Спокойствието, тишината и възрожденският стил привличат великотърновци

Великотърновското село Леденик от години е едно от селищата в общината, които регистрират увеличение на жителите си. Причината е проста – селото е на няколко километра от В. Търново и е сравнително голямо. Разположено е на хълм, а къщите са запазили автентичността си от Възраждането. Друго предимство е, че на няколкостотин метра от тях минава главният път София – Варна.
На влизане в селото ни посрещат хора, чакащи автобуса за Велико Търново. Много от тях ежедневно го ползват, за да стигнат до работните си места, или да си свършат свои неща. Бай Иван ни разказва, че Леденик е като всяко друго село, но заради спокойствието и тишината предпочита да живее тук.
Точно заради това в последните години Леденик все повече е предпочитано и от доста великотърновци. “Вярно е, идват много хора и повечето са все млади. Това съживява селото, хубаво е, че не остава пусто, като много други”, разсъждава леля Димитрия, отправила се към близкия магазин.
На работното му място заварваме и кмета на Леденик Антон Кръстев. Според него близостта на населеното място със старата столица е водеща при покупката на парцели за къщи. “Ние сме отделно село, но на практика сме като квартал на Велико Търново. Издали сме толкова много разрешителни, че в скоро време вече няма да имаме свободни парцели”, споделя младият кмет. Той ни разказва, че преди година и няколко месеца на провелите се местни избори заварил едно подредено кметство, но това далеч не означава, че и селото е подредено. “Имаме проблеми, стараем се колкото можем да ги решаваме. Сега през зимата срещнахме малко трудности, но се оправяме някак. Особено със снегопочистването беше доста трудно. Благодаря на “Пътни строежи – Велико Търново” АД, които поддържаха главните улици на селото и осигуряваха проходимостта им. Приятели и местният бизнес също помагаха доброволно и се справихме”, споделя Антон Кръстев.
В Леденик живеят около 1000 човека, които работят в различните предприятия наоколо. Някои от големите компании имат свои заводи тук. Почти няма безработица. Не работи само този, който не иска, шегуват се местните в селската кръчма. На възрастните през студените дни там им минават по няколко часа в раздумки. Обсъждат политиката, силните на деня, новините.
Местните разказват, че престъпността е много ниска. “Нямаме проблем с грабежи, измами и криминални деяния. Отделни случаи са регистрирани само”, казва 35-годишният кмет на селото.
Кръстев работи по проект за газифициране на селото, който, по думите му, трябва да е готов до края на 2017 г. “Това е една алтернатива за хората, а и те я приемат добре. Много от тях са готови да преминат на този начин на отопление. Това е важно, защото ще се намали замърсяването на въздуха през зимните периоди”, допълва управникът. Миналата зима енергодружеството, обслужващо Северна България, подменило мрежата и таблата. Това хората го оценяват и се радват, че този проблем е в миналото, обяснява кметът. Пред него сега е друга задача. Новото църковно настоятелство в селото, което е избрано през декември м.г. ще трябва да търси възможности за финансиране за реставрацията и консервирането на църквата “Св. Георги Победоносец”. Тя е построена върху основите на по-стар храм, за който има данни, че е от римско време. Сегашната постройка е осветена през 1830 г. Тя е паметник на културата с местно значение.

Единственият храм в Леденик се нуждае
спешно от реставрация и консервация,

споделя кметът на селото. За поддръжката ѝ сега се грижи леля Иванка Иванова, за която това е дом. Живее в къща в църковния двор и казва, че това е един от най-старите в Търновската епархия. Сега ѝ е болно, че камбанарията, която е построена през 1901 г., е на път да се срине. Отвън е почерняла, олющена и се руши. Ако не се вземат мерки, ще я загубим, тревожат се местните. “Търсим начини да укрепим поне камбанарията. Парадокс е, че самата църква е паметник на културата, а камбанарията, понеже е достроена, не е. Това е проблем, но се надявам, че с общи усилия ще го решим. Това е мястото, което ни крепи към вярата и е с нас и в добро и зло. Трябва да я запазим, изографисвана е от Захари Зограф и неговите ученици, допълват хората. Всички са единодушни, че това е един от най-важните проблеми, защото църквата е емблематично място за селото. Студенти от Великотърновския университет през пролетта трябва да изографисат стенописи върху западната външна част на храма.

От ремонт се нуждае и старинната кула от XVII век.

Днес тя е и музей, поместен на първия етаж. При частична реставрация е ремонтиран покривът ѝ, за да се запази третият етаж. През 1979 г. към нея били издигнати ресторант и малък хотел, които приемат гости и до днес. Кулата се намира в един от живописните краища на селото, заобиколена от стари къщи, изградени в типичен за Търновския край автентичен стил. “Очарованието се подсилва от факта, че наблизо до нея минава река Янтра. Но отвътре е в лошо състояние. Сега за 18 и 19 февруари дори има заявки от туристи да я разгледат. Ако е в по-добро състояние, както е запазена отвън, ще идват още повече хора”, убеден е Кръстев.
Недялко Костадинов срещаме, докато се разхождаме из центъра. Разказва, че повече от 20 години дошъл да живее в селото и не смята да си тръгва. Доволен е от нещата, които се случват и най-много го държат тишината и красивата гледка. От къщата му нагоре се отваря красива гледка към хълма, а надолу се вижда Янтра. “Всичко си имаме тук – магазините ги зареждат всяка седмица по няколко пъти, пощата работи, имаме автобуси на всеки час, тихо е”, разказва 61-годишният Недялко.
Българския дух в Леденик пазят местното читалище, училището, пенсионерският и младежкият клуб. Леденишките баби са известни със своите автентични песни, редовно печелят награди и отличия от фестивали за народна музика в региона и страната. В селския стадион, който също е в добро състояние, често своите тренировки провеждат футболистите на “Етър”. Една от последните гордости на кмета е, че миналата година, след близо половин век, възродили една стара традиция – хвърлянето на богоявленския кръст. Миналата година възродихме обичая, а тази година аз хванах кръста, хвали се Кръстев. На тръгване от кметството младият кмет споделя, че празникът на Йордановден отбелязали заедно със съседното село Шемшево. Нямало как да откажат празникът да бъде отбелязан заедно, тъй като оръдието, поставено в центъра на Леденик, винаги можело да послужи, шегува се Антон Кръстев на тръгване от красивото село.
Стефан НАНКИНОВ, сн. Даниел ЙОРДАНОВ