Музика и любов – това са двете думи, които най-точно описват семейството на Кирил Кирилов и съпругата му Кремена Павлова. Двамата са поредният пример, че за любовта етнически бариери не съществуват, защото той е от ромската общност, а тя е българка. Запознават се преди 22 г. в клуба на техни приятели във В. Търново и оттогава са винаги заедно. Тя е родом от В. Търново, а той от Павликени. Кремена е представител на класическата музикална школа, а Кирил предпочита съвременните жанрове – джаз и естрадна музика. За това с усмивка казват, че споровете в семейството са на музикална тема и все още не са постигнали консенсус по някои от темите. Например кое дава по-голяма свобода – съвременната музика и импровизацията или класическата музика, която е положила основите. Музикалните спорове са винаги приятни, а победени няма, тъй като балансът е най-важният фактор за хармонията не само в семейството, но и в обществото, смята Кирил.
Разказва, че общото между него и съпругата му е, че и двамата са от музикални семейства, възпитаници са на ВТУ и на проф. Лилия Наумова. Майката на Кремена е почетният гражданин на В. Търново и диригент на хор “Търновград” Мария Павлова. Бащата на Кирил – Радослав Божев, е завършил Музикалната академия в Пловдив, дълги години е преподавал в музикалната школа в Г. Оряховица и в една от гимназиите в града. В рода му има още главен диригент на военния оркестър в Ст. Загора и зам.-министър на образованието. Затова съвсем естествено той поема по стъпките на своя баща. Дълги години Кирил преподава по музика в ОУ “Димитър Благоев” и е хоноруван преподавател във ВТУ. Съпругата му е учител в СУ “Емилиян Станев”, където преподава и до днес.
През 2010 г. Кирил и Кремена решават да заминат за Молдова, където преди това работили техните кумове Марек и Ани Дякови. Установяват се в селото Валя Пержей, което се намира в Тараклийския регион, където по-голямата част от населението е българско. Започват в местното училище, а по-късно Кирил преподава в Българския теоретичен лицей “Васил Левски” в Кишинев и в българския университет по педагогика на обучението по музика.
Заминаването на двамата музиканти в Молдова се оказва професионално предизвикателство, тъй като в продължение на 5 г. композиторът Марек Дяков работи с българската общност и създава хор “Родолюбец”. С него печели много отличия от хорови конкурси и фестивали у нас и в редица европейски държави. Усилията на двамата боляри са насочени към това да съхранят и надградят постигнатото, дообогатявайки репертоара на хора. Влагат много усилия и за подобряване на материалната база в училището във Валя Пержей, благодарение на различни проекти към МОН.
Предизвикателство се оказва и самото пребиваване в селото, тъй като там няма изградена канализация, улично осветление и други удобства на града, с които били свикнали. Общуването с местните хора се оказало лесно за Кирил, тъй като родът му е от Сливенския край, откъдето са много от преселниците в Молдова и до днес техните наследници пазят в чист вид сливенския диалект. По-трудно се оказало за съпругата му, но бързо се адаптирали. За това помогнало гостоприемството и благодарността на местните хора към българските учители. “В началото беше трудно, но всичко там е много по-истинско. За тези 8 г. срещнах прекрасни хора и ученици”, споделя Кремена Павлова. Впечатлена е и от начина, по който българската общност ревностно пази своите традиции.
По време на престоя си в Молдова Кирил успява да издаде книга, която да помага на учителите по музика в страната, тъй като колегите му изпитвали трудности в работата си с децата. И до днес тя се използва във всички молдовски училища. А най-голямата му награда е признанието от молдовското Министерство на културата, като лично министърът му връчва почетна грамота за съхраняване на българските обичаи и култура зад граница и за работа с младите хора. “Тази награда осмисли целия ми труд през всички тези години. Всички други материални неща остават назад”, споделя музикантът.
След няколко години далеч от дома, той и съпругата му се връщат обратно във В. Търново. От м.г. Кирил е част от Център “Амалипе”, който работи с над 280 училища в страната, подкрепяйки децата от ромската общност. “Осем години работих за
българската
кауза в Молдова,
за запазване на културата и традициите. Смятам, че имам достатъчно голям опит в тази насока. България би могла да вземе пример от тази малка и бедна държава, където основният движещ фактор е толерантността. Само в столицата съжителстват над 25 големи общности, които работят, творят и създават помежду си семейства без да има етнически дрязги или напрежение”, разказва Кирил. За това след пребиваването си зад граница личната му кауза е да сподели опита си с “Амалипе” и да бъде полезен на общността.”Още повече че аз самият съм от ромската общност, а съпругата ми е българка. Самите ние сме пример за толерантност, която може да съществува навсякъде”, убеден е Кирил.
Както във всяко семейство, и в тяхното са нужни компромиси един към друг. Освен съвместното съжителство, двамата са свързани и от еднаквите професии, които са избрали. Но пък тя не съществува в отношенията със синовете им. “Въпреки че имаме конкуренция по-между си като музиканти, двамата се допълваме взаимно. И това, което аз не умея добре, тя го прави прекрасно. И обратното. Това ни помага толкова години да сме едно цяло, независимо от перипетиите и трудностите, с които се сблъскваме”, казва Кирил. Това, което съпругата му цени най-много в него, е, че той е точен, акуратен и отговорен човек, грижовен, талантлив и романтичен по душа. А тайната за щастливия им семеен живот е проста – любов.
Семейството се гордее с постиженията на синовете им. По-големият – Георги, също се занимава с музика и е един от успешните диджеи, познат не само във В. Търново, София, Пловдив и Варна, но и зад граница. Изявявал се е в клубове в Англия, Хърватска, Румъния и Молдова. В Обединеното кралство е поканен в една от най-престижните дискотеки “Egg”, като всичко е успял да постигне сам и с много воля. Другият им син Радослав е ученик в ПГ по туризъм “Д-р Васил Берон”. Преди това е учил в Молдова, което му помага да научи перфектно руски и румънски език, говори също и английски. В дома на двама музиканти той също е наследил част от техния талант. В Молдова два пъти печели най-масовия конкурс за патриотична песен, в който се състезават участници от над 700 училища. Първия път побеждава с изпълнението на руска песен, а втората награда е с песента “Моя страна, моя България” на Емил Димитров.
Какво трябва да присъства
на трапезата на Василица?
Празниците в дома на Кирил и Кремена не са по-различни от тези в останалите семейства. Голяма част от празненствата в ромския календар например се отбелязват в дните, в които се отбелязват християнските празници по стар стил. Докато са в Молдова, отбелязвали Бъдни вечер на 6 януари, а Нова година на 14 януари, тъй като и до днес българската общност почита тези празници по стар стил. На 14 януари ромската общност отбелязва Василица, като т.г. Кирил заедно с деца от различни училища в страната ще бъдат в столицата, за да поздравят различни институции по случай празника. Разказва, че според обичаите подготовката за този ден започва ден по-рано. Задължително основното ястие за Василица е петелът. Традицията повелява, ако едно семейство няма петел и го купи, то задължително да пренощува в дома поне веднъж, за да не избяга късметът от дома. Петелът се коли рано на 14 януари, а на трапезата задължително присъстват още сарми, питка и баница с късмети. Обичаят повелява най-старият член на семейството да прекади с тамян трапезата, а след това да разчупи питката на две, за да се види чий късмет ще е по-голям, разказва Кирил. На този ден и стари, и млади взаимно си искат прошка.
“На ромската трапеза няма нищо по-различно от традиционната българска трапеза, подготвяна от нашите предци. За съжаление, с навлизането на технологиите много от младите хора забравиха традициите. Аз съм бил в български общности в Молдова, Украйна, Унгария, Чехия, Словакия и Русия, където обществата са по-затворени и са съхранили през годините българските традиции. Ако едно семейство разчита децата да се запознаят с обичаите само в училище, това е пагубно за самото общество”, убеден е Кирил Кирилов.
Весела БАЙЧЕВА
сн. личен архив
