Младият фармацевт Николай Денков избра да гради кариера в България, а не в чужбина

Публикувано на чт, 5 ян. 2017
1402 четения

Отличникът на Факултета по фармация в София не спира да трупа
знания, в свободното си време разпуска с тестване на мощни автомобили

26-годишният Николай Денков от Велико Търново винаги е искал да учи фармация и на приемните изпити в медицинските университети на Варна и София се класира на първо и второ място. Възпитаникът на ПМГ “Васил Друмев” избира да следва в София, тъй като в столицата е стартирал първият Факултет по фармация, има традиция и много добри преподаватели, а общо Медицинският университет е класиран на първо място сред останалите медицински висши училища в страната миналата година. 99 процента от завършилите фармация имат реализация. Фармацията е една от най-бързо развиващите се науки, постоянно се откриват нови биологични лекарства и практически вече няма нелечими заболявания. Създават се клинични проучвания и иновативни терапии, като една от тях е излекуването на хепатит С, заболяване, което доскоро се смяташе за нелечимо.
Николай е носител на първата стипендия по фармация, заедно с още трима свои колеги, която даде през 2014 г. на един от най-даровитите си студенти Българският фармацевтичен съюз. Освен на базата на отличен успех и препоръки от преподавателите, сред над 100-те кандидатури, младите фармацевти бяха оценявани и за интересите им към науката и практиката. Като студент, търновецът, наред с теорията, залага и на изследователската практика и три години работи в катедра “Ботаника”, заедно със свои преподаватели. Изследва количествения и качествения състав на растенията, през това време участва в доста научни конференции у нас и в чужбина. Има награди за изследователската си дейност и публикации в научни списания, чудесно се справя с английски език и завършва с отличие Факултета по фармация. Сега учи и немски, защото това е езикът на фармацията. И не само за това. Иска да отиде в немскоговоряща страна, предимно в Австрия, да поработи малко и след това да се върне в България, където да гради кариерата си. Вече има предложения от Германия, но в момента работи в корпоративния отдел на голяма фармацевтична компания в София, където да натрупа опит. Занимава се с лекарствена регулация, но в бъдеще може би ще се ориентира към клиничната фармация, каквато е специализацията му в университета. Мечтае да се занимава с клинични проучвания на лекарства. Според Николай има много случаи, когато при тежки заболявания пациенти оцеляват именно с нови лекарства. Разбира се, всичко трябва да става с информираното съгласие на болния. Това не винаги се спазва, особено в големите клиники с хабилитирани лекари.
Николай смята, че престижът на фармацевтичната професия не е достатъчен у нас и хората гледат на аптекарите като на едни обикновени продавачи. От друга страна, в много аптеки липсват грижи, обяснения и консултации на пациентите от страна на фармацевта. Средно на един болен трябва да се отделят по 5 минути. Но пък в това динамично време много трудно е да накараш един пациент да говори за заболяването си, да сподели опасенията си, да разкаже какви лекарства е пил преди това, за да му дадеш съвет, всеки бърза, казва младият фармацевт. Освен това много българи се мъчат да вземат най-вече антибиотици без рецепти и се самолекуват. Това практикуват и с децата си, което е много опасно. Много тревожен е проблемът с антибиотичната резистентност в България. Статистика показва, че едни от най-продаваните медикаменти у нас са антибиотиците. Николай дава пример, че в Скандинавските страни има държавна политика за лечение с антибиотиците. Те се сменят на 2-3 години на пазара, за да няма резистентност. Има и много строг контрол за употребата им, за разлика у нас.
Младият специалист определя като много опасно лечението по интернет или с рецептата на съседа. Болни търсят евтини лекарства в аптеките, карат се на фармацевтите, когато им кажат, че те не са подходящи за тях. Самите медикаменти, които се продават без рецепти, също не са така безопасни, както смятат повече хора и ги употребяват безконтролно. Фармацевтичният съюз работи за справяне с тези проблеми и вярвам, че един ден много от тях ще отпаднат, казва търновецът, който миналата година бе избран от колегите си на форум на БФС за член на националната етична комисия на съсловната организация.
Що се отнася до идеята цените на лекарствата на бъдат уеднаквени в аптеките на България, то Николай смята, че това не е добър вариант. Според него, за да съществува бизнес, трябва да има конкуренция. Но тук идва проблемът с концентрацията на аптеките предимно в големите градове, докато в по-малките и селата почти ги няма. Във Великотърновска област има само една денонощна аптека, на която разчитат близо 250 000 души. Именно затова Фармацевтичният съюз има своята аптечна карта за по-справедливо разпределение на аптеките в страната, който е много по-сериозен проблем, отколкото скъпите цени на много лекарства.
В България има много добри условия един млад фармацевт да се развива, да получава високи доходи и да живее по-добре, отколкото в чужбина, където винаги ще бъде чужденец, твърди Николай, който тази година ще запише и второ висше, избрал е икономическа специалност, която е сигурен, че ще му помага в кариерата. Човек трябва непрекъснато да се развива, да учи през живота си, да специализира, да следи новостите, а не да смята, че като има диплома, знае всичко. В момента несигурността в държавата е притеснителна, има безнаказана престъпност, която кара много млади специалисти да заминат на работа в чужбина, отчита търновецът. Допълва, че от младите хора у нас зависи да се промени държавата. Николай апелира към тях да продължат да учат, да се развиват, да са мотивирани и да се целят нависоко, да гонят трудните предизвикателства и да не се задоволяват с посредствеността.
Макар да е влюбен във фармацията, Николай си има своята страст да кара хубави коли. През свободното време тества автомобили на автокъщи, като най-предпочитаните са моделите “Ягуар”, BMW и “Мерцедес”. От трите марки търновецът би избрал “Мерцедес”.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново