите на йеромонах Атанасий – библиотекар на светата обител, на интересните и винаги актуални лекции на отец Калистрат и първия епитроп отец Гавраил. На изключителните и безкрайно увлекателни разкази на отците Йоан и Евтимий за стария и новия храм, за стенописите, за чудотворните икони и свети мощи, запазени от векове в мощехранителниците на манастира.
След работа харизаните по традиция се отправят на поклонение пеша към близкия манастир Ватопед и в свързания непосредствено с българската история Хилендар. Тук няма асфалт и светски удобства и се пътува по прашните пътища до по-далечните манастири с високопроходими автомобили. Но това не е проблем, защото тук сме извън света и монасите не се влияят от злободневните промени на цивилизацията.

Тази година еленската група посети за първи път и най-отдалечения, но първи в йерархията на Светогорската общност, манастир Великата лавра на Св. Атанасий, където са творили мнозина българи, като сладкогласния певец Свети Йоан Кукузел и художникът Захарий Зограф.
Тайнствена, мистична и пребогата на добри дела е Градината на Пресвета Богородица. Прекрасно е да се потопиш в мистичното среднощно бдение преди Светата литургия сутрин в 4.00 часа, като чуеш клепалото да отеква в манастирския двор и чудната песен на 12-те камбани, огласящи цялата Зографска околност чак до пристанището на манастира. Да вкусиш от топлата и винаги постна манастирска гозба, от приготвения вкусен хляб на отец Никодим и отпиеш глътка от червеното манастирско вино. Света гора Атонска винаги приема и поклонници, и харизани, като дарява благословение, духовна радост, пречистване, вечен живот и пребъдване в Господ Иисус Христос.

Йордан МИНЧЕВ