През 80-те години на XX век по световните оперни сцени се появява българската оперна певица Мариана Паунова. Красива, с великолепния си глас тя завладява публиката по света.
Родена е на 13 юни 1945 година в село Къпиново, недалеч от Велико Търново, в семейството на Ганушка и Трифон Паунови. От майка си – професионална певица (сопран) – тя наследява любовта към песента и природата.
Музикалната ѝ подготовка започва като пианистка в Софийското музикално училище, а артистичната ѝ кариера с този инструмент продължава след дипломирането ѝ в Софийската държавна музикална академия. След конкурс Мариана заминава за Полша, където учи пиано при проф. Ян Енгер във Варшавската консерватория. По-късно, през 1969 г., клавирното си обучение продължава в Италия, в консерваторията “Санта Чечилия” в Рим, която завършва с пълно отличие. Надгражда клавирните си умения в “Accademia Chigiana” в Сиена, където неин учител е легендарият Артуро Бенедети – Микеланджело (1920-1975 година).
След като става победител в конкурса за пианисти “Франческо Паоло-Нели” в Италия, получава покана за лауреатски конкурс на Академията за музика в Квебек (Канада) и преподавателско място в Университета “Мак-Гил” в Монреал, където започва да преподава пиано и клавесин.
В Канада щастливият случай я среща с италианската вокална педагожка Дина Мария Наричи, която открива нейния рядък глас – контраалт. Така Мариана започва обучение и като певица в класа на Едит де ла Пергола, във вокалния факултет на консерваторията в Монреал. Завършва го през 1972 г. с отличието “Grand Distinction”.
Същата година тя печели втора награда в конкурса за млади оперни певци в град Тулуза (Франция). През 1976 г. участва и печели първо място в 14-ия конкурс на Канадското радио. Следват записи в Си Би Си, прослушвания в “Гранд опера театър”, участие във фестивала “Два свята” в Сполето. В периода 1973-1976 г. Мариана Паунова преподава сценична техника в “Mc Gill Opera Studio”.
През 1978 г. дебютира в нюйоркската концертна зала “Карнеги хол” в операта “Танкреди” на Росини и получава толкова аплодисменти, колкото световноизвестната Мерлин Хорн. Една година по-късно, през 1979 г., пее на сцената на Метрополитен опера в ролята на Олга от операта “Евгений Онегин” на Чайковски, представена в чест на 100-годишнината от премиерата на операта (1879 г.).
Мариана Паунова гастролира в най-известните оперни театри на САЩ, Европа и Япония. В нейния репертоар има над 30 оперни заглавия: “Трубадур”, “Реквием”, “Дон Карлос”, “Бал с маски”, “Аида и Фалстаф” от Верди, “Дидона и Еней” от Пърсел, “Фаворитката” от Доницети, “Самсон и Далила” от Сенсанс, “Адриана Лекувьор” от Чилеа, “Танкреди” от Росини, “Норма” от Белини, “Семеле” от Хендел, “Александър Невски” от Прокофиев и други.
На оперната сцена нейни партньори са световноизвестни оперни певци като Монсерат Кабайе, Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Стефка Евстатиева, а музикалната критика не скрива възхищението си от гласа и артистичното ѝ присъствие. Прочутият диригент Ленард Бърнстейн, след премиерата на “Аида” в Ню Джърси, възкликва: “Смяташе се за невъзможно контраалтът на Метрополитен Мариана Паунова да надмине Адалжиза, но тя направи това като Амнерис. Действително тя засенчи Гилермина Хереда (Аида) и Пласидо Доминго (Радамес), което е немалък подвиг”.
При един от гастролите ѝ в Южна Африка вестник “Дъ Стар” пише: “Отдавна в Йоханесбург не е имало такава масова манифестация от шумни аплодисменти и продължително хвърляне на цветя. Една непрекъсната овация в продължение на десет минути бе отделена специално за двете големи – Монсерат Кабайе (Норма) и Мариана Паунова (Адалджиза)”.
“Именита българска певица”, “едно истинско бижу, надарено от Бога”, “контраалто, глас злато, глас сензация – истинско откритие”, “контраалт номер едно в света” – такива и още много други суперлативи могат да се срещнат във вестниците “Ню Йорк Таймс”, “Ил темпо”, “Куриера де ла сера” и други за контраалтото Мариана Паунова от Метрополитен опера.
Проф. Паунова-Алжи живее в Ню Йорк. Със съпруга си тенора Стефано Алжиери, американец от италиански произход, са солисти на Метрополитен опера. Имат две прекрасни деца – Александър и Вероника. При едно от посещенията си в България тя дари милион и половина долара за създаване във Велико Търново на филиал на международния музикален институт “Орфей” в Ню Йорк, на който тя е артистичен директор. Това е израз на нейната голяма благодарност към търновската общественост, чиято почетна гражданка е от 1981 г. Огромното ѝ желание е във Велико Търново ежегодно да се провежда международен фестивал с участието на талантливи деца и младежи.
В България тя е пяла през 1981 г. Само софийската публика е имала щастието да я чуе и аплодира. През същата година “Балкантон” издава плоча с неин рецитал, която е единствена у нас. Най-много нейни плочи издава Радио Канада, а последните ѝ два компактдиска “Война и мир” (дир. Ростропович) и “Александър Невски” (дир. Едуардо Мата) са произведени през месец май 1991 и 1992 г. в САЩ.
До края на живота си тя преподава в Манхатънското музикално училище.
След близо 20-годишна успешна кариера тя неочаквано си отива от този свят на 27 юли 2002 г. в Порт-Джеферсън, Ню Йорк, САЩ. По нейно желание е погребана в с. Къпиново. Макар че е живеела в чужбина, тя никога не е забравяла родния си край. За него тя казва: “Човек не е важно къде е роден, важното е във всичко, което прави, да влага амбиция и сърце”.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)