Над 200 миряни се готви да посрещне на храмовия си празник манастирът “Свето Преображение Господне” в еленското село Марян. Рано сутринта на 6 август, когато е Преображение Господне, програмата ще започне с петохлебие и ще продължи със света литургия, водосвет, освещаване и раздаване на рибния курбан, обясни игуменката на светата обител сестра Анастасия. Рибният курбан тази година е дарение от пловдивчани, приятели на манастира, допълни тя.
Очакват се свещеници от други епархии, както и Великотърновският митрополит Григорий, който в последните години винаги уважава храмовия празник на светата обител.
Според легендите, на сегашното място манастирът е основан към VIII-IX век. Това се потвърждава и от археологическите находки – открити са шест капитела от Теодосиеви колони, четири от които се съхраняват в Националния исторически музей, а две са на съхранение в манастира. Сегашната църква е изградена през 1835 г. При изкопните работи са открити основите на стар християнски православен храм, в олтара на който е намерен мраморен саркофаг. Според разказите в него е имало скелет с Евангелие в ръцете и корона на главата – символи на духовната и светската власт. Жителите на селището по кондики, предания и оставени преписи в църковни книги решили, че са намерили гроба и останките на цар Борис I Михаил Кръстител. Но поради непрекъснатия страх от безчинствата на турските власти, всички находки били отново скрити под земята.
Според друга легенда, в манастира е отседнала сестрата на цар Иван Шишман – княгиня Мара (Кера-Тамара) заминавайки за Константинопол, за да стане жена на султан Мурад и впоследствие, след смъртта на султана, тя се връща отново по тези места. Оттук, според легендата, е произлязло и днешното име на селището – Марян, наречено на царицата.
Сегашният манастир е действащ от 1992 г., учреден със заповед на св. Синод на БПЦ. В храма могат да се видят икони, рисувани от старите майстори на Тревненската школа.
Весела КЪНЧЕВА