Поетесата Мила Велчева представи свои стихове заедно с етнопевицата Милена Караджова в атрактивен пърформанс в изоставена къща. Нетрадиционното литературно четене на търновската авторка, която е и запален планинар, се проведе в рамките на десетото издание на Фестивала на спомените “Козе мляко” в Горна Бела речка.
“В богатата културна програма през четирите фестивални дни участваха известни журналисти, фотографи, изследователи и пътешественици, музиканти, поети, артисти. Имаше прожекции на документални филми, майсторски класове, четене на поезия, конкурси, дегустации на забравени рецепти от местната кухня”, разказа Мила.
Тя е автор на две поетични книги “Вечерно огледало” и “Нищо за губене”, а в предишни години е била само гост на фестивала. Четенията в изоставена къща се провеждат от 2011 г. и са любима част от културното събитие. Елизабет Костова, Мария Донева, Джереми Чембърлейн, Стефано Винсиери, Реа Ставропулис, Антина Златкова, Антони Георгиев, Ангелина Рангелова са сред авторите, които са представяли своето творчество по време на форума.
Идеята за фестивал на спомените “Козе мляко” се ражда спонтанно през 2003 г. с една международна среща на съмишленици от 6 държави, на която след разговори с местните хора за живота им всички решават, че трябва да се върнат пак, за да продължат да разговорят. Първият фестивал се случва през май 2004 г., а датата е избрана заради събора на селото. Името е подбрано заради няколко неща – първо, в Бела речка се прави вкусна козя извара, а козите са повече от хората; второ – козето мляко е най-чистото мляко след майчиното, а това, което всички търсим чрез спомените и разговорите, е някаква собствена автентичност, чистота на живеенето.
Една от целите на фестивала е да се се търсят отговори на въпроси като това как се раждат различията в отговор на местните условия, за това как помним като индивиди и забравяме като общества, учим ли се от местната история и може ли паметта за миналото да носи радост, а не травми. Трудни въпроси, чието търсене със сигурност се намира някъде в миналото, родовата памет и сърцата ни. Вероятно отговорите всеки носи сам дълбоко в душата си, но може да открие пътя към тях именно на места като Долна Бела речка.
Всяка година чрез фестивала организаторите поставят акцент върху определена тема за размисъл и за действие чрез примерите на Бела речка и Северозападна България. Част от тях са разграбените и разрушени места за срещи на хора от селото, спомените от исторически събития в близкото минало, човекът като разказвач на истории, изоставянето и други.
З. ГЕОРГИЕВА, сн. личен архив