– Г-н Рашидов, доволен ли сте от това, което виждате на хълма Трапезица?
– Политика на МК още от самото начало беше да работим по европроекти. Идеята е, след като те бъдат реализирани, обновените обекти да бъдат преотстъпени на общините, за да могат те да развиват местния туризъм. Но след като ние сме вложили пари в тези паметници, ще държим да бъдат обгрижвани и съхранявани правилно. Първия път, когато дойдох на Трапезица, решихме да предоставим на Общината църквата “Свети 40 мъченици”.
– За какво не ви стигна времето в министерството?
– Да си направя скулптурите в ателието. За всичко останало ми стигна времето. И реформата си направих, и театрите са пълни. С “Мисия Лондон” започна възходът и на българското кино. Всички в министерството ще си отидем, защото властта не е за женене. По-важно е, когато си тръгваш, да го направиш с изправено чело, защото оставяш нещо след себе си. Нито музеят ще го отнеса вкъщи, нито Трапезица, по-важното е това да носи хляб на хората в този град. Туризмът не е само билетчето за музея, а всяка минерална вода и кафе, изпито от туристите.
– Какво отприщи вълната на недоволство в страната ни?
– На хората парите не им стигат да си платят тока, а разходите им са равни на приходите. Това е истината и никой не я крие, кощунство е, ако не го признаем. Изживяваме тежка криза. В това положение е не само България, а и Италия, Португалия, Гърция, Испания. Някой вдигна рязко, само за един месец, цените на тока. Не беше честно към правителството да се прави това. Някой много добре плаща на едни деца, които сега викат по митингите, евтино им струва. Но така не бива, без държавност не може. Проблемите могат да се решат с диалог на масата за преговори и силно желание да се оправим. Останалото е анархия, а анархията е най-късото нещо, което съществува в политическия живот. Веднага след него идва диктатурата. Това ли искаме? Аз не го искам, не искам военните да вземат властта в държавата и след това да я дадат на цивилните. Не искам българска кръв да се лее по улиците. Разумът трябва да надделее.
– Как напускате министерския пост – с обида или с удовлетворение?
– Защо да съм обиден? Свърших си добре работата. От мен искаха реформи, направих ги. Трябваше да ремонтирам театрите, които не бяха за влизане, ремонтирах половината, защото всеки мандат си има своя край. Ремонтирах училищата по изкуствата, които също бяха в окаяно състояние. Не съм закривал музеи, а съм откривал нови, защото държавата има нужда от тях. Гордо мога да заявя, че единствено в областта на културата и културните институции няма безработица, дори работните места са увеличени. Между 3,5-4 % е икономическият растеж в културната индустрия като цяло. Киното също се развива с пълна сила. От артиста до осветителя всеки има своята заетост. В театрите вече правят по 30 представления месечно и се увеличават бройките на персонала.
– Когато встъпвахте в длъжност заявихте, че вашата мисия е да популяризирате българската култура по света. Успяхте ли?
– Разбира се. Кога преди това български гласове са пели в Болшой театър. Пламен Карталов в момента подготвя спектакъл за Гранд опера. Театър на “Шанз Елизе” чака български спектакли. Вече имаме петгодишен договор с Лувъра за наши изложби там, а първата ще гостува през 2014 г. Никога досега шедьоври на западната култура не бяха идвали в България, а това вече е факт. На 3 март в Истанбул Теодосий Спасов свири гениално и показа на целия свят как звучи българският кавал.
– Какви са шансовете на Велико Търново за Европейска столица на културата?
– Този старопрестолен град има големи шансове, както и всички останали. Аз не бих взел страна. Дай Боже, да е В. Търново, прилича му. През лятото тук се случват онези хубави оперни вечери с прекрасните български гласове.
– Ще има ли увеличение на средствата за археология през следващата година?
– Бюджетът вече е гласуван, а в частта му за култура е скромен. Тъкмо подготвихме Дянков да бъде археолог № 1 на държавата и то взе, че се случи… Но аз съм щастлив, че откакто съм министър толкова много за археология не се е говорило. Това е историята на нацията ни и пътят да бъдем мощна туристическа държава. За щастие лежим върху култура, история и ценности.
– Укоряват ви, че българският Лувър е Цанковият камък на ГЕРБ. Оправдана ли е тази инвестиция?
– Защо не попитате управителния съвет на Съюза на българските художници, а някакъв човек, който гледа непрекъснато да плюе (б.а. проф. Велислав Минеков). Никой друг освен него. Получил съм от всички творчески съюзи благодарност за свършената работа. Човек трябва да има личен авторитет и връзки, за да се получи нещо. В Лувъра нямаше да влезем, ако неговият шеф не ми беше личен приятел. Същото беше и с Уфици във Флоренция, с Болшой театър.
Не ме занимавайте с един човек, който нищо досега не е направил. Към баща му – поклон, мълча от уважение към учителя, аз съм чиракувал в ателието на Величко Минеков.
Златина ДИМИТРОВА