Млади и стари пазители на българщината се веселиха край Петропавловския манастир

Публикувано на пн, 24 юни 2019
98 четения

Млади и стари пазители на българския фолклор се веселиха заедно край Петропавловския манастир. Хора на възраст от 4 до 88 години показаха, че и днес народното творчество е неизменна съкровищница на моралните ценности на нашите предци. Близо 4000 изпълнители от страната и чужбина се изявиха на двете сцени на 15-ия национален фестивал на народното творчество “Хоро се вие край манастира”.
Чуждестранни състави внесоха допълнителен колорит на тазгодишното издание на фестивала. Участниците от Сърбия, Латвия, Турция, Унгария и Грузия представиха своя фолклор и за момент пренесоха гостите на събора извън границите на България. Приятна изненада за тях бе срещата им с президента на България ген. Румен Радев, с когото си размениха няколко думи и се снимаха за спомен.
Бабите от група “Зора” към едноименното читалище в с. Дичин не скриха доброто си настроение. Те с охота разказаха за своя състав и поясниха, че всички са добре възпитани и интелигентни, тъй като са живели в града и са се завърнали в селото. Читалището им е едно от най-старите в България и през септември навършва 150 години. “Горди сме с двете формации на нашето читалище. Едната е за стари градски песни. Нашата е за обработен фолклор и включва 18 жени. Най-възрастната е на 84 г. Пеем с автентични престилки на над 150 години от раклите на бабите ни, ръчно плетени и тъкани. Тази година си ушихме елечета и забрадки”, разказа Мария Попова, която е бивша кметица и 15 години е председател на читалището.
“Аз съм най-младата в групата”, хвали се Йорданка Митева, която е “само” на 73 г. В с. Дичин идва от Г. Оряховица и вече 13 години е част от състава. Ганка Беловска пее в тази група от 20 години. Омъжва се в София, но след време се завръща на село да гледа родителите си. Тогава се записва във фолклорната формация. “Винаги съм пяла, обичам песента и никога няма да спра да я обичам”, казва Беловска. Мария Колева също пее от 20 години. Започнала е след пенсионирането си, когато се мести да живее на село. Музикално семейство са. Мъжът ѝ свирел на мандолина. Именно той навремето решава да създаде хор от 6-7 човека, който все още съществува като състав за стари градски песни.
“Нашата група е млада. Тя е едва на 3 години и се казва “Хърцойски звън”, понеже сме от Хърцойския край. Започнахме към читалището в с. Иваново и за кратко време с много усилия и труд получихме доста награди. По-късно се разделихме, като ние останахме в читалището, а другите отидоха към пенсионерския клуб, въпреки че бяха по-млади от нас”, разказа 79-годишната ръководителката на друг състав Йорданка Минкова. Изпълняват народни песни. Ходили са в Сърбия, в Румъния. Миналата седмица печелят златен медал в Смолян, а малко преди това сребърен в Обединение. На Петропавловския събор идват за трети път. Гордеят се не само с наградите си, но и с над 100-годишните носии, наследство от бабите им, които с радост показват.
Салманските баби, както се наричат Радка Рачева и Василка Колева, са заложили на импровизацията. Те са от с. Салманово, Шуменско, и играят хумористични сценки, които сами измислят и дори не си записват. Всеки път изпълненията им са уникални. Те също са облечени в стари носии от Шуменския край. Използвали са ги и когато са били част от вокалната група. Казват, че преди 4-5 години са идвали край Петропавловския манастир, но на събора на овцевъдите. На този форум са за първи път. “Дълги години работех в Шумен, но се върнах на село. Миналата година съпругът ми почина, но аз продължавам с фолклора. Докато беше жив, ме караше да ходя да пея и да танцувам, така че се надявам да не ми се сърди”, споделя Василка Колева, която въпреки трудния момент в живота си не спира да се усмихва.
Родопските обичаи и песни носят в сърцата си момичетата и момчетата от детска фолклорна група “Родопски звънчета”. Въпреки че живеят в с. Сейдол, област Разград, те съхраняват традициите на своите предци от родния край. Децата са правнучета на помаци, българомохамедани, преселници от втората половина на ХХ век. Дедите им са от района на Велинград и Якоруда. По различни причини на няколко етапа те се преселват в Североизточна България и се смесват с тамошното турско население. Разказват, че смесените бракове между помаци и турци напоследък са нещо съвсем нормално, въпреки че в миналото са били абсолютно неприемливи. И в момента има възрастни, на които все още им е трудно да го приемат, но за младите това вече не е проблем.
“Носиите ни са автентични, само че младите вече не носят забрадки. Характерен елемент са т.нар. тентени. Наподобяват чорапи с интересна украса, но са част от гащите. В Родопите все още има 60-70 годишни хора, които ходят с такива гащи. Пищималът е друга характерна част от помашката носия”, разказва Али Муса Булут, начален учител на почти половината деца от групата. Според него малките певци имат специфичните родопски гласове по рождение и няма как да избягат от гена си.
Николай ВЕНКОВ
сн. Бранимир БОНЕВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново