Мачовете на “Етър” срещу легендарния “Интер” (Милано) за Купата на УЕФА през 1974 г. си остават едни от най-паметните в стогодишната история на “болярския” тим. Към спомените за тях се върнаха двама от най-известните футболисти от тогавашния отбор – Георги Василев и Георги Велинов, на среща с феновете на “Етър”. Няколко часа продължи беседата, в която легендите отговаряха на въпросите на феновете. Конкретен повод за срещата бе екипът на “Етър” от мача на “Сан Сиро” на Стефан Грозданов, който неотдавна бе открит и върнат на стадион “Ивайло”.
“През 1974 г. първенството беше много тежко, но взехме четвъртото място, а можехме да станем и трети. Есента не започнахме убедително, но Апостол Чачевски изгради един много стабилен отбор, с много голяма дисциплина. После треньор стана Атанас Цанов. Дали ни е било страх като се паднахме срещу “Интер” (Милано) за Купата на УЕФА? Абсурд! Ние бяхме мъжкари, с амбиция, минали през различни отбори, и имахме самочувствие”, сподели Георги Василев.
“Българският футбол в онези години беше много по-силен от сега. В нашето поколение средното ниво на играчите беше на нивото на сегашните най-големи футболисти. Това, което сега определяме като класа, ние тогава играчите от среден калибър го притежавахме. Имахме такива звезди, че аз, когато вътре на терена играех срещу Христо Бонев, просто се наслаждавах на играта му.
Не сме излезли срещу “Интер” с ниско самочувствие, напротив. В първия мач тук определено ги изпуснахме, имахме много повече чисти положения. На реванша го показахме дори с двата си червени картона. Първото полувреме дадохме сериозен отпор и се наложи съдията да тръгне да ни реже и определено повлия на крайния изход. “Интер” беше изключителен отбор, но над всичко беше любопитството ни, че ще излезем срещу такъв отбор и как ще се представим срещу тях. Респекта го имахме, но това създаваше у нас още повече мотивация да играем на ниво”, добави именитият футболист и впоследствие най-успешен треньор в историята на “Етър”.
Георги Велинов пък заяви, че да играе в “Етър” е било мечта за него, да не говорим да излезе срещу отбор като “Интер”. “Преди всичко името им ни мобилизира. Много малко мачове е имало, в които си с чувството, че имаш още сили да играеш. Гледаш го по телевизията и в един момент излизаш да се бориш срещу него. Това чувство страшно мобилизира. Мачът определено ни вървеше, правех неща, които не съм и сънувал, че ги умея”, призна Георги Велинов.
“На мача в Италия трибуните бяха бетонни и имаше едни бели възглавнички. Отначало публиката им беше много ентусиазирана, но ние дадохме отпор и към 30-ата минута разочаровани, че няма голове, започнаха да хвърлят възглавниците към терена. Пуснахме елементарен първи гол, вратарят Петър Петров подцени ситуацията и не успя да захлупи топката. Имаше равновесие в играта и на почивката треньорът Атанас Цанов даде указания да тръгваме да изравняваме, вместо да се затворим и да търсим нашия шанс при контра. Последва втори гол от засада и трети от дузпа, която си беше симулация на Бонинсеня. Реферът беше испанец, а треньорът на “Интер” Луис Суарес му беше сънародник…
Чувството да излезеш срещу имена като Мацола и Факети в първия момент е стряскащо, защото те бяха виртуози. Такъв у нас беше Димитър Якимов, ако го помните. Но после идва мотивацията. Човек има скрити възможности и този лимит, който се задържа, преодоляваш го и правиш чудеса”, добави дългогодишният шеф на Зоналния съвет на БФС – В. Търново.
Двамата с вълнение докоснаха отново фланелката на “Етър” от реванша в Милано, която неотдавна феновете откупиха от италиански колекционер и върнаха на стадион “Ивайло”.
“Появи се една информация във фейсбук, че това не била фланелката от реванша с “Интер”. Аз не искам да споря с неоспорими неща. Именно с този екип играхме в Италия. Бъдете спокойни, този екип с № 5 е не просто оригинал, а уникат!”, увери Георги Василев и сподели подробностите. “Цялата организация тръгна от нас, футболистите. Ние тогава имахме само един екип, който домакинът переше и ни го даваше за следващия мач. А ние искахме след реванша да си разменим фланелките. Поискахме клубът да направи специално за мача на “Сан Сиро” екип, който да разменим. Моята фланелка си размених с Бертини, с него играехме един срещу друг. За съжаление изчезна някъде, аз съм малко небрежен към тези неща. Беше с № 10, с който игра Бертини, а аз играех с № 8”, каза Василев.
Георги Велинов пък си е разменил фланелката с легендата Джачинто Факети. “В двата мача с тях, когато имаше атака и статични положения пред нашата врата, той се включваше и аз го пазех, въпреки че задачата ми беше да пазя Мацола. А когато аз се включвах в атаките, той се прикрепяше към мен. Имахме единоборства във въздуха и когато някой паднеше, другият веднага му подаваше ръка.
След края на мача на “Сан Сиро”, аз тръгнах с Мацола да му поискам фланелката. В този момент чувам зад гърба си: “нумеро сей!” Играех с № 6 и разбрах, че става дума за мен. Факети ме приближи и сам предложи да си сменим фланелките. Много години по-късно един от моите приятели, с които израснахме от деца и вече не е между живите, ме потърси. Неговата сестра беше голяма акробатка в цирк “Добрич” и на едно турне в Италия тя се омъжва там и остава. Тя беше болна фенка на “Интер”. На едно европейско първенство Факети беше включен в инициативния комитет и тя му казва: имам приятел в България, който е играл срещу теб. Той се опитва да си спомни и вади снимки от мачовете и казва: това ли е твоят приятел? Когато си дойдоха, тя ми донесе подарък – часовник от Факети”, разказа Велинов. По-късно той я е подарил на великотърновския колекционер Веселин Комитов.
Великотърновските фенове са открили в Италия и още един екип на “Етър” от този мач, съобщи Цветомир Бояджиев. Той е с № 11 и носен от Стоян Коцев и е бил притежание на самия Мацола. В момента е също в колекционер от Италия, който обаче поискал в замяна екип на “Интер” от паметните мачове с “болярите”.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. личен архив