На 80 години Христо Панев рисува с още по-голямо желание и енергия

Христо Панев е един от най-големите и утвърдени съвременни български художници. Работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията, оформлението на книги и монументалните изкуства.
Творецът е роден през 1942 г. в хасковското село Крепост, но още като младеж свързва живота и творчеството си с В. Търново.
Като малък Христо се занимава с много неща, но най-много го влекат народните танци. Когато е в 7 клас, към читалището в родното му село се сформира фолклорен състав, в който се записва и танцува с огромно удоволствие. Това толкова му харесва, че дори отива в София да кандидатства в единственото по онова време хореографското училище в страната. “Слава Богу, оказа се, че съм закъснял с един ден и изпитите бяха приключили. Ако ме бяха приели там, сигурно животът ми щеше да се развие в друга посока и щях да съжалявам, защото не мога да си представя да заменя изобразителното изкуство с никаква друга професия”, споделя Панев, който в младежките си години е запален и по театралната самодейност и участва в много постановки, поставяни по различни поводи.
Любовта му към рисуването тогава остава на втори план, но благодарение на брат си Панчо Панев, който от дете е все с молива и скицника в ръка, той постепенно намира пътя към нея. Още в училище Христо изработва почти всички плакати, стенлисти, стенвестници, лозунги и други характерни за времето си пропагандни материали. В казармата бъдещият художник още повече се насочва към рисуването. За негов късмет той бива взет в щаба на поделението като чертожник. Там прави карти, рисува плакати и службата му минава леко. Тогава Христо взема съдбоносното за себе си решение да продължи да се развива в областта на изобразителното изкуство и кандидатства в Художествената академия. За негово съжаление не е приет, тъй като не е достатъчно добре подготвен. Тогава започва работа в Химкомбината в Димитровград като художник. Там отново се занимава с агитационната дейност на предприятието, пишейки лозунги, плакати и други подобни неща. Две години по-късно разбира за създаването на Великотърновския университет, където кандидатства и след приемането става част от втория випуск на висшето училище в старата столица. Първите две години всички изучават графика, живопис, скулптура и монументални изкуства, след което правят своя избор измежду тях и той се насочва към графиката.
“Не съжалявам за избора си, защото графиката дава възможност на художника да прави много повече фигурални неща, композиции, рисунки, илюстрации и така се развих като рисувач”, казва Панев. Първите му участия в изложби са с графични творби, но тъй като живописта винаги го е вълнувала, той се насочва към нея и най-после получава пълно удовлетворение като творец. Подготовката му в специалност графика му помага много, защото има фигурален усет за композициите и успява да се справя еднакво добре и в живописта, и в монументалните формати.
Професионалната творческа дейност на бележития художник започва на около 23-годишна възраст и до ден днешен той може да се похвали с нестихващи и изключително силни енергия и желание за работа. Панев дори има чувството, че през последните години е още по-работоспособен и сякаш бърза да изпревари все по-неумолимо летящото време.
“В дългогодишната си кариера съм направил стотици хиляди рисунки, графики, живописни работи и над 60 монументални творби – нещо, което малко художници са успели да направят през живота си”, казва Панев и изразява съжаление, че на изложбата по случай 80-годишния си юбилей няма да може да покаже повече свои произведения и монументалните си работи, голяма част от които са в родното му село, а немалко други – в морския комплекс “Русалка”, където синът му Габриел и снаха му Петя организират ежегоден пленер.
“На мен, както на всеки художник, ми е хубаво да виждам, че нещата, които създавам, остават във времето. Много от картините ми присъстват по целия свят, в домовете на хората. Малко или много това е частица от мен и създават уют и празник за очите. Изкуството е нещо, което не може да се замени с нищо друго, защото каквото и обзавеждане да има, една гола стена е безкрайно скучна”, смята творецът, който обича в картините му да присъстват човешки фигури и главно женски, защото основното, към което се стреми, е красотата, а за него няма нищо по-красиво от женския образ и женското тяло. “Картината е празник за очите и храна за сърцето и ума”, добавя Панев.
Със своята съпруга Иваничка Панева Христо се среща в университета и е благодарен на съдбата за това. Техният брак напълно съответства на максимата, че зад всеки успял мъж стои една истинска и отдадена жена. Тя също е художник, но по думите му до голяма степен е жертвала себе си в името на неговия успех.
“Никога не ме е занимавала да поправям брави и прозорци. Това е нещо, което наистина не го мога и си го знам. Моите мисли и умът ми са в ателието и често има неща, които дори да мога да оправя, не забелязвам, вглъбен в работата си”, разказва през смях художникът.
Двамата са критични към творчеството на другия и това е полезно за тях, но тъй като всеки има собствен почерк, стил и критерии, невинаги се съобразява с мнението на отсрещния.
Както е казано, “Кръвта вода не става” и синът на двамата творци не случайно също поема по пътя на своите родители. Без дори да се налага да го насочват към изкуството, Габриел, израствайки в ателиетата с мирис на боя и терпентин и играещ си сред картините, не остава безучастен към рисуването и отрано хваща четката. Когато завършва основното си образование, той кандидатства в Художествената гимназия в Пловдив и е приет. След това отслужва военната си служба и продължава образованието си във Факултета по изобразително изкуство във ВТУ. Още в първите години той изгражда свой стил на рисуване и разпознаваем почерк, без да тръгва по утъпканите пътеки от своите родители.
“В техническо отношение между неговите и моите работи има допирни точки, което е съвсем естествено, но като стилистика и мислене е най-модерен от трима ни. Не бих казал, че прави абстрактна живопис. Той си служи с абстрактни елементи, но при него във всяка една работа има символи, знаци и тематична насоченост”, разказва академикът, добавяйки, че творбите на сина му са много стилни, разнообразни като колорит и композиция и добре изпипани.
Снахата на Христо и Иваничка – Петя, също се занимава с живопис, като според Панев тя има изключителна чувствителност и усещане за това. За двамата си внуци дядо Христо също таи големи надежди да продължат професията, в която могат да им предадат много знания и опит, но до момента сякаш нямат такива намерения. Големият Кристо е студент в Австрия, а внучката Ивон учи в Американския колеж, като по-скоро тя има качествата да се насочи към изкуството.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ