На фона на общото гражданско недоволство в страната в момента през последните дни във В. Търново започна и протест на сираци, обединени в съсловна организация, срещу директорката на Дирекцията за социално подпомагане Мая Пешева. Националното сдружение на сираците поиска оставката на Пешева заради непрофесионалната и работа по отношение на настаняването на 19-годишния Върбан Бенчев в наблюдавано жилище. Младежът беше намерен да живее на сметището в Шереметя.
Председателят на сдружението Слави Михайлов обвини Пешева, че е допуснала на 27 декември 2012 г. Върбан да остане на улицата за една нощ, вместо да бъде свикана специализираната комисия по настаняване още същия ден. Това е наложило младежът или да отиде на хотел, но той няма пари, или да се върне на сметището, или да скита бездомен по улиците във В. Търново. Тогава е избран четвърти вариант и със съдействието на Михайлов Върбан е настанен в защитеното жилище, без да има настанителна заповед.
Мая Пешева беше обвинена и от майка на 15-годишна дъщеря, че е съдействала на момичето да бъде поставена диагнозата шизофрения, тъй като то е направило опит да се самоубие. Майката разказа още, че Пешева е подменяла протоколи след мултидисциплинарните срещи по повод на състоянието на момичето.
В момента тече проверка от Инспектората на АСП по случая в Върбан Бенчев.

– Г-жо Пешева, Слави Михайлов, като председател на Националното сдружение на сираците, ви обвини, че Дирекцията за социално подпомагане във В. Търново е проявила бездействие към 19-годишен, който е бил намерен да живее мизерно в стаичка на сметището в Шереметя на 27 декември 2012 г. и е трябвало спешно да бъде настанен в наблюдавано жилище. Вие не сте съдействали това да стане?
– Случаят с Върбан Бенчев стана обект за работа на дирекцията ни на 27 декември. Тогава бях информирана от регионалния социален директор Мария Стоянчева, която научила от медиите, че е намерен младеж на сметището в Шереметя. Темата е особено деликатна в работата на социалните работници и аз приех присърце този проблем. Половин час след това при мен се появи Слави Михайлов като председател на Националното сдружение на сираците и емоционално ми обясни, как случайно е попаднал на дете, което живее на въпросното сметище. Веднага създадохме организация да отидем на място. Потърсихме за съдействие областния управител, тъй като в момента не разполагахме с транспорт. Видяхме, че на сметището в малка къщичка живее не дете, а 19-годишен младеж. Взехме момчето, което беше прегледано в болницата, за да се установи какво е здравословното му състояние. Беше изготвена медицинска документация, а след това Върбан пристигна при нас и подаде молба за настаняване в наблюдавано жилище.
Нашата задача беше да проучим възможностите за настаняване в различни градове и да изготвим социален доклад. Това направихме същия ден след обяд. Междувременно по време на проучването за младежа стана ясно, че преди това е живеел в професионалното социално общежитие за сираци в Овча могила, но е избягал от там. Впрочем през целия си живот Върбан е бил в социални домове.
Той е избягал от Овча могила, тъй като е трябвало да работи. Там му е била намерена работа във ферма, където е трябвало да става рано сутрин и да се грижи за животните. Това не му е харесало и той избягал във В. Търново. Тук попаднал при Христо Атанасов в Леденик, който има приют за сираци. Влязъл е обаче в конфликт с останалите младежи и се е наложило да бъде отделен. Потърсено е помещение в Шереметя, където срещу положен труд да получи място за спане. Трябвало е да пали печката в една стая, тъй като в нея сутрин се събирали работниците от сметището. Но на Върбан това не се е харесвало и се е оплакал на Слави Михайлов, който пък се е амбицирал да го изведе от там.
Ние изготвихме социалния доклад още същия ден на 27 декември, но настаняването в наблюдавано жилище става от комисия, която е сформирана от общината. Тя настанява младежи в риск, които могат да живеят в жилището до една година и през това време те си търсят работа и квартири, регистрират се в бюрото по труда като безработни, за да може да им се помогне. Тоест това е подкрепата на държавата за младежите и за друга част от обществото, която трябва да се социализира.
За съжаление, комисията по настаняването не можа да се събере още същия ден, тъй като някои от членовете и бяха в отпуска и трябваше да бъдат заместени от нови специалисти, които да изслушат Върбан и да вземат решение как да му помогнат. Така младежът не можа да бъде настанен от комисията още същата вечер в наблюдаваното жилище.
– Това означава, че Върбан е трябвало да остане на улицата?
– Не, аз предложих на Слави Михайлов да се погрижи за него до другия ден, когато комисията се събра. В последствие разбрах, че Михайлов е завел младежа в жилището вечерта на 27 декември и го е самонастанил, тъй като предварително е разбрал, че там има свободно място.
Когато Върбан дойде в социалната дирекция, на външен вид изглеждаше добре и можеше да се върне отново в Шереметя за една нощ, където е живял преди, докато комисията се събере на следващия ден. Според мен нямаше никаква спешност това да стане веднага, тъй като животът и здравето му не бяха застрашени. Освен това младежът сам си е избрал съдбата, като е напуснал професионалното общежитие в Овча могила. Искам да подчертая, че дирекцията за социално подпомагане само за един ден успя да изготви цялата документация по настаняването на Върбан и социалните работници работиха много усърдно. По-спешна реакция за един пълнолетен гражданин в риск едва ли е могло да има.
– Какво решение взе комисията по настаняване?
– Тя реши Върбан да отиде в наблюдаваното жилище за един месец, докато се намери друг вариант, подходящ за него, тъй като младежът има умствени увреждания и 65 процента инвалидност.
През този месец екипът на Дирекцията за социално подпомагане потърси всички възможности за трайно настаняване на Върбан. Търсихме защитени жилища в страната, но местата бяха заети. Стана ясно, че за определения срок от един месец няма алтернатива държавата да се погрижи за младежа. Сега през февруари директорката на регионалната социална служба успя да убеди Върбан, че той трябва да се върне в професионалното общежитие в Овча могила, където да получи и някаква квалификация за работа. Така на 12 февруари лично директорът на професионалното общежитие дойде да го вземе и сега на младежа е даден втори шанс.
– Слави Михайлов ви упреква, че социалната дирекция не е съдействала за транспорта на Върбан до Овча могила и се е наложило директорът на общежитието лично да прибере младежа.
– В този момент колата на дирекцията не беше в движение и нямаше как да транспортираме Върбан. Но това не означава, че не сме се погрижили за него и сме го оставили сам да се прибере в Овча могила. Транспортът му беше договорен предварително, помогнахме му да си вземе багажа и подготвихме цялата документация по преместването.
– В наблюдаваното жилище всеки младеж или девойка имат ментори, които да се грижат за тях и да им търсят работа. По този начин младежите стават независими, напускат жилището и си наемат квартири. Вече имат чувство за отговорност и сами да се справят с живота. Това с Върбан не се случи.
– Когато го настанихме в наблюдаваното жилище, имахме уверението на Слави Михайлов, че той ще съдейства Върбан да започне работа като санитар във великотърновската болница. Така след време той ще може да напусне жилището и ще си потърси квартира като всички останали младежи, които започват работа след пълнолетие. Но Върбан не получи такава подкрепа от Михайлов да започне работа.
– Младежът сирак ли е, или има семейство?
– Той е от Плевен и има многолюдно семейство. Всичките деца са настанени в институции, защото родителите не могат да се грижат за тях. Те са безработни и нямат жилище.
– Г-жо Пешева, освен случая с Върбан, майка на 15-годишна дъщеря се оплака, че вашата дирекция е изготвила социален доклад за момичето и, в който е поставена диагнозата шизофрения, без това да е било вярно. Освен това майката ви обвини, че сте подменяли протоколи след мултидисциплинарните срещи по повод на дъщерята. Така момичето е било закарано в детска психиатрична клиника във Варна, тъй като е направило опит да се самоубие.
– Това е един от най-сложните случаи, с които дирекцията се е занимавала. Търсили сме какви ли не варианти да се справим с едно дете, което прави серия от опити за самоубийство. Всичките ми колеги са дежурили много нощи при това момиче, за да го опазим. Майката обаче обжалва моя заповед, която е причина детето да спре да прави суицидните опити. Аз съм съгласна да поема цялата отговорност за този случай, но девойката да е жива и да прекара детството си както всички нормални деца, а не да прави опити да се самоубива.
Тази информация е много лична и се въздържам от друг коментар. Щом майката е изнесла тази история, може би съдбата на дъщеря и се нуждае наистина от коментар. Но аз не се наемам. Само ще обясня, че когато едно дете на 13 години прави опит за самоубийство, има нещо тревожно в поведението му. И ние трябва да търсим къде е причината. Един от вариантите да помогнем е психиатър да каже своята диагноза. Аз, като майка, не бих се притеснила, ако някой ми каже, че има нещо тревожно в поведението на дъщеря ми и трябва да я заведа на лекар. Напротив, аз самата бих поискала това. Много е сложно, когато дирекцията трябва да вземе решение в междуличностни отношения между родителите.
– Слави Михайлов постави ултиматум, че ако до три дни – от понеделник 25 февруари, не си подадете оставката, сдружението на сираците започва мирни протести пред кабинета ви. Ще се поддадете ли на натиска?
– В момента в дирекцията върви проверка по повод случая с Върбан Бенчев. Ако експертите от инспектората на АСП и моите началници в София преценят, че аз някъде съм подходила непрофесионално, разбира се, бих отстъпила мястото си на друг специалист. Моят принцип е, че човек трябва да си върши добре работата. Впрочем бих си подала оставката, за да няма напрежение.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ