Над 100 вярващи от региона в неделя ще посрещнат католическия Великден в търновския храм “Блажена Дева Мария на Броеницата”. Църквата се намира в близост до Хуманитарна гимназия, а богослужения всяка неделя там извършва отец Страхил Каваленов. Той е историк по образование и е първият местен свещеник в католическия храм на старата столица от 1952 г. насам. Отецът оглавява енорията вече 7 г., а преди това 8 г. се е готвил за служение в три държави – в Лугано, Швейцария, в Краков, Полша, и в Папския лутерански университет в Рим. Говори четири езика – италиански, полски, френски и руски, а като възпитаник на класическата гимназия в София владее латински и старогръцки.
Едномесечната разлика между католическия и православния Великден се дължи на астрономически изчисления, които са съобразени с древната еврейска пасха. Православните християни отбелязват празника според т.нар. Александрийска пасхалия, съобразена с Юлиянския календар, а в римокатолическата църква следваме Григорианския календар от 1583 г. Пасхата се изчислява на базата на пролетното равноденствие – първия пролетен ден след първото новолуние на пролетното равноденствие, обяснява отец Каваленов. “По-важна е не датата, а събитието, а именно възкресението на нашия Господ след Неговата спасителна за нас, хората, смърт”, допълва той.
По думите му Възкресението Христово е най-големият празник за християните. Както в православната, така и в католическата църква след 40-дневния Велик пост настъпва Страстната седмица. Нейното начало е денят на влизането на Исус в Йерусалим или неделята, която е по-известна като Цветница. Връхната точка в тази седмица на Христовите страдания е т.нар. пасхално тридневие – Велики Четвъртък, Велики петък и Велика събота.
“На Велики четвъртък литургията отбелязва Тайната вечеря на Господа, преди той да бъде заловен и осъден на смърт. Литургията припомня и установяването на две тайнства – св. Евхаристия или причастието и Свещенството. Велики петък е най-скръбният ден за църквата, когато честваме страданията и смъртта на Господа и неговото погребение. Тогава не се извършва литургия в истинския смисъл на думата, а се припомнят Христовите страдания. След това има поклонение на св. кръст – дървото на нашето спасение, а после тялото Христово се поставя на определено място, което символизира Христовия гроб. Ние в нашата църква, тъй като имаме голяма полска общност, правим т.нар. тъмница – помещение, където оставаме св. причастие да пренощува”, разказва свещеникът.
Велика събота католиците прекарват в мълчание и молитва. Тогава и в петък постът е най-строг, а вечерта завършва с пасхално бдение и тържествена нощна литургия за Възкресение Христово. “Тя е много богата на символи. Свещеният огън се пали извън църквата, а от него се запалва пасхалната свещ и свещите на вярващите. След това се четат фрагменти от Стария и Новия завет, разказващи историята на човешкото спасение до Исус Христос”, споделя отецът.
Храмът в старата столица е към Никополска епархия, а името идва от римския град Никополис ад Иструм, където преди векове също е имало католическа епископия. Енорията във В. Търново, която носи името на църквата “Блажена Дева Мария на Броеницата”, обхваща и Г. Оряховица, Лясковец, Павликени и др., а на територията ѝ живеят около 1000 кръстени католици. Сред тях има българи, преселници от католическите села край Дунава, както и много чужденци. Най-голяма е полската общност, която наброява около 12 семейства. Богослуженията посещават и студенти от Полша, Чехия и Словакия, които следват във ВТУ по програма Еразъм.
“Търновската католическа енория датира още от Средновековието, като има данни за съществуването на три католически храма в града през този период. Една от църквите, по-известна днес като арменска, беше разкрита наскоро при разкопки от проф. Хитко Вачев. Тя е основана през XV век от дубровнишки търговци. Сегашният храм е построен през 1891 г. от чешки работници, които пристигат в Търново, за да работят в новопостроените фабрики. В началото към нея функционира и италианско училище”, припомни отец Страхил. Земетресението през 1913 г. уврежда храма и се налага цялостното му преустройство. През 1923 г. църквата е завършена в този си вид, а през 2010 г. е обновена със средства по проекти, защитени пред различни католически благотворителни организации. През октомври м.г. в двора на храма започна изграждането на културно-просветен център, а 50 000 лв. за строежа бяха отпуснати от Дирекцията по вероизповеданията. За довършването ще търсим финансиране по проекти, сподели енорийският свещеник.
Последният българин, служил в храма, е Карло Раев, а негов близък приятел бил папският делегат Анджело Джузепе Ронкали, служил в България в периода 1925-34 г. Малцина знаят, че това е бъдещият папа Йоан XXIII, сега светец на католическата църква, по чиято инициатива се свиква Вторият ватикански събор. Търновската църква била неговото любимо място, което често посещавал. От местния свещеник и бъдещия глава на Римокатолическата църква е запазена богата кореспонденция. Писмата са открити случайно в Белене, а сега са събрани в книга на италиански, която скоро ще бъде преведена и на български, увери отец Каваленов.
Като свещеник, той обслужва и Габровски регион, а за да се справи с просветителската дейност сред децата и младежите, редовно провежда уроци по катехизис по скайп.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ