Левски подарява пушката си на “русалската баба Тонка”

Апостолът на свободата Васил Левски подарява една от личните си пушки на смела жена от великотърновското село Русаля и с това засвидетелства своето преклонение и уважение пред нейния героизъм. За съжаление тази невероятна история днес почти не се знае дори и от повечето жители на селото.
Парашкева Вълчева е родена около 1827 г. в някогашното село Голямо Яларе (дн. Русаля). Баща ѝ умира в ръцете на малкото момиче, пребит до смърт от турците. Още тогава тя се зарича един ден да отмъсти за смъртта му и подчинява живота си на стремежа към изпълнение на даденото обещание. Парашкева е доста далеч от традиционните народни представи за кротка и смирена българка от онова време. Тя се държи много повече като мъж, облича се само в черни дрехи и язди бял кон, който напето разиграва на мегдана на родното си село. Заради мъжкото ѝ държане и поведение турците я наричат “черната чума на бял кон” и гледат да не ѝ се мяркат много пред очите. Още преди да се отдаде на революционна дейност, младата Парашкева продава част от двора на бащината си къща, а парите дава за построяване на училище и църква в селото. С това тя спечелва завинаги възхищението в сърцата на своите съселяни, за които тя остава народна героиня. А когато доста по-късно в Русаля достига слухът за русенката Баба Тонка, която е готова да принесе в саможертва всичките си синове в името на българската свобода, хората от Русаля, без изобщо да се колебаят, дават на своята съселянка прякора “русалската баба Тонка”.
Сърцето на Парашкева е пропито от омраза към османците и от желанието да види родината си свободна. Ето защо, когато разбира, че Дякон Левски обикаля из българските земи и създава революционни комитети, сърцето на младата горда българка се изпълва с бунтовнически огън. А след като и лично се запознава с Апостола на свободата, Парашкева става една от създателките на революционния комитет в Русаля. И не само това. Тя е предложена и избрана за касиер на комитета от самия Левски. Минавайки през Търновския регион, той не пропускал случай да отседне в дома на Парашкева, където свиквал заседание на местния революционен комитет. Не само Левски намира подслон в дома на ятачката. При нея отсядат и други революционери като Стефан Стамболов, Бачо Киро Петров и Георги Измирлиев. А домът ѝ освен сборище на комити постепенно се превръща и в истински нелегален оръжеен склад. Освен с Левски, Парашкева Вълчева става много близка и с отец Матей свети Преображенски. Двамата се запознават, когато жената дарява свой имот за строеж на православна християнска църква, за което стана дума. В дома на русалската баба Тонка отец Матей често оставял от своята научна и бунтовническа литература, която разнасял с магаренцето си из българските земи. А жената се възползвала от това и по книгите на отеца се учела да чете.
Тъй като жената често е принудена да ходи сама чак до Търново, за да отчита събрания членски внос, при едно от посещенията си в Русаля Левски лично подарява на Парашкева капсулна ловна пушка, с която да се брани по пътя си от дивите зверове и от турците разбойници. Това е един изключителен жест, тъй като досега няма достигнали до нас сведения Апостола да е подарявал свое оръжие другиму. Съдбата на подарената пушка след това е доста интересна. През годините след Освобождението оръжието дълго време събира прах по мазета и тавани, като потомците на “русалската баба Тонка” дори подпират и вратата на лятната си кухня с нея. За щастие един от потомците на юначната българка се оказва полк. доц. Георги Маринов, един от най-големите и признати колекционери на старинни оръжия у нас и организатор на възстановки на исторически събития. Той е роден в Горна Оряховица. Завършва Висшето военно училище във В. Търново и повече от 45 години служи в редовете на Българската армия. Председател е на Сдружение Национален съюз “Единение”. Собственик на колекция от повече от 400 огнестрелни и хладни оръжия: пушки, пистолети, саби и ятагани. Като истински колекционер и оръжеен експерт бившият офицер обръща внимание на старата пушка и я регистрира официално в Националния военноисторически музей – София. През февруари 2015 г. старата пушка на баба Парашкева, притежание някога на самия Васил Левски, предизвиква истински фурор на организираната изложба “Оръжието на българите в борбите за национално освобождение” в Бургас. Стотици родолюбци в продължение на няколко дни от сутрин до вечер се тълпят пред входа на Културния център “Морското казино”, за да я видят и да се поклонят на нея и бившите и притежатели, дали живота си за свободата на Майка България.
Полк. доц. Георги Маринов е от малцината, които пазят жив в сърцето си спомена за своята знаменита прабаба. Един от случаите, които потомъкът разказва, е за това как по време на подготовката за всенародното въоръжено въстание четата на Бачо Киро провежда обучение по стрелба в края на Русаля. Едно от заптиетата е изпратено да види какво се случва и защо гяурите стрелят. По пътя си заптието вижда Парашкева да бели платно на реката и започва да я закача. А тя без много да се церемони го цапардосва с бухалката, убива го и хвърля трупа му в реката. Когато я извикват на разпит и я обвиняват, че е убила заптието, българката, без да трепне, вдига ръце изненадана: “Сакън, ага, недейте така. Че това ще говори много лошо за турската армия. Аз беззащитната и слаба жена да вдигна ръка и да убия турски представител на властта. Как може и да си помислите, че това може да се случи?!” Впечатлен от смелостта ѝ османският офицер дава на българката един пендар, който се предава като реликва от поколение на поколение и сега се пази от потомъка на революционерката полк. Маринов. По време на Руско-османската война от 1877-78 г. Парашкева става баба и посреща руските войски с бебето на ръце. Впечатлен един от руските офицери я пита как се казва пеленачето. Когато разбира, че то все още не е кръстено, той му дава своето име – Висарион, като заръчва така да го впишат в черковните книги.
Иван ГЕОРГИЕВ