Множество миряни от цялата страна по традиция се стекоха, за да отбележат храмовия празник Преображение Господне в Преображенския манастир край В. Търново. Всичко започна още с Вечернята на предния ден, когато бяха отслужени вечерната, полунощната и сутрешната служба, в които се включи и Митрополит Григорий. След това присъстващите бяха нагостени на обща трапеза и се оттеглиха за почивка. 6 август започна със Света литургия, последвана от литийно шествие на двора, за да се направят водосвет и молитви, с които се благославят коливото (свареното жито) и гроздето. На миряните беше раздадена и почерпка с риба, защото Преображение винаги е през поста на Света Богородица от 1 до 15 август.
„За почерпката взехме около 150 кг шарани, от които приготвихме 200 л курбан и пържена риба с картофи. Чорбата винаги я варим в два казана – единият за външните хора, а другият за тези, които са в трапезарията. В нея, освен риба, се добавят много зеленчуци и подправки. Слагат се моркови, пиперки, лук, магданоз, червен пипер, люти чушки. Готви се на открит огън, като от това вкусът става специфичен“, обясни архимандрит Георги, игумен на Преображенския манастир.
Той припомни, че 6 дни преди да бъде предаден, Христос взима със себе си Петър, Яков и Йоан – трима от своите ученици и ги завежда на едно възвишение в околностите на Йерусалим – планината Тавор. Те не са случайни, защото Петър е този, който много го обича и навсякъде е с него, Йоан е най-обичан от Христос сред апостолите, а Яков казва на Иисус, че каквото и да се случи с него, той също ще го изтърпи. Пред тях той разкрива божественото си естество и слава във вид и форма, която те като човеци могат да възприемат.
„Дрехата му станала бяла и от нея излизала такава светлина, че ги засенила като гъста, светла мъгла. Това, което те видели било толкова реалистично, че отначало се уплашили и отдръпнали, а след това забелязали, че Христос беседва с Илия и Моисей – старозаветни пророци, които са предсказали тези събития. Видението било нереално, а целта му – да убеди и утвърди тримата ученици във вярата, защото след една седмица те щели да видят учителя си предаден, осъден и разпънат. Ако той не им беше позволил да видят Божията слава и него чрез Преображението, те още при залавянето му щяха да се разпръснат от страх и никой нямаше да стане свидетел на Възкресението“, поясни архимандрит Георги.
Преображение Господне е един от 12-те големи Господски празника и се отбелязва винаги през август, независимо, че самото събитие се случва 6 дни преди Иисус да бъде предаден. То не може да се празнува тогава, защото е много важен празник с дълбок смисъл и няма как да е близо до Великден, защото съвпада с Великия пост. 50 дни след това пак не е възможно, понеже тогава ще попадне в сянката на Възкресението. Заради това се изчаква до месец август, когато може спокойно да бъде отбелязан подобаващо и тържествуващо. Така християните празнуват станалото събитие, а не датата сама по себе си, поясни игуменът на Преображенския манастир.
Николай ВЕНКОВ
сн. авторът