Над 50 млн. души са гледали шеметните изпълнения на Националния балет на Грузия “Сухишвили”. Техни почитатели през годините са били Уинстън Чърчил, Елвис Пресли, Шарън Стоун, Пеле, Ив Монтан. Танцът спасява от разстрел фамилията при Сталин. 
Световната сензация – Националният балет на Грузия “Сухишвили”, идва във Велико Търново. Гостуването е част от турнето на състава, което включва и грузинския оркестър. То започва в Русе на 21 ноември, Велико Търново – 22 ноември, Пловдив – 24 ноември, и София – 25 ноември.
Националният балет на Грузия е създаден през 1945 г. Започват да репетират в състав от 35 човека, под стълбата на стара сграда на филхармония. Студ, хлад и нищо освен ентусиазъм зареждали танцьорите. Вместо барабани ползвали обърната табуретка.
През 1948 г. започват да получават признания в Москва. Следват турнета в Европа, Америка и Австралия.
За 67 години формацията изнася над 10 000 концерта на петте континента, в 88 държави, а публиката, посетила концертите им, надхвърля внушителните 50 милиона души.
Поставят рекорд в “Ла скала” – публиката ги вика 14 пъти на бис
През 1967 г. “Сухишвили” поставя рекорд в “Ла Скала”, който остава прецедент в историята на залата – публиката извиква танцьорите на бис цели 14 пъти. През 1988 г. танцовата програма на формацията е обявена за най-доброто шоу на “Бродуей”. “Сухишвили” получават покани за концерти в най-големите и престижни зали и театри в целия свят, като само част от тях са: “Болшой театър” (Москва), “Ла Скала” (Милано), “Роял Албърт Хол” (Лондон), “Зарзуела” (Мадрид), концертна зала “Плеър” (Париж), “Кенеди Център” (Вашингтон, окръг Колумбия), “Метрополитън Опера” (Ню Йорк), “Медисън Скуеър Гардън” (Ню Йорк) и др. Най-големите медии по света не пропускат да отбележат гастролите на великите “Сухишвили”, като възторгът им от видяното е толкова голям, че трудно се описва с думи. “По целия свят не може да се намери по-добър танцов ансамбъл”, пише “Вашингтон пост”. “Грузинският балет – това не е танц, това е полет. Буря на сцената!”, отбелязва “Дейли Мирър”. “Сухишвили – няма по-фина и професионална фолклорна танцова трупа в света”, категоричен е “Ню Йорк Таймс”.
Съставът на “Сухишвили” е от 70 танцьори (мъже и жени) и собствен оркестър от 10 музиканти. Възрастта им варира от 20-годишни до 70-годишни.
Ансамбълът има 600 автентични грузински костюма ръчна изработка,
украсени със скъпоценни камъни. Запазената марка на “летящите грузинци” – сабите и ножовете, са изработени от стари грузински майстори.
Танците на “Сухишвили” съчетават грузински народни танци и класически балет. Мъжките танци се отличават с енергичност и акробатични движения, на които и циркови артисти могат да завидят Всеки танц започва в секундата, в която свършва предишният.
Оригиналността на мъжката танцувална техника е известна в света – грузинците са единствени, които танцуват на пръсти, без помощта на палци и туфли.
В същото време жените съчетават класическа елегантност и собствен чар. Те са нежни и тихи. Техният свят е спокоен, мирен, хладнокръвен, невъзмутим. Движат се с малки, но бързи стъпки. Сякаш се плъзгат по сцената, носят се с грациозността на лебеди, изящно плаващи по повърхността на лебедовото езеро.
Творческият гений – хореографът Илико Сухишвили (внук на оснавателите на трупата Нино Рамишвили и Илико Сухишвили), е включил в спектаклите нови танци – “Танц на колене”, “Танц в тишината”, нова хореография на танца “Хоруми” – визитната картичка на балета и др.
Специално за турнето в България са ръчно изработени и нови костюми, в допълнение към автентичните грузински носии, които се съхраняват в различни музеи в Грузия.
Главният хореограф на “Летящите грузинци” – Илико Сухишвили, е кръстен на легендарния си дядо – основател на ансамбъла. Той възстановява танца, който дядо му е изиграл пред Сталин.
През 1937 г. Лаврентий Берия – началник на съветските тайни служби и полицейски апарат, съветва Сталин да разстреля всички, които носят фамилията Рамишвили, обявявайки ги за меншевики.
Страстният танц на Илико Сухишвили (основател на ансамбъла) в кабинета на ЦК на партията, силно впечатлява Сталин и спасява Нино Рамишвили (обявена за враг на народа) от разстрел. По-късно Нино Рамишвили става съпруга на Илико Сухишвили и съосновател на Грузинския национален ансамбъл.
На предложението на Сталин: “Помоли, каквото искаш”, Илико Сухишвили отговаря: “Искам ваша снимка с автограф”.
В този момент, той получава разрешение от Сталин за създаване на Грузински национален ансамбъл. На следващия ден непознат мъж, в дълъг черен шлифер донесъл на Илико Сухишвили снимка с автограф на Сталин. Точно този автограф нееднократно е спасявал семейство Сухишвили – Рамишвили.
Сред най-големите почитатели на ансамбъла през годините са Уинстън Чърчил, Елвис Пресли, Шарън Стоун, Пеле, Ив Монтан
Илико – трето поколение
Илико Сухишвили е роден 1971 г., кръстен на дядо си – основател на балет Сухишвили. Дипломира се като хореограф в Руската академия за театрално изкуство, най-голямото театрално висше учебно заведение в света.
В момента Илико прави революция в традиционния грузински танц – смесване на стилове и роли и осъвременяване на националния танц и добавяне на други култури.
Илико развива ролята на жената в грузинските танци, появяват се плавни, пързалящи движения. Скъсява дължината на полите и роклите, за да се виждат стъпалата, грациозните и сложни стъпки на танца. Обогатява танцувалните движения и музикалното оформление, обогатява танца на масовката и внася ефектните моменти
Нино танцува до 91-годишна възраст. Илико прави сензация, като целува ръка на английската кралица
Основателите на ансамбъла – Нино и Илико, се запознават през 1927 г. в театъра за опера и балет в Тбилиси. След това те стават партньори освен на сцената и в живота.
Нино Рамишвили работи до края на жизнения си път – 91-годишна възраст. До последния момент тя води репетиции, винаги на високи токчета и царствена осанка. Със своята вътрешна сила държала ансамбъла в строга дисциплина. Всички, които са работили с Нино Рамишвили, я сравняват с “желязната лейди” Маргарет Тачър. До днес тя е символ на елегантността и силата. Илико Сухишвили завършва ГИТИС в Москва и започва работа като хореограф- постановчик в Киевския театър за опера и балет, Театъра на Станиславски и Немирович-Данчинко в Москва, Ленинградския театър на музикалната комедия. През 1945 г., съвместно със съпругата си Нино Рамишвили, основават Ансамбъл за народни танци – Грузия.
През 1935 г. на Световния фестивал на народните танци в Лондон, Илико е принуден да танцува сам, защото руската власт не пуска Нино Рамишвили от държавата. (Бащата на Нино е репресиран, а самата артистка е обявена за враг на народа.)
Илико изпълнява танца сам, с което предизвиква възхищението на кралица Елизабет. Кралицата му връчва златен медал на прием в Уиндзорския замък.
При връчване на медала Илико целува ръка на височайшата особа, с което предизвиква буря от емоции от световните медии.