Граждани масово изхвърлят домашните си кучета и котки в околните села. За това все повече се жалват в социалните мрежи кметове на малките населени места. В някои от селата, които са с монтирани видеокамери на входове и изходите, ясно се виждало как хора спират с автомобили и джипове в началото на селото до указателните табели и изкарвали от превозните средства кучета и котки. В някои от случаите ставало въпрос за едри екземпляри, а в други се изхвърляли малки кутрета в кашони и чували. След като захвърляли довчерашните си домашни любимци, бившите им стопани ги зарязвали и напускали мястото с колата. А доскоро гледаните животни се насочвали към селата да търсят храна. Така в едно от населените места само за 1-2 месеца се появили над 10 кучета, които превзели центъра на селото. Някои от тях се оказали агресивни и скоро започнали да нападат хората и се наложило кметът да търси съдействие на организации за закрила на животните, които ги упоили и отнесли със себе си. Това обаче не решило проблема, тъй като само след седмица – две в селото се появили нови кучета. По същия начин стоял въпросът и с десетки котки, които от домашни любимци също се превръщали в бездомни. Селски кметове споделят, че въпросът с изхвърлените домашни любимци е доста сложен за разрешаване. Според нармативната база изхвърлените животни трябвало да се преместят и транспортират в специален приют. Оказва се обаче, че в областта няма достатъчно подобни приюти. За да се отведе и настани едно бездомно куче в приют, този, който иска да го настани, в случая селския или общинския кмет, трябва да извади около 400-500 лв. от бюджета на селото или общината. Ако кучетата са десетина, това прави една сума, която малко кметове биха искали да похарчат, за да отведат бездомните изхвърлени животни в приют. Затова в повечето случаи проблемът с изхвърлените нещастни кучета и котки се решавал по някои далеч не цивилизовани начини, чрез тайното им отвеждане и повторно изхвърляне на необитаеми места извън населени места, или чрез физическото им унищожения. Самите кметове обаче споделят, че до последното прибягват, само ако става въпрос за някое наистина опасно и агресивно животно.
Според българското законодателство причиняването на тормоз, увреждане или смърт на гръбначно животно, към които се причисляват и кучетата и котките, е престъпление, което се наказва с глоба, пробация, или дори и с лишаване от свобода за извършителя. Досега има случаи на привлечени под наказателна отговорност и дори осъдени за причиняване смърт на кучета и котки. Едва ли обаче има някой, който да е изправен пред съда затова, че е изхвърлил домашните си любимци на територията на друго населено място. Ако това започне да се случва и то често, току виж намалели и случаите на безразборно изхвърляне на домашни любимци и превръщането им в безпризорни такива.
Иван ГЕОРГИЕВ