Млад великотърновец загърби Страсбург, за да създава игри и книги в родния си град

Великотърновецът Ангел Христов е един от онези млади хора, избрали да постигнат мечтите си в България. 22-годишният болярин се завърна от френския град Страсбург в родното Търново, за да покаже, че и тук всеки може да успява с това, което обича да прави. В момента Ангел пише книга, рисува илюстрации по поръчка. По време на фестивала “Настолен град” той представи своята първа авторска настолна игра “Доблестни доспехи”.
Ангел Христов е роден във В. Търново. Възпитаник е на ОУ “Бачо Киро” и Езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров”, където завършва с френски и английски език. Продължава образованието си в Страсбург, където следва “Разказвателни изображения”.Търси такава специалност в чужбина, тъй като в България няма. В нея се придобиват знания и умения, свързани със създаването на илюстрации за комикси, книги и др. рисунки, които да бъдат използвани в някакъв контекст или сами по себе си да разказват история. Избира я заради големия интерес, който проявява към изобразителното изкуство още от малък. Пояснява, че вероятно го е наследил от дядо си Асен Гицов. Той се е занимавал професионално с рисуване и по-точно стенопис, изографисал е множество църкви.
След обучението си в Страсбург младият мъж отново се завръща в родното В. Търново. Смята, че въпреки повечето възможности, които животът извън България предлага, там няма този комфорт, който го има при живота в родината.
Младият мъж споделя, че винаги е харесвал да рисува илюстрации, които да разказват нещо и да представят някаква история. Като повечето деца, Ангел също е любител на настолните игри от малък, но така и не “израснал” това си увлечение. Впоследствие започнал да харесва самата идея за малко по-усложнени игри, при които крайният резултат не зависи само от късмета, а и от уменията и знанията на участниците. Насочва се предимно към стратегическите игри.
Великотърновецът е любител и на компютърните и видеоигрите, но казва, че там е просто един консуматор. Въпреки че е имал идеи да премине курс на обучение, за да създаде нещо семпло и в тази област, той все още няма нужната специализация за това.
“От малък обичах да си създавам игри. Те нямаха почти никакви правила, но аз си мислех, че имат. Впоследствие започнах да гледам с все по-критично око на това, което създавам. Стремях се постоянно да го подобрявам и изпипвам”, казва Ангел.
Споделя, че за направата на “Доблестни доспехи” е вдъхновен от бързото развитие на настолните игри в България. При тях в последните години се наблюдава голям интерес както от страна на играещите, така и от страна на създателите им. Ангел е на мнение, че голяма част от родните автори успяват да предложат на потребителите продукт на световно ниво.
“Сметнах, че ролевите игри са нещо, което не е достатъчно засегнато на българския пазар и това беше една от мотивациите ми да започна да развивам своята идея. Първоначално всичко стартира като любителски проект, който да играя с приятели. Тъй като съм илюстратор, постоянно рисувах още неща, правех все повече нови механики за играта и в един момент тя се разрасна до етап, в който сметнах, че може да бъде представена пред повече хора под формата на един завършен прототип”, разказа авторът на играта. Създаването ѝ му отнема около три години, но самият той уточнява, че не става въпрос за някакви постоянни и ежедневни усилия. Приятелите на Ангел съзнателно или не също успяват да му помагат с различни идеи и градивна критика, както и с реакциите си в хода на играта.
Идеята на Ангел при включването му във фестивала “Настолен град” е да представи за първи път своята игра пред широката геймърска общественост, да види реакцията и възприятието и да разбере какво ще трябва да подобри и доразвие, за да се получи най-добрата ѝ версия.
Ангел поясни, че ролевите игри се играят с много играчи и един разказвач, който е “арбитър на света”.Той контролира всичко, което се случва на персонажите, а останалите трябва да реагират на тях. Когато се стигне до определени конфликти, за да не се разрешава всичко по волята само на разказвача, има правила, които дават някаква обективност в случките и резултатите от действията. Изчисленията се правят на базата на стойности, които всеки играч има, и частично със зарчета, които добавят елемент на случаен шанс.
Ангел казва, че все още няма идеи за други игри, тъй като се е концентрирал върху тази, но със сигурност би му било интересно да създаде и още нещо впоследствие.
Освен настолните игри, Ангел харесва и историята. Като любител се занимава и със средновековна фехтовка под формата на ролеви игри на живо. Великотърновецът дори сам си изработва реплики на мечове от метал или полипропилен. Споделя, че това, което представя в творението си, до голяма степен е като настолна версия на ролевите игри на живо, които се организират няколко пъти в годината. Те обикновено се разиграват в планините и около хижи, където има свободни поляни, далеч от съвременната цивилизация, която пречи да се потопиш изцяло в историята, казва Ангел.
“Много от хобитата, които имам, са свързани с тематиката за Средновековието и фантастиката. В сегашната игра заложих малко повече на второто, така че твърде вероятно е, ако има следващ проект, да го направя малко по-близък до реалността”, споделя Ангел.
В момента великотърновецът професионално не се занимава с нищо. Прави илюстрации само по поръчка. Казва, че би искал да работи в тази област. Започнал е да пише и роман на фантастична тематика, който ще представя същата реалност като в света на играта му. Все още книгата е на твърде начален етап, но авторът със сигурност ще включи и немалко свои илюстрации в нея.
“Книгите на любимото ми Средновековие са били произведения на изкуството. Всяка една буква в тях е била красиво изписана и илюстрована, границите на страниците – украсени. Имало е многобройни миниатюри и изображения. За съжаление, много хора в нашето съвремие смятат илюстрациите за нещо детско и не оценяват изкуството на текста с художествени изображения към него и аз искам да променя това чрез книгата си”, казва Ангел.
Николай ВЕНКОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
и личен архив