Мартин Ромер е председател на Европейския синдикален комитет по образованието със седалище в Брюксел. Той участва в официалната церемония по награждаването, с която завърши ежегодният национален конкурс на Синдиката на българските учители за журналист на годината, синдикален партньор – кмет и директор и синдикалист на годината.
Мартин Ромер е дългогодишен учител в Дания и председател на Съюза на датските учители. Сега оглавява най-голямата синдикална учителска структура в Европа, която обединява 135 професионални членове от всички страни и кандидат-членове на Европейския съюз. Европейският синдикален комитет има 13 млн. членове от всички нива на образованието. Те представляват учителските интереси в Европейската комисия.
– Г-н Ромер, какво е мястото на Синдиката на българските учители в европейски план?
– Синдикатът на българските учители е изключително активна организация в Европейския комитет по образование. Кунка Дамянова е председател на комитета за равенство в организацията, а Янка Такева е член на изпълнителния комитет, където всяка страна има свой представител.
– Как се вписва българският учител в голямото европейско семейство?
– Трябва да не се забравя, че Европейският синдикален комитет е организация, която обединява структури, а не отделни членове. Така ние имаме възможност да помагаме и на българския учител. По време на стачката през 2007 г. аз бях многократно в България и участвах в редица срещи с министрите. Тогава поставяхме конкретни искания, които бяха подкрепени от страна на всички европейски организации. Така че българският учител може да се чувства абсолютно защитен и част от голямото семейство в Европа.
– Сериозен проблем пред българското образование е феминизацията. Как в другите европейски държави се справят с този проблем?
– За да се преодолее феминизацията в учителското съсловие, най-важното е да има по-добри заплати и по-добри условия на труд. Това е добре и за професията, защото ще смени състава на учителите. Ние се борим много силно за това.
Но е факт, че българският учител страда повече и по-често от европейските си колеги. За съжаление го прави много тихо, без да протестира и без да се бори за правата си. Така че ние се стремим и правим всичко възможно да помогнем максимално да няма ниски заплати, които в България са абсолютен факт. Но и българите трябва да се борят по-активно за по-добри условия на труд и по-високо заплащане в училищата и детските градини.
– Ниското заплащане ли е най-големият проблем на българския учител?
– Да, разбира се. Има и други, но те са много по-маловажни.
– Какво е мястото на българския учител в социалната стълбица в Европа?
– Вярно е, че българският учител е на много ниско социално ниво в Европа, но и в другите страни педагозите често пъти заемат такава незавидна позиция. Не е толкова просто да се реши този проблем, защото учителите са многобройна маса и за да може да получават добри заплати, обществото трябва да е много развито. Но в много от държавите не е така. Така че българският учител е зле, но неговите колеги в Европа също имат финансови проблеми.
– Как се променя ролята на учителя с оглед на представата за модерно образование в Европа?
– Няма време за модерно образование. Трябва да знаете, че сега най-важно е учителят да може да предаде основните познания на XXI век. Това е най-важното, което трябва да се случва в училище. Така че сега учителят е по-скоро съветващ, насочващ, придружаващ, отколкото само човек, който обучава.
Златина ДИМИТРОВА
