Крайбрежието на Амалфи – една от перлите на Европа

Крайбрежието на Амалфи в последните години се превърна в една от най-популярните дестинации в Италия, като дори измества Рим, Венеция и Милано. Всяко от очарователните градчета там е посещавано от не по-малко туристи, отколкото примерно Колизеума в столицата. А и Южна Италия е много по-различна от северната част на страната и в нея може да се усети типичната италианска атмосфера.
Най-удобната точка за кацане със самолет е Неапол, от който градчетата по Амалфийското крайбрежие са на малко повече от час път. Опциите за пътуване най-често са две – организирана екскурзия или частно пътуване, като всяка от тях си има плюсове и минуси. Ние избираме второто, тъй като вече сме били в Неапол, Помпей и Везувий и искаме максимално да се насладим на перлата Амалфи. Самолетният билет в една посока е под 70 евро, ако се купува месеци по-рано. Изборът ни е всяка вечер да отсядаме в различно градче, цените на хотелчетата са съвсем прилични – по-ниски от ред претенциозни хотели по българското Черноморие.
Първата ни дестинация е Соренто. Мнозина го смятат за част от Амалфийското крайбрежие, но той всъщност принадлежи към Неаполитанския залив. От гарата в Неапол влакът ни отвежда дотам само за 4 евро – за час и 10 минути. От Соренто се разкриват невероятни гледки към залива, Везувий и остров Капри. На скалите над морето в хотелите са отсядали Енрико Карузо и Лучано Павароти. Терасовидно разположената красота и морето, което се плиска в нозете ѝ, са невероятна гледка за очите. Тесните красиви улички и заведенията вече са пълни с туристи, но именно април е най-подходящото време за посещение, тъй като през лятото е истинско стълпотворение от хора. Лимоните са на почит – тук са големи по килограм и половина. И направо имаме чувството, че се намираме не в региона Кампания, а в страната Лимония… Тук правят от лимони всичко, което може да се сетите – сладкиши, бонбони, питиета, сувенири, сорбет (пълнен лимон със сметана), сладоледи, ризото с лимон, шоколад с лимон, дрехи с изображения на лимон, парфюми, ароматизатори и какво ли не. И като се има предвид, че идват милиони туристи, от лимоните се правят и милиони!
Лимончело е традиционен италиански сладък ликьор. Получава се при накисването на лимонови кори в етилов алкохол, след което се добавя захарен сироп. Смята се, че първоначално лимончелото се пиело от рибари и фермери, за да се борят със студа. Днес тази напитка е символът на Южна Италия.
На следващия ден от Соренто поемаме на запад. Пътят, изсечен по скалите край морето, е на близо 750 години и е строен век и половина. Разкрива невероятни гледки, но е леко ужасяващ – доста тесен и над самата пропаст. Ние решаваме да се придвижваме от град до град с ферибот – не по-малко красиво, но и удобно. Не е скъпо – билетите са по 10 евро. Акостираме в Позитано – един от най-фотогеничните и цветни градове на крайбрежието на Амалфи. С накацалите една върху друга по скалите къщи, обагрени в цветове като прасковено, розово и златисто, спускащи се към морето със стъпаловидните си улици и малките ресторантчета, Позитано е вълшебен град. Едни от най-големите холивудски звезди предпочитат градчето за своите летни почивки и бягство от реалността. Мик Джагър и Кийт Ричардс от The Rolling Stones, написват песента “Midnight Rambler” в кафенетата на Позитано. След вековен разцвет малкото градче се позагубило през миналия век, докато великият Джон Стайнбек не връща славата му през 1953 г. със специална статия, в която пише: “Позитано те разтърсва дълбоко. То е място-съновидение, което не е съвсем реално, докато си там, но става болезнено реално, щом си тръгнеш”. Дали Стайнбек е причината, или просто след войните хората тръгват да пътуват, но днес туристите са милиони…
Amalfeeling е думата, която видях пък в следващото градче по маршрута ни – Амалфи (от Позитано с ферибота е на 20 минути). И тази игра на думи дава най-точно описание на усещанията на всеки посетител. Градчето лежи в подножието на дълбока клисура, в полите на Монте Черето. Пейзажът наоколо е забележителен – скали, надвиснали над морския бряг, плажове, гори и живописни къщички, кацнали на склона на планината. Хотелчето ни е на самата крайбрежна улица, но е на върха на сградата и от терасата ни се вижда цялото крайбрежие.
В Амалфи през лятото се провежда фестивал на лимона. Ние решаваме да посетим Музея на хартията. Неслучайно. Амалфи е известен с местната ръчно изработена ценен вид хартия, наричана още Charta Bambagina и произвеждана още от Средновековието. Листове древна хартия съдържат документи от ХIV век. Изключително интересна се оказа историята на изработка на хартията. След пергамента тя е започнала да се произвежда от парцали, а технологията и днес е показана в музея. Навремето машините, задвижвани с вода като водениците, са смилали парчетата парцали и заедно с водата се получава гъста каша. Със специална рамка тя се полага върху кожа да съхне и след ден-два се отлепя готовият лист хартия. Успях да направя сам лист хартия по древния метод. Много векове по-късно съвременната хартия започва да се прави от целулоза.
Още много неща могат да се видят в Амалфи – средновековната катедрала в стил арабеск и внушително стълбище, фонтанът “Свети Андрей” в бароков стил, изобразяващ статуята на светеца покровител на Амалфи, Райският кът – прекрасна градина с палми от XIII век, музеят “Компас” – древна корабостроителница, която свидетелства за невероятната история и морска мощ на Морската република Амалфи, Изумрудената пещера – изпълнена с искряща светлина и зелени нюанси…
Последната ни дестинация е Салерно. Това е доста по-голям курортен град, прочут със своето древно минало, както и с това, че е бил и княжество. В него има множество архитектурни забележителности и културни прояви, които заедно с прекрасните морски пейзажи го превръщат в магнит за туристите. Повечето забележителности се намират в Стария град, който датира още от римско време. По малките начупени улички се намират много средновековни постройки, които радват окото на ценителите на естетиката. Най-голямата забележителност в Салерно безспорно е величествената катедрала, която е построена през XI в. и е осветена от папа Грегор Седми. След неговата смърт той е погребан в нея и много хора идват да му отдадат почитта си. Зад великолепна бронзова врата се намират и мощите на апостол Матей, заради което катедралата се е превърнала в поклонническо място.
И последно – да си турист в Италия е удоволствие. Обслужването е на ниво, местните са приветливи, озивчиви, любезни, винаги готови да помогнат. И неслучайно имат 70.5 % ръст на туризма за 2023 г. спрямо миналата и вече започват да надминават нивата отпреди пандемията! Просто защото туристът в тази слънчева страна се чувства специален…
Анатоли ПЕТРОВ