Кръвцентърът призовава: “Дарете кръв на 14 юни!”

Призоваваме великотърновци да дарят кръв на 14 юни, заяви д-р Мариана Витанова, началник на отделението по трансфузионна хематология при МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов”. В петък е Световният ден на кръводарителите и хематолозите в старата столица благодарят на всички доброволци, които са дарили от кръвта си и са помогнали на много хора да започнат живота си отново.
За първите пет месеца на т.г. 994 души са били кръводарители
От тях 851 души са близки и родственици. За същото време на миналата година те са били 1071 души. За съжаление общо броят на хората, които даряват кръв, намалява в сравнение с миналата година. Разчита се почти изцяло на фамилното кръводаряване, а целта е доброволното, е категорична д-р Витанова. У нас няма държавна политика за стимулиране на кръводаряването, твърди шефката на кръвцентъра. За да се мотивират хората, трябва да има постоянна информационно-образователна кампания за този хуманен дълг. В подходяща форма информирането трябва да започне още от детските градини и чрез децата този мотив ще навлезе в семействата. Има много детски игри, които биха могли да запознаят малчуганите с кръводаряването.
Миналата година хематологичното отделение успя да организира конкурс за детски рисунки на темата за кръводаряване в училищата във Велико Търново и участието беше голямо. Същевременно бяха реализирани и информационни дни в учебните заведения. Проблемът е, че екипът на кръвцентъра е редуциран и трудно медиците отделят време за обществена дейност. Според д-р Витанова кръводаряването трябва да стане цел в работата на повече неправителствени организации, а не само на Български червен кръст. БЧК е натоварен с доста други задачи и остава малко време за пропаганда на кръводаряването.
Според д-р Витанова кръводаряването е слабо и във фирмите, а там може да се организират акции. Става така, че когато някой работник е болен, стане авария и злополука и има нужда от кръвопреливане, идват негови колеги да помогнат. Но това са епизодични акции и те не решават проблема с недостига на кръв. Всичко може да се реши по-лесно, като поне веднъж в годината да има кръводаряване във всяка фирма. Тогава няма да се тревожим, особено през лятото по време на отпуските, ако нямаме кръв от някоя рядка група, защото ще имаме резерв, коментира д-р Витанова.
Що се отнася до това да се въведе платеното кръводаряване от страна на държавата, то д-р Витанова смята, че това ще бъде едва ли не финансов натиск,а целта е кръводаряването да бъде доброволно и безвъзмездно.
Никой от нас не е застрахован нито за себе си, нито за близките си, че през живота му няма да се наложи кръвопреливане, коментира още хематоложката. В Медицината има много критични ситуации, когато няма време да се търсят близки да кръводаряват и кръвопреливането се прави веднага. И ако нямаме резерв, не можем да помогнем. Именно затова приканваме гражданите да дарят кръв.
Кръводаряването е не само хуманен дълг, но и безплатна профилактика
Всяка дарена кръв се изследва за хепатит, сифилис, СПИН и имунохематологични заболявания и по този начин се откриват скрити заболявания. Ако има такива, те се съобщават на пациента и той започва лечение. Разбира се, такава кръв не се използва.
Все още има хора, които се страхуват от заразяване и отказват да дарят кръв. Такава опасност няма, тъй като се работи с индивидуални консумативи, които след това се унищожават, обясни д-р Витанова. Тя обаче уточни, че кръводарителите трябва да бъдат здрави и всеки на възраст между 18 и 60 години може да помогне. Разбира се, има още ограничения – като донорите да не пият лекарства за хронични болести, да са минали 6 месеца след прекарани инфекции или татуиране и др.
Статистиката показва, че не се откриват много пациенти, преболедували хепатит В и С. Но такива хора, както и сифилитиците, не могат да бъдат кръводарители, тъй като процентът да заразят друг е много висок.
За хепатит А такъв риск няма, но трябва да са минали 6 месеца след оздравяването, подчерта хематоложката. Що се отнася до екзотичните болести като Нилска треска, Марсилска и Лаймска болест, Ку-треската и други, които навлизат при нас поради затопляне на климата и които човек е преболедувал, не се прави изследване за тях. Д-р Витанова обаче обясни, че преди кръводаряването всеки попълва въпросник, където има много въпроси за здравословното състояние и преминали заболявания.
60 л кръв средно осигурява отделението всеки месец
Взетата кръв се изпраща за изследване в Плевен и след това се връща във великотърновската болница. Когато липсва рядка група, колегите от съседните болници в Северна България ни помагат и обратно. Все пак радостното е, че има млади хора, които са мотивирани да помагат и идват доброволно да даряват кръв. Те водят със себе си и свои приятели и така кръводаряването се обновява. Тази тенденция обаче все още е плаха. Д-р Витанова даде пример с Македония, където донорството на кръв е на много добро ниво. Вероятно държавата трябва да потърси опита на македонците, заяви тя.
Преди 80 г. в България е стартирало доброволното кръводаряване
7 години по-късно това хуманитарно дело става организирано. През 1940 г. Главна дирекция на народното здраве организира първия курс по кръвопреливане за началниците на хирургичните отделения на държавните болници. Същата година са публикувани и първите български правилници за кръводаряване и кръвопреливане.
През 1946 г. се създава военна станция по кръвопреливане, организирана от столичната медицинска служба под името Областен институт по кръвопреливане. Две години след това функциите се разширяват, като се създава Научноизследователски институт по хематология и кръвопреливане.
В момента в София работи Национален център по трансфузионна хематология. Той координира работата на петте областни хематологични центрове в страната.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив